Трагедията от януари: Йордан се обеси в килията, ужасен от а...
47-годишен задържан постави завършек на живота си в пловдивския затвор, до момента в който неговият съкилийник и останалите лишени от независимост се възползват от времето си за разходка. Час по-късно откриват безжизненото му тяло в килията. Около врата му имало връзка, захваната за решетката на прозореца.
Като дребен Йордан Стаматов живеел в пловдивското село Цалапица дружно с брат си и родителите им. Животът му протичал обикновено, имал щастливо детство. Докато не се случила покруса. Когато бил сред 25 и 30 години, брат му се самоубил.
Йордан понесъл тежко нещастието. Започнал постоянно да пие, махнал се от къщата, която му напомняла за нещастието и мъчителната загуба на непосредствен човек. Според локалните той не се е мяркал там повече от 20 години. През това време фамилната къща се саморазрушила и се трансформирала в котило на бездомници.
Отишъл да живее при вуйчо си в село Скутаре. Не се разбирали доста, постоянно се карали, поради че и двамата злоупотребявали с алкохола. В нощта на 30 против 31 август предходната година двамата седнали да пият.
Разразил се изострен спор посред им, като напрежението ескалирало с всяка секунда. Накрая Йордан сграбчил нож от масата и му нанесъл няколко порезни рани. Вуйчото алармирал на тел. 112. На място бързо пристигнала патрулка и съумяла да предотврати по-сериозна препирня. Униформените задържали пияния мъж и го отвели в ареста. Бил притеглен като обвинен за опит за ликвидиране на кръвния си родственик. Изпратили го в Пловдивския затвор.
Там го настанили в килия №229. В нея имало още един пандизчия. Йордан прекарал зад решетките 4 месеца, очаквайки да бъде импортиран в съда обвинителният акт против него. Всеки ден мислел дали ще бъде наказан за пиянското си осъществяване и какъв брой време ще се наложи да лежи. Това очакване го тормозело.
На 16 януари тази година Йордан намерил излаз. Планирал всичко и зачакал утрешния ден. Не съумял да заспи през цялата нощ. Към 8.30 часа сутринта дежурният надзорник дошъл. Било време за разходка на открито на пандизчиите. Стигнал до килията на Йордан.
Пред надзирателя той декларирал, че отхвърля да се възползва от правото си на престой навън, тъй като бил с несъответствуващи обувки, а на открито валяло пороен дъжд и му било студено. Пожелал да си остане в килията, като за задачата попълнил декларация за отвод.
Неговият съкилийник напуснал помещението, с цел да се разтъпче. Така създали и останалите лишени от независимост. Йордан единствено това и чакал. В негова поддръжка бил и извършващият се ремонт в пандиза. На място работели къртачи и шумът бил доста мощен.
За да се чуят през вратата на килията, някакви шумове те би трябвало да са мощни. В 9.35 часа, при прибиране на пандизчиите от разходката, съкилийникът заледен на мястото си. Видял Стаматов с изцъклени очи и неподвижен.
Веднага повикал надзирателя. Отключили вратата и открили, че той е завързал връзка от горнище на спортен екип на решетката на прозореца на спалното помещение, след което поставил примката към врата си и се е обесил.
Първоначално не знаели какво се случва, защото позицията на тялото на Йордан била такава, че все едно гледа през прозореца. До него намерили и предсмъртно писмо, наличието на което прокуратурата резервира в загадка. Само в границите на няколко минути Йордан съумял да напише писмото, да измъкне връзката от спортния екип си, да я завърже и да увисне.
Издъхнал за няколко секунди - до момента в който всички лишени от независимост са на открито и никой не го следи. Втрещеният надзорник прерязал връзката и положил Йордан на земята. Веднага е извикан е доктор, който почнал дейности по оказване на първа помощ - обдишване и сърдечен масаж, само че в последна сметка без резултат.
В 9.50 часа установили гибелта на пандизчията. На място пристигнали униформени от Първо районно, които направили оглед и не установили данни за насилствена гибел. Малко по-късно тялото било превозено за аутопсия.
Мотивите за самоубийството остават неразбираеми. Предполага се, че е прибегнал до този краен ход, защото не съумял да понесе ареста сред четири стени, страхувал се и по какъв начин ще се развият нещата, в случай че бъде приет за отговорен, настояват осведомени. Именно това не му давало покой през тези малко повече от 4 месеца престой зад решетките.
Във връзка с нещастието, станала притежание на доста от лишените от независимост, младши надзорник от Пловдивския затвор отнесе наказване - неодобрение за 6 месеца. Той обаче не бил склонен с претекстовете за санкционирането му и посредством юрист обжалвал пред Административния съд в Пловдив. Дисциплинарната комисията е приела, че в тази ситуация служителят не е показал нужната зоркост, като не е взел поради особеностите на охраняваните арестувани лица, което е повишило риска от непредвидени и изненадващи реакции от тях, в тази ситуация самоубийство.
Пред съда надзирателят обяснил, че обходът, който правил като постови, съставлява минаване по коридора и поглеждане през шпионките на самите килии, като някои от шпионките били надраскани, изгорели, остарели и видимостта била дребна, само че все пак се правил оглед през тях.
По време на случая трябвало да съпровожда арестуваните за осъществяване на телефонен диалог, като по едно и също време с това да следи и килиите. „ По този метод се работи. Гледат да комбинират дейностите заради липса на човешкия запас “, показал той пред магистратите.
Обяснил още, че арестуваните, които се извеждат за престой навън, се съпровождат от разводачи. Те ги изкарват от килията. Отварянето става по сигнал на надзирателя по станция, като той не излиза на открито, а остава на пост в коридора. Разводачът ги изкарва от килията, като в съответния случай не е известен, че в килия 229 е останал Йордан, който не е излязъл от килията и след това се самообесва.
В последна сметка, магистратите анулират наказването на надзирателя за самоубийството на Йордан. Дори и без неодобрение, служителят на Пловдивския затвор няма по какъв начин да не помни случката и това, което е видял с очите си в утрото на 11 януари.
Съдът: Надзирателят е постъпил по разпоредбите
“Съдът откри, че надзирателят е постъпил тъкмо както изискват разпоредбите: извикан е от другия арестуван, подхванал е незабавни дейности и е подал информация по отношение на случая. Той няма обвързване да влиза в килията и да прави оглед в самата килия.
През цялото време не влиза в килията, няма опция да я отвори самичък, а стана ясно, че не е бил в справедлива опция да чуе подозрителни звуци, защото по това време се е правил ремонт, работило се е с къртач и е имало мощен звук.
Колкото да огледа през шпионката се откри, че зрителното поле е мощно лимитирано, освен това самообесилото се лице е застанало по този начин до прозореца, че все едно гледа през него. При това състояние съдът намира за недоказано осъществяването от жалбоподателя на нарушаване по т.3 от Инструкцията за особеностите на поста и отговорностите на постовия надзорник.
По тези съображения съдът намира, че не е потвърдено от субективна страна описаното в претекстовете на оспорената заповед действие, съставляващо нарушаване на служебната дисциплинираност, заради което същото незаконосъобразно е било възприето като съображение за наложеното дисциплинарно наказване “, гласят претекстовете на съда.
Като дребен Йордан Стаматов живеел в пловдивското село Цалапица дружно с брат си и родителите им. Животът му протичал обикновено, имал щастливо детство. Докато не се случила покруса. Когато бил сред 25 и 30 години, брат му се самоубил.
Йордан понесъл тежко нещастието. Започнал постоянно да пие, махнал се от къщата, която му напомняла за нещастието и мъчителната загуба на непосредствен човек. Според локалните той не се е мяркал там повече от 20 години. През това време фамилната къща се саморазрушила и се трансформирала в котило на бездомници.
Отишъл да живее при вуйчо си в село Скутаре. Не се разбирали доста, постоянно се карали, поради че и двамата злоупотребявали с алкохола. В нощта на 30 против 31 август предходната година двамата седнали да пият.
Разразил се изострен спор посред им, като напрежението ескалирало с всяка секунда. Накрая Йордан сграбчил нож от масата и му нанесъл няколко порезни рани. Вуйчото алармирал на тел. 112. На място бързо пристигнала патрулка и съумяла да предотврати по-сериозна препирня. Униформените задържали пияния мъж и го отвели в ареста. Бил притеглен като обвинен за опит за ликвидиране на кръвния си родственик. Изпратили го в Пловдивския затвор.
Там го настанили в килия №229. В нея имало още един пандизчия. Йордан прекарал зад решетките 4 месеца, очаквайки да бъде импортиран в съда обвинителният акт против него. Всеки ден мислел дали ще бъде наказан за пиянското си осъществяване и какъв брой време ще се наложи да лежи. Това очакване го тормозело.
На 16 януари тази година Йордан намерил излаз. Планирал всичко и зачакал утрешния ден. Не съумял да заспи през цялата нощ. Към 8.30 часа сутринта дежурният надзорник дошъл. Било време за разходка на открито на пандизчиите. Стигнал до килията на Йордан.
Пред надзирателя той декларирал, че отхвърля да се възползва от правото си на престой навън, тъй като бил с несъответствуващи обувки, а на открито валяло пороен дъжд и му било студено. Пожелал да си остане в килията, като за задачата попълнил декларация за отвод.
Неговият съкилийник напуснал помещението, с цел да се разтъпче. Така създали и останалите лишени от независимост. Йордан единствено това и чакал. В негова поддръжка бил и извършващият се ремонт в пандиза. На място работели къртачи и шумът бил доста мощен.
За да се чуят през вратата на килията, някакви шумове те би трябвало да са мощни. В 9.35 часа, при прибиране на пандизчиите от разходката, съкилийникът заледен на мястото си. Видял Стаматов с изцъклени очи и неподвижен.
Веднага повикал надзирателя. Отключили вратата и открили, че той е завързал връзка от горнище на спортен екип на решетката на прозореца на спалното помещение, след което поставил примката към врата си и се е обесил.
Първоначално не знаели какво се случва, защото позицията на тялото на Йордан била такава, че все едно гледа през прозореца. До него намерили и предсмъртно писмо, наличието на което прокуратурата резервира в загадка. Само в границите на няколко минути Йордан съумял да напише писмото, да измъкне връзката от спортния екип си, да я завърже и да увисне.
Издъхнал за няколко секунди - до момента в който всички лишени от независимост са на открито и никой не го следи. Втрещеният надзорник прерязал връзката и положил Йордан на земята. Веднага е извикан е доктор, който почнал дейности по оказване на първа помощ - обдишване и сърдечен масаж, само че в последна сметка без резултат.
В 9.50 часа установили гибелта на пандизчията. На място пристигнали униформени от Първо районно, които направили оглед и не установили данни за насилствена гибел. Малко по-късно тялото било превозено за аутопсия.
Мотивите за самоубийството остават неразбираеми. Предполага се, че е прибегнал до този краен ход, защото не съумял да понесе ареста сред четири стени, страхувал се и по какъв начин ще се развият нещата, в случай че бъде приет за отговорен, настояват осведомени. Именно това не му давало покой през тези малко повече от 4 месеца престой зад решетките.
Във връзка с нещастието, станала притежание на доста от лишените от независимост, младши надзорник от Пловдивския затвор отнесе наказване - неодобрение за 6 месеца. Той обаче не бил склонен с претекстовете за санкционирането му и посредством юрист обжалвал пред Административния съд в Пловдив. Дисциплинарната комисията е приела, че в тази ситуация служителят не е показал нужната зоркост, като не е взел поради особеностите на охраняваните арестувани лица, което е повишило риска от непредвидени и изненадващи реакции от тях, в тази ситуация самоубийство.
Пред съда надзирателят обяснил, че обходът, който правил като постови, съставлява минаване по коридора и поглеждане през шпионките на самите килии, като някои от шпионките били надраскани, изгорели, остарели и видимостта била дребна, само че все пак се правил оглед през тях.
По време на случая трябвало да съпровожда арестуваните за осъществяване на телефонен диалог, като по едно и също време с това да следи и килиите. „ По този метод се работи. Гледат да комбинират дейностите заради липса на човешкия запас “, показал той пред магистратите.
Обяснил още, че арестуваните, които се извеждат за престой навън, се съпровождат от разводачи. Те ги изкарват от килията. Отварянето става по сигнал на надзирателя по станция, като той не излиза на открито, а остава на пост в коридора. Разводачът ги изкарва от килията, като в съответния случай не е известен, че в килия 229 е останал Йордан, който не е излязъл от килията и след това се самообесва.
В последна сметка, магистратите анулират наказването на надзирателя за самоубийството на Йордан. Дори и без неодобрение, служителят на Пловдивския затвор няма по какъв начин да не помни случката и това, което е видял с очите си в утрото на 11 януари.
Съдът: Надзирателят е постъпил по разпоредбите
“Съдът откри, че надзирателят е постъпил тъкмо както изискват разпоредбите: извикан е от другия арестуван, подхванал е незабавни дейности и е подал информация по отношение на случая. Той няма обвързване да влиза в килията и да прави оглед в самата килия.
През цялото време не влиза в килията, няма опция да я отвори самичък, а стана ясно, че не е бил в справедлива опция да чуе подозрителни звуци, защото по това време се е правил ремонт, работило се е с къртач и е имало мощен звук.
Колкото да огледа през шпионката се откри, че зрителното поле е мощно лимитирано, освен това самообесилото се лице е застанало по този начин до прозореца, че все едно гледа през него. При това състояние съдът намира за недоказано осъществяването от жалбоподателя на нарушаване по т.3 от Инструкцията за особеностите на поста и отговорностите на постовия надзорник.
По тези съображения съдът намира, че не е потвърдено от субективна страна описаното в претекстовете на оспорената заповед действие, съставляващо нарушаване на служебната дисциплинираност, заради което същото незаконосъобразно е било възприето като съображение за наложеното дисциплинарно наказване “, гласят претекстовете на съда.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ