Парламентаристите от миналото: Когато да си депутат звучеше гордо
45-тото Народно Събрание стартира работа. Колко дълъг ще бъде животът му и какви почтени решения ще вземе – следва да разберем. Но не би трябвало да забравяме, че в историята на българския парламент са записани имената на Петко Каравелов, Константин Стоилов, Стефан Стамболов и още доста ярки персони.
В края на XIX век България е динамично разрастваща се и модернизираща се страна. В построяването на това ново лице на страната оставят следа няколко ярки политически фигури.
Сред тях историкът проф. доктор Веселин Методиев обрисува Петко Каравелов, Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки по своему е друг, само че всички са идентични в своето изпитание да построят съвременна България. Първо – едно родолюбие и визия за всеотдайност, което ние, актуалните българи познаваме от книгите. Те са знаели какво значи самостоятелност и достолепие. (...) Константин Стоилов – млад мъж, нямащ още 30 години, дружно с княз Александър I е в Русия на политически диалози и му е препоръчано да взе участие в една спекулация – Българска народна банка да стане частна банка на съветски капитали, като са му предложили пари да взе участие вътре. Той е в смут. Описва в дневника си своя смут и отива при българския монарх Княз Александър I. (...) Или другият воин Стефан Стамболов. Когато ще тръгнеш да възстановиш същия този български княз, гонен от съветския император Александър III, ще започнеш да си водиш дневник и в този дневник той разказва, че се разсънва влажен от сън, тъй като сънува Русия като една огромна бяла мечка, която го гази. Никому не поисквам да се занимава с политика и да има такива сънища. (...) Когато им четете речите, когато внимавате в това, което те са оставили като персонално завещание, примерно писма, дневници или публикации във вестници, ще видите каква огромна просвета стои зад тези хора “, споделя проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
В тежкото положение на безвремие, в което България попада след националната злополука и Ньойския кротичък контракт, отпред на страната застава един демократ и бранител на националните ползи, определян като „ джентълменът на българската политика “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Тази персона от януари 1926 година е министър-председател на България и е Андрей Ляпчев. Той е прочут с един фолклор, че бил споделил – защото той е от Вардарска Македония или Егейска Македония, „ Со кротце, со богатство и со малце кьоте “. Той е споделил „ со кротце и со богатство “, само че не е споделил „ со малко кьоте “, тъй като това е имитация от публиката, от залата, само че той споделя от трибуната неща, против които няма да тръгне. Никога няма да тръгне против демокрацията и против Светия синод “, изяснява още проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
Периодът 1945 – 1989 – тоталитарната страна
„ Политиката не беше обществена активност. Политици обаче имаше. Няма да не помни по какъв начин дългогодишният външен министър на Федералната република Германия в едно изявление след 1989 година сподели, че изключително е ценял срещите с Петър Младенов. Той сподели: „ Ние посредством българите можехме да сондираме позициите на Съюз на съветските социалистически републики, което беше нещо като медиатор “, спомня си проф. Искра Баева, учител по история в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За това време беше немислимо политикът да не бъде облечен съгласно канона – костюм, вратовръзка за мъжете, за дамите строго облекло. Панталоните не бяха признати за дамите в Народното събрание. Независимо дали е тъкачка, доячка – този канон беше наложителен. Бих споделила, че има подобен канон и за изрече. Дори и шегите на Тодор Живков, той беше прочут с хумора си, бяха много по-прилични, в сравнение с езика на днешните политици. Ако приказваме обаче за ярки фигури, които вършат усещане на обществото, би трябвало да ги потърсим в последния финален интервал на социализма – в годините на преустрояване “, изяснява проф. Баева.
Снимка: btvnovinite.bg
А преходът е плевел и дебатите в новия либерален парламент постоянно не престават до сутринта.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Има едно събитие, което професор Михаил Неделчев назова „ ретро химера “. Една група хора, които в зимата на 1990 година са си представяли, че в този момент ще се върнат назад в 1942 година, че внезапно ще изчезне това време и че това достойнство ще се върне. Както той самичък споделя, това си беше ретро химера. Ние използваме думи, в които влагаме друг смисъл и по тази причина не се разбираме. И това се случва съгласно мен постоянно и в политиката. Това е ретро утопията. Гиньо Ганев доста умело използваше това минало. Той играеше с това минало. Безспорно имаше такава заложба артистична, господин Дертлиев също, както Стефан Савов, те бяха от това потомство политици. Те знаеха нещо, което младежите не знаят. Те знаеха наличието и дълбокия смисъл на понятието парламентаризъм “, изяснява проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
От минало към бъдеще. Какъв е Народното събрание на новия век?
И проф. Методиев, и проф. Баева са уверени, че историците са длъжни да възстановят, да реконструират това време. Защото през последните 30 години от огромно почитание към политиците хората са минали към цялостното им отричане.
„ Пандемията много изкриви опциите на обществото на всички места по света, то би трябвало да възвърне ето това – едно доброномарено, човешко държание “, споделя проф. Методиев.
В края на XIX век България е динамично разрастваща се и модернизираща се страна. В построяването на това ново лице на страната оставят следа няколко ярки политически фигури.
Сред тях историкът проф. доктор Веселин Методиев обрисува Петко Каравелов, Константин Стоилов и Стефан Стамболов.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Всеки по своему е друг, само че всички са идентични в своето изпитание да построят съвременна България. Първо – едно родолюбие и визия за всеотдайност, което ние, актуалните българи познаваме от книгите. Те са знаели какво значи самостоятелност и достолепие. (...) Константин Стоилов – млад мъж, нямащ още 30 години, дружно с княз Александър I е в Русия на политически диалози и му е препоръчано да взе участие в една спекулация – Българска народна банка да стане частна банка на съветски капитали, като са му предложили пари да взе участие вътре. Той е в смут. Описва в дневника си своя смут и отива при българския монарх Княз Александър I. (...) Или другият воин Стефан Стамболов. Когато ще тръгнеш да възстановиш същия този български княз, гонен от съветския император Александър III, ще започнеш да си водиш дневник и в този дневник той разказва, че се разсънва влажен от сън, тъй като сънува Русия като една огромна бяла мечка, която го гази. Никому не поисквам да се занимава с политика и да има такива сънища. (...) Когато им четете речите, когато внимавате в това, което те са оставили като персонално завещание, примерно писма, дневници или публикации във вестници, ще видите каква огромна просвета стои зад тези хора “, споделя проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
В тежкото положение на безвремие, в което България попада след националната злополука и Ньойския кротичък контракт, отпред на страната застава един демократ и бранител на националните ползи, определян като „ джентълменът на българската политика “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Тази персона от януари 1926 година е министър-председател на България и е Андрей Ляпчев. Той е прочут с един фолклор, че бил споделил – защото той е от Вардарска Македония или Егейска Македония, „ Со кротце, со богатство и со малце кьоте “. Той е споделил „ со кротце и со богатство “, само че не е споделил „ со малко кьоте “, тъй като това е имитация от публиката, от залата, само че той споделя от трибуната неща, против които няма да тръгне. Никога няма да тръгне против демокрацията и против Светия синод “, изяснява още проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
Периодът 1945 – 1989 – тоталитарната страна
„ Политиката не беше обществена активност. Политици обаче имаше. Няма да не помни по какъв начин дългогодишният външен министър на Федералната република Германия в едно изявление след 1989 година сподели, че изключително е ценял срещите с Петър Младенов. Той сподели: „ Ние посредством българите можехме да сондираме позициите на Съюз на съветските социалистически републики, което беше нещо като медиатор “, спомня си проф. Искра Баева, учител по история в СУ „ Св. Климент Охридски “.
Снимка: btvnovinite.bg
„ За това време беше немислимо политикът да не бъде облечен съгласно канона – костюм, вратовръзка за мъжете, за дамите строго облекло. Панталоните не бяха признати за дамите в Народното събрание. Независимо дали е тъкачка, доячка – този канон беше наложителен. Бих споделила, че има подобен канон и за изрече. Дори и шегите на Тодор Живков, той беше прочут с хумора си, бяха много по-прилични, в сравнение с езика на днешните политици. Ако приказваме обаче за ярки фигури, които вършат усещане на обществото, би трябвало да ги потърсим в последния финален интервал на социализма – в годините на преустрояване “, изяснява проф. Баева.
Снимка: btvnovinite.bg
А преходът е плевел и дебатите в новия либерален парламент постоянно не престават до сутринта.
Снимка: btvnovinite.bg
„ Има едно събитие, което професор Михаил Неделчев назова „ ретро химера “. Една група хора, които в зимата на 1990 година са си представяли, че в този момент ще се върнат назад в 1942 година, че внезапно ще изчезне това време и че това достойнство ще се върне. Както той самичък споделя, това си беше ретро химера. Ние използваме думи, в които влагаме друг смисъл и по тази причина не се разбираме. И това се случва съгласно мен постоянно и в политиката. Това е ретро утопията. Гиньо Ганев доста умело използваше това минало. Той играеше с това минало. Безспорно имаше такава заложба артистична, господин Дертлиев също, както Стефан Савов, те бяха от това потомство политици. Те знаеха нещо, което младежите не знаят. Те знаеха наличието и дълбокия смисъл на понятието парламентаризъм “, изяснява проф. Методиев.
Снимка: btvnovinite.bg
От минало към бъдеще. Какъв е Народното събрание на новия век?
И проф. Методиев, и проф. Баева са уверени, че историците са длъжни да възстановят, да реконструират това време. Защото през последните 30 години от огромно почитание към политиците хората са минали към цялостното им отричане.
„ Пандемията много изкриви опциите на обществото на всички места по света, то би трябвало да възвърне ето това – едно доброномарено, човешко държание “, споделя проф. Методиев.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ