Пук!
433 710 151 гледания. Това сочи статистиката под YouTube видеото на един от огромните поп шлагери за 2017 година – песента Chained To The Rhythm на Кейти Пери. В нея персонажите живеят в увеселителен парк Oblivia ( " Забвение " ), в личен " балон ", надалеч от компликации и несгоди.
Те танцуват с розови очила, попаднали в иронична " идилия ". Кейти Пери пее за живеенето в балон - една от най-интересните и обсъждани световно тематики, която се отнася до затварянето със себеподобни в стеснен свят от сходни полезности, благоприятни условия, усети и даже политически възгледи.
[Shutterstock]
Изразът въобще не е нов, само че започнахме да го чуваме постоянно в края на предходната година след изборната победа на Доналд Тръмп – потрес освен за демократично настроените американци, само че и за доста от публицистите, чиито преценки се оказаха изцяло неправилни. Кампанията на Тръмп съумя да оползотвори оптимално функционалността на обществените мрежи, и сякаш извърши пророчествата от книгата на Илай Парисър от 2011 година The Filter Bubble. Изобщо " балон " се трансформира в разбиране, употребявано в разнообразни области и натоварено с доста смисли, като общото е, че постоянно се свързва с проблем.
Какво назоваваме балон
Мария Стоилкова е лекар по антропология и учител по транснационализъм и интернационална миграция в Университета на Флорида. Тя живее в Съединени американски щати от дълги години и следи професионално феномените в българското и американското общество.
Самата тя разказва своя балон по този начин: " Професионалисти, вкопчили се в работата си като единствена идентичност. Връзките им с другите почиват на професионални ползи или занимания, за които остава доста малко свободно време. Закрепостени към къщите си с огромните задължения, за които би трябвало да работят цялостен живот. Но това май е цялата бяла междинна класа в Америка. "
Боряна Димитрова от организация " Алфа рисърч " напомня, че феноменът " балон " не е нов. В нейната професионална сфера – социологията, от дълго време се използва терминът референтни групи на индивида – другарски, професионални, по ползи, политически и прочие общности, които всеки човек в някаква степен селектира и в които се усеща по роднински, свободно, " на място ".
Като дълготраен експерт Димитрова твърди, че методът, по който се гледа да вземем за пример на данни от социологически изследвания, добре илюстрира " сблъскването " на индивида с тази многобройност на световете: " В мненията под такива публикации или в житейски диалози доста хора реагират по модела " къде ги видяха социолозите тези х%, които слушат чалга, от моите другари никой не слуша; " по какъв начин ги мериха тези у%, които са удовлетворени от работата си, питайте към мене, никой не е доволен; и прочие Тези реакции не са нищо друго с изключение на устен превод на културния потрес от конфликта на личния свят на индивида с анонимното болшинство на " останалите ", които той не вижда, или с които пътищата им не се пресичат. "
За Боряна Димитрова изразът " живеене в балон " разказва метафорично разграничаването от това, което можем да назовем всеобщия свят. То има две измерения - вътрешно и външно. " Вътрешното характеризира субекта, отдръпнал се в балона. Може да е обособен субект, дребна група или по-голяма обществена общественост, която построява свои правила, правила, жанр на живот. Външното измерение разказва дистанцията от по-големите обществени общности. Животът в балон може да е просто разграничаване, само че може да е уединяване, а в крайната си форма – неприязън към останалия свят. "
Балонът е естествено положение на нещата и съгласно Явор Сидеров. " Малко са хората, които с лекост прескачат от една група в друга ", твърди журналистът, съгласно който безграничната лекост на общуването е мит. " Балон назоваваме нетолерантността, снобизма и стадния си инстинкт. " Сидеров, докторант в Оксфорд и досегашен учител в Американския университет в Благоевград, е песимистичен, че може да го избегнем, тъй като това е предпазен механизъм, система за сигурност.
Как технологиите заздравяват балона
Изборите в Съединени американски щати дадоха мотив да се заприказва и за още един тип балон: филтърният. Един от първите, които проучват така наречен filter bubbles,е политическият деятел, съосновател на MoveOn.org и основател на уеб страницата за " свястно " вирусно наличие Upworthy Илай Парисър.
Още през 2011 година в книгата си The Filter Bubble: What the Internet Is Hiding from You той прави връзка с логаритмите на Фейсбук, Гугъл, Amazon, Netflix и така нататък, които пресяват резултати от търсения и вести " по размер " за всеки един консуматор съгласно профила му, образувайки обособени " персонализирани " балони от наличие - " паралелни, само че разграничени вселени ", по думите на създателя. Парисър твърди, че логаритмите за персонализация основават обществено разделяне, което пречи на съществуването на действително осведомена публика. Освен това удобството на поток от информация, който по никакъв метод не ни предизвика и ни предлага същата като нашата версия за нещата, потиска импулса към размисъл и творчество.
За Парисър, образуваният по този метод балон е проблем за демокрацията, тъй като пречи на хората да получават неутрална изходна информация, която да имат опцията да проучват и разясняват. Той лимитира, тъй като ни сервира информация, филтрирана по отношение на личните ни възгледи и ползи, без многообразие от гледни точки.
Според Парисър сега обичайните медии са доста по-важни за множеството американци от обществените мрежи. " Най-засегнати от резултата на балона са най-отдадените консуматори на Фейсбук, за които мрежата е главен източник. Любопитен и комплициран факт е, че такива са множеството публицисти. И това е проблем ", споделя той пред списание Wired през май тази година.
Самият Марк Цукърбърг на конференцията Тechonomy в Халф Муун Бей, единствено ден след успеха на Тръмп, отхвърля теорията, че Фейсбук по някакъв метод е повлияла на изборите, като налудничава. В същия диалог той споделя също, че не има вяра във филтърния балон и че задълбочените проучвания на компанията демонстрират, че всеки има другари от друга партия или друга вяра. Различното наличие съществува, човек просто го подминава, когато го види, счита Цукърбърг.
Проблемът с достоверността
И до момента в който едни създатели като Ерин Грифин за Wired настояват на основата на предходни политически образци, че " Facebook изцяло може да контролира логаритмите си ", други, като Дана Бойд, откривател в Microsoft Research и създател на института Data & Society, отхвърлят такова едностранчиво изказване. Според нея проблемите са неразбираемата формулировка за подправени вести и непрекъснатата еволюция на методите за корист. Според Бойд, полемиката за подправените вести погрешно продължава да е фокусирана върху софтуерното решение на казуса: че в случай че компании като Фейсбук и Гугъл бъдат принудени да създадат нещо, всичко ще си пристигна на мястото.
Ако виждаме софтуерните компании като единствен провинен, тогава не виждаме културния проблем, който стои в основата и зачертаваме личната си отговорност, споделя Бойд.
През 2016 година The Guardian прави опит – основава за 10 гласоподаватели от двата края на политическия набор нови Фейсбук профили, давайки на либералите " консервативния " профил и противоположното. Участниците и от двата лагера са единомислещи, че новините " от другата страна " са погрешни и " промиващи мозъци ", а една част непосредствено разпознават ориентирана към тях ненавист.
Реалност vs. виртуалност
Според Мария Стоилкова обществените медии и логаритмите улесняват разслоението и затварянето на разнообразни групи в потребителски или ценностни балони. " На базата на затвореното си другарство сме решили, че цялото общество е сходно на това, което виждаме в балона си. Проблемът е, че офлайн постепенно губим цяла палитра от страсти, които ни вършат индивиди и ни оказват помощ да се кооперираме за оцеляването си като индивиди. Вместо това през днешния ден имаме Фейсбук, където се показват страстите – безвредно и без тежкия налог на общуването. Ако не ти харесва статусът – разприятеляваш. "
За Явор Сидеров онлайн балонът не е причина, а признак на проблемите. " Ако в действителния живот сте в балон, ще бъдете в балон и във виртуалния. А както знаем, промени в действителния живот се вършат мъчно, изключително осъзнати промени. Да се захванеш с биоземеделие или да идеш за година в Южна Америка няма да те извади от балона ", твърди той. Според него онлайн просто пренасяме обичайни за общуването онлайн явления: " Вие с какъв брой миньори от Бобов дол сте близки другари? Точно по този начин, с николко. "
Реалността е балонеста и съгласно писателя и либертарианец Чарлз Мъри, който през 2012 година създава тест за американци (включен в книгата му Coming Apart), който да покаже дали живеят в балон. Впоследствие PBS NewsHour употребява въпросите в онлайн анкета, която получава стотици хиляди отговори. Тестът кара интервюираните да се замислят за отношението си към бедността, неналичието на обучение, живота в дребен град и даже продуктите на Avon. Той оказва помощ на човек да осъзнае какъв брой елементарно, даже неизбежно е да попадне в балон - това се дефинира от ценностната система, религиозните и политическите възгледи, стандарта на живот, усетите, избора тук-там за навестяване, приятелите със сходни ползи.
" Въпросът е там, че колкото по-назад в историята се връщаме, толкоз по хомогенни са обществата и толкоз " по-подобни " индивидите от дадена обществена класа ", споделя социологът Боряна Димитрова.
" Модернизацията и глобализацията, подкрепени от интернет и Фейсбук, доведоха до непозната в историята степен на обществена диференциация, детонация на дребни общности, опция за присъединяване в многочислени групи по все по-обособяващи се ползи. Този развой е двузначен. От една страна, човек има по-големи шансове да открие сходни на себе си хора, с които да бъде в една група, лодка или балон От друга, усложняването на света, специалностите, стиловете на живот, житейските биографии води до все по-голямо чувство за разграничение, за недоумение, за противоречие с огромна част от заобикалящия индивида свят. Точно заради това през последните години от ден на ден се употребява този или сходни изрази, всеки от които разказва друга степен на самостоятелност – живее в личен свят, живее в балон, живее в сапунен мехур. "
За преподавателката Мария Стоилкова балоните в мисленето също се дължат на психическа реакция против затруднения свят, в който живеем. Усложнен - тъй като имаме достъп до всевъзможна и несекваща информация на фона на все по-фрагментарано и неприятно обучение.
" Различията сред култури и страни, цялото многообразие, което следим в интернет, е толкоз необозримо, че ни наподобява напряко ужасно. Така се затваряме в нашите си черупки и балони със страха от другите. Агресията избуява. Психолозите настояват, че когато поддържаме връзка очи в очи, експанзията е доста по-малка ", изяснява тя. " В същото време се приватизира от ден на ден физическо пространство от градската ни среда. Все по-малко са местата (паркове, градини, публични площи), където, без да консумираме, можем да срещнем други, по-различни от нас хора – да имаме същински физически достъп. Не инцидентно битката за парковете (и в Америка, и в Европа) в последните години се трансформира в един от най-силните политически козове за обществена готовност. "
Стоилкова приказва и за една друга ерозия на " човешкото ", която следи. Тенденцията е да ставаме все по-малко подвластни от другите хора към нас и техните " услуги ". Защо да се товарим с непотребни страсти и да поддържаме контакт със съседа, който може да е доста друг от нас и да не го харесваме, откакто към този момент може да си купим услугата, в миналото предоставяна от него. Това, което в предишното е било налично единствено посредством физическата помощ на другите към нас – да вземем за пример в България някой да ти помогне да си поправиш печката, колата, различен да ти гледа детето, взаимоотношения, отработени посредством съпричастие, взаимна поддръжка или " бартер " - през днешния ден се купуват като услуга. Трябва единствено да имаш пари. Няма потребност въобще да се потапяме в човешки взаимоотношения и страстите, съпровождащи общуването. " Facebook балоните ни отдалечават от ден на ден от другите балони и губим освен визията си за обществото като цяло, само че и рецепторите за съпричастност и неравноправие. "
Като човек, който живее отвън родната си България, Мария Стоилкова учи новите балони у нас, които съгласно нея водят началото си от остарели деления (София / провинция, образовани / недоучени), съществували още при социализма. " Но върху тях стъпват новите деления през днешния ден, които все по-често се показват с география в самите градове – кварталите на богатите и гетата. "
" София е балон и постоянно е била – по отношение на другата България, споделя Мария, по отношение на пластовете по квартали. Но дано уточним – балоните са други. София е доста друго място през днешния ден от 90-те, когато отпътувах. Всъщност днешна София е имигрантски град, само че не приказвам за имигрантите от чужбина - доста по-многобройни са тези от другите елементи на страната, пристигнали без опита на живеене в многомилионен град, евентуално съвсем без запаси, без познати и другари. Ако разберем това и прегърнем личния си триумф от акомодацията като имигранти в чужбина, може би имаме късмет да създадем София такава, каквато желаеме да бъде - малко по-либерална и приемаща. " Как се излиза от балона съгласно Мария Стоилкова
Формулата е повече човещина. Да култивираме другарства, които не са основани на интерес, да си оказваме помощ, да поддържаме публични начинания и доброволчество, отвън паричните взаимоотношения; да сме цивилизовани и толерантни, да подхождаме с почитание към другия, колкото и да е друг от нас. Ако имате родственици от други балони, приобщете ги или най-малко ги изслушайте. Пътувайте из страната, говорете с хората. Отделете време да помогнете с труда и мозъка си на някого. Ако от време на време не ви боли главата от мъчни диалози, значи живеете в балон. Всъщност няма потребност да се ревизира – просто всички живеем в балон.
Тенденции съгласно Боряна Димитрова
− Умножаване на " личните светове " за сметка на един-единствен огромен, мейнстрийм свят (терминът свят е по-добър от балон, тъй като препраща към обществените връзки вътре в общностите)
− Формиране на все по-разнообразни тематични обществени мнозинства; болшинството по една тематика може да живее в разнообразни " лични светове " по друга; отсам и компликацията пред всички специалности, които разчитат на необятна общностна поддръжка и най-много на политиците - да напипват (и създават) новите характерности на болшинствата
− Нарастваща нужда посредством нови проучвателен способи бизнесът, институциите, организациите, хората да се ориентират в този динамичен развой на създаване на (респ. и отгегляне от) лоялности и идентичности.
Те танцуват с розови очила, попаднали в иронична " идилия ". Кейти Пери пее за живеенето в балон - една от най-интересните и обсъждани световно тематики, която се отнася до затварянето със себеподобни в стеснен свят от сходни полезности, благоприятни условия, усети и даже политически възгледи.
[Shutterstock]
Изразът въобще не е нов, само че започнахме да го чуваме постоянно в края на предходната година след изборната победа на Доналд Тръмп – потрес освен за демократично настроените американци, само че и за доста от публицистите, чиито преценки се оказаха изцяло неправилни. Кампанията на Тръмп съумя да оползотвори оптимално функционалността на обществените мрежи, и сякаш извърши пророчествата от книгата на Илай Парисър от 2011 година The Filter Bubble. Изобщо " балон " се трансформира в разбиране, употребявано в разнообразни области и натоварено с доста смисли, като общото е, че постоянно се свързва с проблем.
Какво назоваваме балон
Мария Стоилкова е лекар по антропология и учител по транснационализъм и интернационална миграция в Университета на Флорида. Тя живее в Съединени американски щати от дълги години и следи професионално феномените в българското и американското общество.
Самата тя разказва своя балон по този начин: " Професионалисти, вкопчили се в работата си като единствена идентичност. Връзките им с другите почиват на професионални ползи или занимания, за които остава доста малко свободно време. Закрепостени към къщите си с огромните задължения, за които би трябвало да работят цялостен живот. Но това май е цялата бяла междинна класа в Америка. "
Боряна Димитрова от организация " Алфа рисърч " напомня, че феноменът " балон " не е нов. В нейната професионална сфера – социологията, от дълго време се използва терминът референтни групи на индивида – другарски, професионални, по ползи, политически и прочие общности, които всеки човек в някаква степен селектира и в които се усеща по роднински, свободно, " на място ".
Като дълготраен експерт Димитрова твърди, че методът, по който се гледа да вземем за пример на данни от социологически изследвания, добре илюстрира " сблъскването " на индивида с тази многобройност на световете: " В мненията под такива публикации или в житейски диалози доста хора реагират по модела " къде ги видяха социолозите тези х%, които слушат чалга, от моите другари никой не слуша; " по какъв начин ги мериха тези у%, които са удовлетворени от работата си, питайте към мене, никой не е доволен; и прочие Тези реакции не са нищо друго с изключение на устен превод на културния потрес от конфликта на личния свят на индивида с анонимното болшинство на " останалите ", които той не вижда, или с които пътищата им не се пресичат. "
За Боряна Димитрова изразът " живеене в балон " разказва метафорично разграничаването от това, което можем да назовем всеобщия свят. То има две измерения - вътрешно и външно. " Вътрешното характеризира субекта, отдръпнал се в балона. Може да е обособен субект, дребна група или по-голяма обществена общественост, която построява свои правила, правила, жанр на живот. Външното измерение разказва дистанцията от по-големите обществени общности. Животът в балон може да е просто разграничаване, само че може да е уединяване, а в крайната си форма – неприязън към останалия свят. "
Балонът е естествено положение на нещата и съгласно Явор Сидеров. " Малко са хората, които с лекост прескачат от една група в друга ", твърди журналистът, съгласно който безграничната лекост на общуването е мит. " Балон назоваваме нетолерантността, снобизма и стадния си инстинкт. " Сидеров, докторант в Оксфорд и досегашен учител в Американския университет в Благоевград, е песимистичен, че може да го избегнем, тъй като това е предпазен механизъм, система за сигурност.
Как технологиите заздравяват балона
Изборите в Съединени американски щати дадоха мотив да се заприказва и за още един тип балон: филтърният. Един от първите, които проучват така наречен filter bubbles,е политическият деятел, съосновател на MoveOn.org и основател на уеб страницата за " свястно " вирусно наличие Upworthy Илай Парисър.
Още през 2011 година в книгата си The Filter Bubble: What the Internet Is Hiding from You той прави връзка с логаритмите на Фейсбук, Гугъл, Amazon, Netflix и така нататък, които пресяват резултати от търсения и вести " по размер " за всеки един консуматор съгласно профила му, образувайки обособени " персонализирани " балони от наличие - " паралелни, само че разграничени вселени ", по думите на създателя. Парисър твърди, че логаритмите за персонализация основават обществено разделяне, което пречи на съществуването на действително осведомена публика. Освен това удобството на поток от информация, който по никакъв метод не ни предизвика и ни предлага същата като нашата версия за нещата, потиска импулса към размисъл и творчество.
За Парисър, образуваният по този метод балон е проблем за демокрацията, тъй като пречи на хората да получават неутрална изходна информация, която да имат опцията да проучват и разясняват. Той лимитира, тъй като ни сервира информация, филтрирана по отношение на личните ни възгледи и ползи, без многообразие от гледни точки.
Според Парисър сега обичайните медии са доста по-важни за множеството американци от обществените мрежи. " Най-засегнати от резултата на балона са най-отдадените консуматори на Фейсбук, за които мрежата е главен източник. Любопитен и комплициран факт е, че такива са множеството публицисти. И това е проблем ", споделя той пред списание Wired през май тази година.
Самият Марк Цукърбърг на конференцията Тechonomy в Халф Муун Бей, единствено ден след успеха на Тръмп, отхвърля теорията, че Фейсбук по някакъв метод е повлияла на изборите, като налудничава. В същия диалог той споделя също, че не има вяра във филтърния балон и че задълбочените проучвания на компанията демонстрират, че всеки има другари от друга партия или друга вяра. Различното наличие съществува, човек просто го подминава, когато го види, счита Цукърбърг.
Проблемът с достоверността
И до момента в който едни създатели като Ерин Грифин за Wired настояват на основата на предходни политически образци, че " Facebook изцяло може да контролира логаритмите си ", други, като Дана Бойд, откривател в Microsoft Research и създател на института Data & Society, отхвърлят такова едностранчиво изказване. Според нея проблемите са неразбираемата формулировка за подправени вести и непрекъснатата еволюция на методите за корист. Според Бойд, полемиката за подправените вести погрешно продължава да е фокусирана върху софтуерното решение на казуса: че в случай че компании като Фейсбук и Гугъл бъдат принудени да създадат нещо, всичко ще си пристигна на мястото.
Ако виждаме софтуерните компании като единствен провинен, тогава не виждаме културния проблем, който стои в основата и зачертаваме личната си отговорност, споделя Бойд.
През 2016 година The Guardian прави опит – основава за 10 гласоподаватели от двата края на политическия набор нови Фейсбук профили, давайки на либералите " консервативния " профил и противоположното. Участниците и от двата лагера са единомислещи, че новините " от другата страна " са погрешни и " промиващи мозъци ", а една част непосредствено разпознават ориентирана към тях ненавист.
Реалност vs. виртуалност
Според Мария Стоилкова обществените медии и логаритмите улесняват разслоението и затварянето на разнообразни групи в потребителски или ценностни балони. " На базата на затвореното си другарство сме решили, че цялото общество е сходно на това, което виждаме в балона си. Проблемът е, че офлайн постепенно губим цяла палитра от страсти, които ни вършат индивиди и ни оказват помощ да се кооперираме за оцеляването си като индивиди. Вместо това през днешния ден имаме Фейсбук, където се показват страстите – безвредно и без тежкия налог на общуването. Ако не ти харесва статусът – разприятеляваш. "
За Явор Сидеров онлайн балонът не е причина, а признак на проблемите. " Ако в действителния живот сте в балон, ще бъдете в балон и във виртуалния. А както знаем, промени в действителния живот се вършат мъчно, изключително осъзнати промени. Да се захванеш с биоземеделие или да идеш за година в Южна Америка няма да те извади от балона ", твърди той. Според него онлайн просто пренасяме обичайни за общуването онлайн явления: " Вие с какъв брой миньори от Бобов дол сте близки другари? Точно по този начин, с николко. "
Реалността е балонеста и съгласно писателя и либертарианец Чарлз Мъри, който през 2012 година създава тест за американци (включен в книгата му Coming Apart), който да покаже дали живеят в балон. Впоследствие PBS NewsHour употребява въпросите в онлайн анкета, която получава стотици хиляди отговори. Тестът кара интервюираните да се замислят за отношението си към бедността, неналичието на обучение, живота в дребен град и даже продуктите на Avon. Той оказва помощ на човек да осъзнае какъв брой елементарно, даже неизбежно е да попадне в балон - това се дефинира от ценностната система, религиозните и политическите възгледи, стандарта на живот, усетите, избора тук-там за навестяване, приятелите със сходни ползи.
" Въпросът е там, че колкото по-назад в историята се връщаме, толкоз по хомогенни са обществата и толкоз " по-подобни " индивидите от дадена обществена класа ", споделя социологът Боряна Димитрова.
" Модернизацията и глобализацията, подкрепени от интернет и Фейсбук, доведоха до непозната в историята степен на обществена диференциация, детонация на дребни общности, опция за присъединяване в многочислени групи по все по-обособяващи се ползи. Този развой е двузначен. От една страна, човек има по-големи шансове да открие сходни на себе си хора, с които да бъде в една група, лодка или балон От друга, усложняването на света, специалностите, стиловете на живот, житейските биографии води до все по-голямо чувство за разграничение, за недоумение, за противоречие с огромна част от заобикалящия индивида свят. Точно заради това през последните години от ден на ден се употребява този или сходни изрази, всеки от които разказва друга степен на самостоятелност – живее в личен свят, живее в балон, живее в сапунен мехур. "
За преподавателката Мария Стоилкова балоните в мисленето също се дължат на психическа реакция против затруднения свят, в който живеем. Усложнен - тъй като имаме достъп до всевъзможна и несекваща информация на фона на все по-фрагментарано и неприятно обучение.
" Различията сред култури и страни, цялото многообразие, което следим в интернет, е толкоз необозримо, че ни наподобява напряко ужасно. Така се затваряме в нашите си черупки и балони със страха от другите. Агресията избуява. Психолозите настояват, че когато поддържаме връзка очи в очи, експанзията е доста по-малка ", изяснява тя. " В същото време се приватизира от ден на ден физическо пространство от градската ни среда. Все по-малко са местата (паркове, градини, публични площи), където, без да консумираме, можем да срещнем други, по-различни от нас хора – да имаме същински физически достъп. Не инцидентно битката за парковете (и в Америка, и в Европа) в последните години се трансформира в един от най-силните политически козове за обществена готовност. "
Стоилкова приказва и за една друга ерозия на " човешкото ", която следи. Тенденцията е да ставаме все по-малко подвластни от другите хора към нас и техните " услуги ". Защо да се товарим с непотребни страсти и да поддържаме контакт със съседа, който може да е доста друг от нас и да не го харесваме, откакто към този момент може да си купим услугата, в миналото предоставяна от него. Това, което в предишното е било налично единствено посредством физическата помощ на другите към нас – да вземем за пример в България някой да ти помогне да си поправиш печката, колата, различен да ти гледа детето, взаимоотношения, отработени посредством съпричастие, взаимна поддръжка или " бартер " - през днешния ден се купуват като услуга. Трябва единствено да имаш пари. Няма потребност въобще да се потапяме в човешки взаимоотношения и страстите, съпровождащи общуването. " Facebook балоните ни отдалечават от ден на ден от другите балони и губим освен визията си за обществото като цяло, само че и рецепторите за съпричастност и неравноправие. "
Като човек, който живее отвън родната си България, Мария Стоилкова учи новите балони у нас, които съгласно нея водят началото си от остарели деления (София / провинция, образовани / недоучени), съществували още при социализма. " Но върху тях стъпват новите деления през днешния ден, които все по-често се показват с география в самите градове – кварталите на богатите и гетата. "
" София е балон и постоянно е била – по отношение на другата България, споделя Мария, по отношение на пластовете по квартали. Но дано уточним – балоните са други. София е доста друго място през днешния ден от 90-те, когато отпътувах. Всъщност днешна София е имигрантски град, само че не приказвам за имигрантите от чужбина - доста по-многобройни са тези от другите елементи на страната, пристигнали без опита на живеене в многомилионен град, евентуално съвсем без запаси, без познати и другари. Ако разберем това и прегърнем личния си триумф от акомодацията като имигранти в чужбина, може би имаме късмет да създадем София такава, каквато желаеме да бъде - малко по-либерална и приемаща. " Как се излиза от балона съгласно Мария Стоилкова
Формулата е повече човещина. Да култивираме другарства, които не са основани на интерес, да си оказваме помощ, да поддържаме публични начинания и доброволчество, отвън паричните взаимоотношения; да сме цивилизовани и толерантни, да подхождаме с почитание към другия, колкото и да е друг от нас. Ако имате родственици от други балони, приобщете ги или най-малко ги изслушайте. Пътувайте из страната, говорете с хората. Отделете време да помогнете с труда и мозъка си на някого. Ако от време на време не ви боли главата от мъчни диалози, значи живеете в балон. Всъщност няма потребност да се ревизира – просто всички живеем в балон.
Тенденции съгласно Боряна Димитрова
− Умножаване на " личните светове " за сметка на един-единствен огромен, мейнстрийм свят (терминът свят е по-добър от балон, тъй като препраща към обществените връзки вътре в общностите)
− Формиране на все по-разнообразни тематични обществени мнозинства; болшинството по една тематика може да живее в разнообразни " лични светове " по друга; отсам и компликацията пред всички специалности, които разчитат на необятна общностна поддръжка и най-много на политиците - да напипват (и създават) новите характерности на болшинствата
− Нарастваща нужда посредством нови проучвателен способи бизнесът, институциите, организациите, хората да се ориентират в този динамичен развой на създаване на (респ. и отгегляне от) лоялности и идентичности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ