Изминалата година - добра или лоша
42% от българите дефинират изминаващата година като „ нито добра, нито неприятна ” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са еднакъв дял по отношение на твърдящите, че годината е била по-скоро неприятна за страната ни (24.8%: 24.2%). Годината е била неприятна за България най-често съгласно столичаните, съгласно хората на възраст над 59 години, съгласно бедните и нискообразованите българи. Това демонстрират данните от проучването на Екзакта Рисърч Груп, извършено в интервала 7-13 декември 2017 година Годината е била добра за страната ни съгласно хората на възраст до 40 години, съгласно жителите на градовете-областни центрове и съгласно заможните респонденти.
61% от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, съгласно които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018 като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша.
Една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната. Никак не е дребен и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях - 59%.
По отношение на персоналната равносметка през годината, 46% от българите дефинират отминаващата година като „ нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ”. Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати респонденти и поданици на селата.
В същото време прави усещане, че българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37%: 15%). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година.
2017 година се е оказала най-хубава за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.
2017 година е била изключително неприятна година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и небогати българи.
Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70% от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „ добра година ”.
Положителната равносметка за актуалната година е в основата на оптимизма на българите за идната 2018 година
72% от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.
Очаквано оптимизмът за бъдещето в персонален проект е по-висок измежду хората, които са съумели да подобрят материалното си положение през 2017 година, в сравнение с измежду тези, които не са постигнали финансова непоклатимост.
57% от пълнолетните българи взели участие в актуалното проучване на Екзакта декларират, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст сред 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които дефинират стандарта си като непосредствен до междинния попадат в групата на изхарчилите всичко извоювано. Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.
Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, младежи под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и поданици на градовете-областни центрове.
10% от българите настояват, че са изхарчили целия си паричен запас – и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.
Във връзка с празничните дни, болшинството от българите (89%) имат намерение да честват Коледа по домовете си. 2% възнамеряват да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкоз -1% ще работят по Коледните празници.
По-висока подвижност на популацията се обрисува за новогодишните празници. Отново обаче най-голям е делът на българите, които възнамеряват да честват по домовете си – 74%. На заведения за хранене и по клубове ще честват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.
За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като фамилен празник и се чества най-вече в домашна атмосфера, новогодишните празници оферират повече благоприятни условия и по тази причина нерешилите досега какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%.
61% от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, съгласно които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018 като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша.
Една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко - 10% пък мислят, че 2017 е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната. Никак не е дребен и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях - 59%.
По отношение на персоналната равносметка през годината, 46% от българите дефинират отминаващата година като „ нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ”. Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати респонденти и поданици на селата.
В същото време прави усещане, че българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37%: 15%). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година.
2017 година се е оказала най-хубава за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете-областни центрове.
2017 година е била изключително неприятна година за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и небогати българи.
Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70% от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „ добра година ”.
Положителната равносметка за актуалната година е в основата на оптимизма на българите за идната 2018 година
72% от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи.
Очаквано оптимизмът за бъдещето в персонален проект е по-висок измежду хората, които са съумели да подобрят материалното си положение през 2017 година, в сравнение с измежду тези, които не са постигнали финансова непоклатимост.
57% от пълнолетните българи взели участие в актуалното проучване на Екзакта декларират, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст сред 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които дефинират стандарта си като непосредствен до междинния попадат в групата на изхарчилите всичко извоювано. Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите респонденти и за жителите на столицата.
Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година възлизат на 14%. По-често в тази категория попадат мъже, младежи под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и поданици на градовете-областни центрове.
10% от българите настояват, че са изхарчили целия си паричен запас – и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.
Във връзка с празничните дни, болшинството от българите (89%) имат намерение да честват Коледа по домовете си. 2% възнамеряват да отидат на ресторант, други 2% - да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкоз -1% ще работят по Коледните празници.
По-висока подвижност на популацията се обрисува за новогодишните празници. Отново обаче най-голям е делът на българите, които възнамеряват да честват по домовете си – 74%. На заведения за хранене и по клубове ще честват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.
За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като фамилен празник и се чества най-вече в домашна атмосфера, новогодишните празници оферират повече благоприятни условия и по тази причина нерешилите досега какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ