Държавен доклад удари по гордостта на Борисов - пътищата
4 от всеки 10 пътища в България са в незадоволително или даже неприятно положение, което носи риск за пътната сигурност. Това сочи Доклада за положението на сигурността на придвижването, който към този момент може да се види в Портала за публични разисквания (strategy.bg).
документа, който е голям по размер, се прави опит за резюме на цялата картина на сигурността на придвижването с изтъкване на съответни параметри, свързани със починали, ранени, с държанието и подготовката на водачите и останалите участници в придвижването, със положението на автопарка, контролната активност на пътя. Докладът явно е направен от основаната неотдавна Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която е към управлявания точно от Борисов Министерски съвет, показва в. " Сега ".
В документа категорично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че " по-голямата част от мрежата остава построена преди повече от 20 години ", което значи, че са нужни пари за главен ремонт, а не просто за поддръжка.
Според посочените в документа данни 25 на 100 от пътищата в България имат неприятно положение на настилките, а други 13.3 на 100 са в незадоволително. Изрично е казано, че тези близо 40 на 100 от пътищата съставляват риск и от позиция на пътната сигурност. Настилката на 22% от пътищата е в приемливо положение, положителни са настилките на 27% от тях, а чудесно - на едвам 12%. В 52 на 100 от пътищата е незадоволително положението на банкетите. Незадоволителни са и 56 на 100 от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
Авторите на отчета категорично прецизират, че категоризирането на положението на " приемливо " и " незадоволително " се основава на заложените условия към съответните детайли в използваните нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.
Съгласно отчета, третокласните пътища образуват 61.3 на 100 от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на 100, първокласните пътища с 14.7 на 100 и автомагистралите с едвам 3.7 на 100. Средната плътност на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на индикатора в страните от Европейски Съюз, само че покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава. ГЕРБ и изключително нейният водач непрекъснато се хвалят с от ден на ден и повече автомагистрали, а експертите настояват, че освен нищо не се трансформира, а и България изостава в това отношение.
Освен настилката, зле са стоят нещата и с указателните знаци и маркировка. На тази система следва да се направи цялостна ревизия, а не просто инвентаризации, настояват специалистите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в рамките на обитаемоте места, което усилва риска от пътнотранспортен травматизъм, настояват още те.
Авторите на отчета са безапелационни, че положението на пътищата е главен фактор що се отнася до битката за понижаване на жертвите на пътя. Специфични индикатори за това са типът на пътния случай, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите шпации. Установените 77 броя сектори с централизация на пътни произшествия по републиканските пътища пък претендирали спомагателни ограничения във връзка с техническото им положение – непочистено крайпътно пространство, недобро положение на маркировка, липса на известност и идентифициране на евентуалните рискове.
Авторите на отчета обръщат внимание и на нежеланото състояние на техническото положение на автомобилния парк в България спрямо този на страните от Европа. Със междинна възраст от над 18 години и макар наклонността за последователно възобновяване този парк към момента остава прекомерно остарял. По публични данни на полицията колите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични, сигурни и икономични коли. Некачествено осъществяваните поправки и техническо обслужване на пътните транспортни средства може да бъде несъмнено като фактор с висок риск за сигурността на придвижването по пътищата и запазване на околната среда, показват създателите на отчета.
Над 80 на 100 от ремонтите на коли пък се правили от нерегистрирани сервизи, които в огромна част не познавали и не спазвали условията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на осъществените поправки и следствията от тях, а пък личният състав, работещ в тези сервизи, не се направлявал дали има нужната подготовка и знания. Не на последно място - липсва разбор във връзка с положението на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка сред настъпването на ПТП и неизправността на транспортното средство, показват създателите на отчета.
По данни на Министерство на вътрешните работи през миналата 2018 година в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 починали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 година починалите на 1 млн. поданици са 87 души (разпределение на 611 починали при брой на популацията 7 050 034 към 31.12.2017 г.). От починалите през 2018 година 611 участници в придвижването 315 са водачи (51.55%); 172 са пасажери (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е служащ на пътя (~0.16%). От ранените 8466 участници в придвижването 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пасажери (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са служащи на пътя (0.09%).
За първите шест месеца на 2019 година са настъпили 2896 ПТП с потърпевши лица, при които са починали 254 и са ранени 3653 участници в придвижването. Спрямо същия интервал на 2018 година ПТП с потърпевши лица през 2019 година са по-малко със 170, починалите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 година при 625 ПТП с потърпевши лица са починали 72-ма и са ранени 787 участници в придвижването по пътищата.
документа, който е голям по размер, се прави опит за резюме на цялата картина на сигурността на придвижването с изтъкване на съответни параметри, свързани със починали, ранени, с държанието и подготовката на водачите и останалите участници в придвижването, със положението на автопарка, контролната активност на пътя. Докладът явно е направен от основаната неотдавна Държавна организация " Безопасност на придвижването по пътищата ", която е към управлявания точно от Борисов Министерски съвет, показва в. " Сега ".
В документа категорично е посочено, че републиканската пътна мрежа е с обща дължина над 19 500 км и че " по-голямата част от мрежата остава построена преди повече от 20 години ", което значи, че са нужни пари за главен ремонт, а не просто за поддръжка.
Според посочените в документа данни 25 на 100 от пътищата в България имат неприятно положение на настилките, а други 13.3 на 100 са в незадоволително. Изрично е казано, че тези близо 40 на 100 от пътищата съставляват риск и от позиция на пътната сигурност. Настилката на 22% от пътищата е в приемливо положение, положителни са настилките на 27% от тях, а чудесно - на едвам 12%. В 52 на 100 от пътищата е незадоволително положението на банкетите. Незадоволителни са и 56 на 100 от отводнителните окопи, както и цели 66% от хоризонталната маркировка по българските пътища.
Авторите на отчета категорично прецизират, че категоризирането на положението на " приемливо " и " незадоволително " се основава на заложените условия към съответните детайли в използваните нормативни документи, техническа спецификация 2014 на АПИ и други вътрешноведомствени документи.
Съгласно отчета, третокласните пътища образуват 61.3 на 100 от общата дължина на републиканската пътна мрежа, следвани от второкласните пътища с 20.3 на 100, първокласните пътища с 14.7 на 100 и автомагистралите с едвам 3.7 на 100. Средната плътност на пътищата I-III клас възлиза на 0.172 км/км2, което е съпоставимо със стойностите на индикатора в страните от Европейски Съюз, само че покритието с автомагистрали и скоростни пътища (0.006 км/км2) в България продължава да изостава. ГЕРБ и изключително нейният водач непрекъснато се хвалят с от ден на ден и повече автомагистрали, а експертите настояват, че освен нищо не се трансформира, а и България изостава в това отношение.
Освен настилката, зле са стоят нещата и с указателните знаци и маркировка. На тази система следва да се направи цялостна ревизия, а не просто инвентаризации, настояват специалистите. Над 20% от републиканските пътища пък попадат в рамките на обитаемоте места, което усилва риска от пътнотранспортен травматизъм, настояват още те.
Авторите на отчета са безапелационни, че положението на пътищата е главен фактор що се отнася до битката за понижаване на жертвите на пътя. Специфични индикатори за това са типът на пътния случай, мястото на настъпване на ПТП, частта от пътната инфраструктура - пешеходни пътеки, автобусни ленти, спирки, класът на пътя, часовите шпации. Установените 77 броя сектори с централизация на пътни произшествия по републиканските пътища пък претендирали спомагателни ограничения във връзка с техническото им положение – непочистено крайпътно пространство, недобро положение на маркировка, липса на известност и идентифициране на евентуалните рискове.
Авторите на отчета обръщат внимание и на нежеланото състояние на техническото положение на автомобилния парк в България спрямо този на страните от Европа. Със междинна възраст от над 18 години и макар наклонността за последователно възобновяване този парк към момента остава прекомерно остарял. По публични данни на полицията колите на възраст над 10 години са 3 484 290 (86 на сто), а от тях 1 587 666 са на възраст над 20 години. България доста изостава от другите източноевропейски страни във връзка с потреблението на екологични, сигурни и икономични коли. Некачествено осъществяваните поправки и техническо обслужване на пътните транспортни средства може да бъде несъмнено като фактор с висок риск за сигурността на придвижването по пътищата и запазване на околната среда, показват създателите на отчета.
Над 80 на 100 от ремонтите на коли пък се правили от нерегистрирани сервизи, които в огромна част не познавали и не спазвали условията на производителите за техническо обслужване. Те не носели и никаква отговорност за качеството на осъществените поправки и следствията от тях, а пък личният състав, работещ в тези сервизи, не се направлявал дали има нужната подготовка и знания. Не на последно място - липсва разбор във връзка с положението на автомобилния парк като цяло, както и не е ясна причинно-следствената връзка сред настъпването на ПТП и неизправността на транспортното средство, показват създателите на отчета.
По данни на Министерство на вътрешните работи през миналата 2018 година в страната са регистрирани 6684 ПТП с 611 починали и 8466 ранени (6478 леко и 1988 тежко). По данни на Националния статистически институт от 2018 година починалите на 1 млн. поданици са 87 души (разпределение на 611 починали при брой на популацията 7 050 034 към 31.12.2017 г.). От починалите през 2018 година 611 участници в придвижването 315 са водачи (51.55%); 172 са пасажери (28.15%); 123 са пешеходци (20.13%); 1 е служащ на пътя (~0.16%). От ранените 8466 участници в придвижването 3690 са водачи (43.59%); 2987 са пасажери (35.28%); 1781 са пешеходци (21.04%); 8 са служащи на пътя (0.09%).
За първите шест месеца на 2019 година са настъпили 2896 ПТП с потърпевши лица, при които са починали 254 и са ранени 3653 участници в придвижването. Спрямо същия интервал на 2018 година ПТП с потърпевши лица през 2019 година са по-малко със 170, починалите са повече със 7, а ранените са по-малко с 286. Само през юни 2019 година при 625 ПТП с потърпевши лица са починали 72-ма и са ранени 787 участници в придвижването по пътищата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ