4 февруари е Световен ден за борба с рака. Според

4 февруари е Световен ден за битка с рака. Според Световната здравна организация (СЗО) ракът е съществена причина за смъртността, която годишно предизвиква гибелта на милиони. СЗО отбелязва, че една трета от тях биха могли да бъдат предотвратени с по-добра предварителна защита, ранна диагноза и лекуване. Ракът на гърдата при дамите и ракът на белите дробове при мъжете са най-разпространените типове рак. Световният ден за битка с рака се отбелязва от 2000 година

Яна Милчева е на 43-години с диагнозата Рак на гърдата е от 2017 година Тя е инженер-технолог в хранително-вкусовата индустрия, фамилна е, има щерка.

В “Нашият ден “ тя описа по какъв начин се усеща първоначално човек с сходна диагноза:

“Искам да се обърна към дамите – да се грижат за себе си и здравето си, да вървят постоянно на контролни прегледи, когато болестта е намерено в ранен етап, то се лекува доста по-бързо и елементарно. Задължително да се радват на живота, да се усмихват и да знаят, че най-хубавото следва. “

Диагнозата

Когато чуеш тази диагнозата Рак като че ли целия свят свършва. Бях диагностицирана през април 2017 година Изминах доста сложен път, само че през днешния ден нещата наподобяват по различен метод.

В началото си доста уплашен и обезсърчен и диагнозата се приема извънредно тежко. “

Не съм имала никакви подозрения, тъй като при мен няма никаква фамилна обремененост. Няма нито един случай на онкологично заболяване в моя жанр, нито в рода на родителите ми. Посещавала съм само контролни прегледи.

За страдание преди години рекомендацията беше те да стартират на по-късна възраст, след към 40 година Нямах сериозна предварителна защита, нито следене. При мен ограниченията се взеха, когато се появиха признаци. “

Разделителната линия

“Има такава, целият ми живот е разграничен на преди и след. За страдание доста неща не могат да се върнат от интервала преди болестта, само че пък направиха място в живота ми за други дръзвам да настоявам даже по-хубави неща , които се случиха по-късно.

Това, което ми оказа помощ беше любовта и поддръжката на околните ми хора, както и поддръжката, която ми дадоха дамите от фондация “Една от 8 “. Изключително значимо е човек с тази диагноза да бъде подсилен. “



Темата разяснява в “Нашият ден “ Антонина Топалова , психолог на Фондация “Една от 8 “:

“Пациентът не знае своя път. Няма визия при кого в началото да отиде – дали при хирург, при химиотерапевт, или при лъчетерапевт, това не е единствено в България, а в целия свят.

Няма сложно лекуване на Рака на гърдата, стадиите са поредни, само че те са разнообразни. Пътят на пациента е комплициран, по тази причина и Нана Гладуиш направи тази фондация . Знаете доста добре, че десета година тя е жива, здрава с необикновен хъс и сила и желае да оказва помощ на тези дами. Приехме нейната идея за своя.

Самата аз, когато минах това заболяване, не знаех какво значат буквите в диагнозата ми. Но, в случай че човек може да си разчете диагнозата, може да разбере в кой етап е . Дали имате далечна метастаза и дали ракът е нападателен и какво лекуване ви следва.

Затова считаме, че фондации като нашата са извънредно нужни за всеки тип болест. За страдание такава има единствено за Рак на гърдата и ние непредпазливо оказваме помощ и на всички други, които имат рак и на околните им. “

Има ли предварителна защита?

“Да бъдем оптимално почтени, не може да се направи предварителна защита на Рака на гърдата. Профилактика няма, има инспекция и прегледи.

При нас са идвали хора с извънредно природосъобразен метод на живот. Много от дамите споделят, че през целия си живот не са боледували от нищо. Ето за какво аз като психолог диря аргументите за това заболяване. Какво става с страстите, с душeвността, за какво се самонаказваме, защото това е автоимунно заболяване . Както се споделя “нашите кафези полудяват “ и вземат решение да се развъждат и да унищожават здрави кафези – ние се самоунищожаваме на едно подсъзнателно равнище .

Огромен % от дамите, които минават това лекуване, оцеляват . Аз съм жива 17 години, тъй като моята лекарка тогава не ми сподели какъв брой е рисков моят рак. За него нямаше лекуване – не можеше да предстои нито на химиотерапия, нито на хормонотерапия, единствено лълчетерапия и интервенция. Аз знаех, че нещата са чудесни, че ще се оправя.

Основното, което споделям на дамите, е не да подчинят живота си на заболяването, да се разсънват заран и да си споделят “аз имам рак “, а да си споделят “аз се лекувах и съм в дълга ремисия до края на живота си “.  Защото тази подла мисъл те яде и не ти дава право да се радваш на децата си, на брачна половинка си, на пътуванията. “

Защо на мен?

“Обикновено дамите, които минават през това лекуване, имат неразрешени проблеми с майките си, на второ място проблеми с мъжката половина на света – татко или сътрудник и натрупат един яд и засегнатост.  А при негативните страсти се отделят адреналин, който ни кара да живеем на високи обороти и ни изтощава.

За чест на българските мъже би трябвало да кажа, че множеството остават при дамите си и след диагнозата и са доста правилни на съпругите си. “

Повече за типовете лечения, които организира Фондацията, чуйте от диалога в звуковия файл.