Пловдивски Хари Потър рисува върху изтребители
33-годишният Петър Йовчев е фен на мотоциклетите и на летящите парамотори. Освен усета към каскадите, той има и извънредно занимание. От година рисува ликовете на най-известните български водачи върху опашката на изтребителите МиГ-29. Прави неповторимите си изображения с аерограф. Това е техника, която не употребява съвсем никой различен у нас. Петър работи като доставчик във компания за цели за автоматика, само че още от учебно заведение му викат Хари Потър поради пристрастеността към рисковото. Завършил е НХ „ Цанко Лавренов ” и АМТИИ със компетентност „ Графичен дизайн и снимка ”.
Любовта към скоростите и адреналина първо го прави занаятчия на каскади с мотоциклет. Още тогава почнал да рисува с аерограф. Украсявал мотоциклетни каски и мотори. Запалил се по това изкуство от поредиците за мотодизайн на „ Дискавъри Ченъл ”. Тогава почнал да разучава всевъзможни номера с мотоциклет, дори и в този момент може да прави съвършен баланс на предна и задна гума. Казва, че е научил две дузини каскадьорски трикове. Каскадите му се получили, само че да вади пари от украсата на шлемове и мотори не се получило. „ Общо взето я докарах с колегата ми до такава степен да си покрием разноските и да има нещо от горната страна. Но не е задоволително. Трябваше да върша компромис със себе си и да одобрявам поръчки да оцветявам. Бояджийска работа има доста, само че аз не желая да върша този компромис - да мога да рисувам, а вместо това да оцветявам ”, изяснява Петър Йончев.
Преди година и половина пристрастеността към адреналина го възпламенява по парамоторите. Това е композиция от парапланер за безмоторно хвърчене плюс раница с мотор на гърба.
Излита от всякъде и каца където изиска
Вече има доста полети зад тила си.
Двигателят събира 12 литра гориво и разрешава да се лети до два часа и половина. „ Един сътрудник стигна до 5000 метра височина и му свърши бензинът. Тогава се спусна и възнамерява с крилото до земята и се приземи безвредно. От огромна височина можеш да избираш къде да кацнеш. И на мен ми се е случвало – блокира ми моторът на 200 метра над земята ”, споделя художникът. Кацнал без проблем в полето до Пловдив. Припомня, че е неразрешено да се минава с парамотор над града, само че в случай че инцидентно моторът ти откаже над гора, е в действителност рисково. „ Аз бях над полето и по тази причина кацнах с лекост. Човек би трябвало да си събере акъла в подобен миг - аз започнах да преценям къде да кацна и се приземих ”, споделя Йовчев. Любимото му място за политане е село Добростан. Има лиценз за ръководство на парамотор, което важи за 29 страни по света. Казва, че рисковите прекарвания са станали част от вътрешната му философия. „ Старая се обаче границата на рисковото да не се трансформира в нещо неуместно ”, прибавя той.
Започва да рисува именити водачи по опашките на изтребители инцидентно. Познавал младите водачи Аспарух Пашов и Алек Велинов от авиобазата в Граф Игнатиево. Вторият е първият българин, взел лиценз за ръководство на F-16. Пашов го моли да изрисува пилотския му шлем с техниката с аерографа.
Петър Йончев прави българския трикольор, логото „ А ” и самия МиГ-29. Шлемът е видян от командира въз основата бригаден военачалник Николай Русев, който също си поръчва рисунка. Новата мода бързо става известна и измежду другите ни въздушни асове.
Традицията да се рисуват по бойни самолети облици на известни летци е взета от Полша. Там обаче лицата са по-стилизирани и повече наподобяват на плакати. Тези на Петър Йовчев
като че ли са оживели от най-известните фотоси на нашите летци.
В база Граф Игнатиево създали питане за това, който може да нарисува облиците на известните български летци. Доста хора предлагат художника с аерографа. „ Така започнах да рисувам по опашните стабилизатори на нашите изтребители. Общо 4 самолета съм нарисувал до момента ”, споделя той. На първия е именитият водач поручик Неделчо Бончев, свалил с таран американски аероплан при бомбардировките над София през 1944 г. На втория изтребител е нарисуван майор Стоян Стоянов, записал 15 въздушни победи, а на третия е роденият в Пловдив Радул Милков, направил на 16 октомври 1912 година над Одрин първият военен разследващ полет в Европа.
Преди месец Петър Йовчев приключил лика и на Симеон Петров - първия наш летец от школата на Луи Блерио и основател на „ Балкантон ”.
Образите са рисувани на единственото допустимо място на този изтребител - отвътре на опашния стабилизатор. Причината е, че от външната би трябвало да са декалиите на Военновъздушните сили. Работата лишава към два дни за портрет. Слага се скеле откъм гърба на самолета или се работи със стълба. Не може да се стъпва по ламелите на реактивния мотор. Сега рисуването на наши водачи на изтребителите стана традиция и може би всичките ни останали бойни самолети ще бъдат украсени по този начин.
Ядосва се, че българите не разграничават изкуство от бояджийство
Петър Йовчев стартира да рисува с аерограф още в НХ „ Цанко Лавренов ”. Техниката е съвсем непозната у нас - машинката може да работи с разнообразни дюзи и по този начин да изписва фино като косъм. Първоначално Петър украсява шлемове и мотоциклети, само че се оказва, че за разлика от Щатите, където това е великански бизнес, тук не е по този начин. Българинът не е податлив да харчи пари за украсата на мотора или спортната си кола.
Имал професионална страница във Facebook за това какво прави, само че я изтрил. „ Хората тук като че ли още не са доживели за това изкуство. Аз им предлагам неповторима и доста персонална декорация на машините им, те ме търсят за това да им ги оцветявам. Тук считат изкуството за равнозначно на автобояджийския поминък. Работа за автобояджийство има колкото искаш, само че аз върша изкуство и не желая взаимни отстъпки с това ”, отчаян е той.
Любовта към скоростите и адреналина първо го прави занаятчия на каскади с мотоциклет. Още тогава почнал да рисува с аерограф. Украсявал мотоциклетни каски и мотори. Запалил се по това изкуство от поредиците за мотодизайн на „ Дискавъри Ченъл ”. Тогава почнал да разучава всевъзможни номера с мотоциклет, дори и в този момент може да прави съвършен баланс на предна и задна гума. Казва, че е научил две дузини каскадьорски трикове. Каскадите му се получили, само че да вади пари от украсата на шлемове и мотори не се получило. „ Общо взето я докарах с колегата ми до такава степен да си покрием разноските и да има нещо от горната страна. Но не е задоволително. Трябваше да върша компромис със себе си и да одобрявам поръчки да оцветявам. Бояджийска работа има доста, само че аз не желая да върша този компромис - да мога да рисувам, а вместо това да оцветявам ”, изяснява Петър Йончев.
Преди година и половина пристрастеността към адреналина го възпламенява по парамоторите. Това е композиция от парапланер за безмоторно хвърчене плюс раница с мотор на гърба.
Излита от всякъде и каца където изиска
Вече има доста полети зад тила си.
Двигателят събира 12 литра гориво и разрешава да се лети до два часа и половина. „ Един сътрудник стигна до 5000 метра височина и му свърши бензинът. Тогава се спусна и възнамерява с крилото до земята и се приземи безвредно. От огромна височина можеш да избираш къде да кацнеш. И на мен ми се е случвало – блокира ми моторът на 200 метра над земята ”, споделя художникът. Кацнал без проблем в полето до Пловдив. Припомня, че е неразрешено да се минава с парамотор над града, само че в случай че инцидентно моторът ти откаже над гора, е в действителност рисково. „ Аз бях над полето и по тази причина кацнах с лекост. Човек би трябвало да си събере акъла в подобен миг - аз започнах да преценям къде да кацна и се приземих ”, споделя Йовчев. Любимото му място за политане е село Добростан. Има лиценз за ръководство на парамотор, което важи за 29 страни по света. Казва, че рисковите прекарвания са станали част от вътрешната му философия. „ Старая се обаче границата на рисковото да не се трансформира в нещо неуместно ”, прибавя той.
Започва да рисува именити водачи по опашките на изтребители инцидентно. Познавал младите водачи Аспарух Пашов и Алек Велинов от авиобазата в Граф Игнатиево. Вторият е първият българин, взел лиценз за ръководство на F-16. Пашов го моли да изрисува пилотския му шлем с техниката с аерографа.
Петър Йончев прави българския трикольор, логото „ А ” и самия МиГ-29. Шлемът е видян от командира въз основата бригаден военачалник Николай Русев, който също си поръчва рисунка. Новата мода бързо става известна и измежду другите ни въздушни асове.
Традицията да се рисуват по бойни самолети облици на известни летци е взета от Полша. Там обаче лицата са по-стилизирани и повече наподобяват на плакати. Тези на Петър Йовчев
като че ли са оживели от най-известните фотоси на нашите летци.
В база Граф Игнатиево създали питане за това, който може да нарисува облиците на известните български летци. Доста хора предлагат художника с аерографа. „ Така започнах да рисувам по опашните стабилизатори на нашите изтребители. Общо 4 самолета съм нарисувал до момента ”, споделя той. На първия е именитият водач поручик Неделчо Бончев, свалил с таран американски аероплан при бомбардировките над София през 1944 г. На втория изтребител е нарисуван майор Стоян Стоянов, записал 15 въздушни победи, а на третия е роденият в Пловдив Радул Милков, направил на 16 октомври 1912 година над Одрин първият военен разследващ полет в Европа.
Преди месец Петър Йовчев приключил лика и на Симеон Петров - първия наш летец от школата на Луи Блерио и основател на „ Балкантон ”.
Образите са рисувани на единственото допустимо място на този изтребител - отвътре на опашния стабилизатор. Причината е, че от външната би трябвало да са декалиите на Военновъздушните сили. Работата лишава към два дни за портрет. Слага се скеле откъм гърба на самолета или се работи със стълба. Не може да се стъпва по ламелите на реактивния мотор. Сега рисуването на наши водачи на изтребителите стана традиция и може би всичките ни останали бойни самолети ще бъдат украсени по този начин.
Ядосва се, че българите не разграничават изкуство от бояджийство
Петър Йовчев стартира да рисува с аерограф още в НХ „ Цанко Лавренов ”. Техниката е съвсем непозната у нас - машинката може да работи с разнообразни дюзи и по този начин да изписва фино като косъм. Първоначално Петър украсява шлемове и мотоциклети, само че се оказва, че за разлика от Щатите, където това е великански бизнес, тук не е по този начин. Българинът не е податлив да харчи пари за украсата на мотора или спортната си кола.
Имал професионална страница във Facebook за това какво прави, само че я изтрил. „ Хората тук като че ли още не са доживели за това изкуство. Аз им предлагам неповторима и доста персонална декорация на машините им, те ме търсят за това да им ги оцветявам. Тук считат изкуството за равнозначно на автобояджийския поминък. Работа за автобояджийство има колкото искаш, само че аз върша изкуство и не желая взаимни отстъпки с това ”, отчаян е той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ