Мисия тръгва да търси прочутия кораб „Ендюранс“ в Антарктида
32-дневна задача за търсене на баркентината „ Ендюранс “ (Endurance), потънала край Антарктида през 1915 година, започва през днешния ден в Южна Африка, съобщава Sky News.
През 1914 година стартира Британска трансантарктична експедиция, чиято цел е да прекоси Антарктида в най-тясната ѝ точка. Тази цел не е реализирана и един от корабите на експедицията, „ Ендюранс “, е сплескан от ледовете и потъва. Впоследствие тази експедиция става известна заради неповторимата история на оцеляването на полярните откриватели в рискови условия.
Днес ледоразбивач ще напусне Кейптаун с 64-членна издирвателна експедиция на борда. Те ще се насочат към антарктическото море Уедъл, където е потопен корабът, и ще се опитат да го локализират с подводни дронове.
Останките от дървения транспортен съд се намират на дълбочина повече от три километра, а водата над тях е покрита с лед. „ Това е най-недостъпното корабокрушение в историята на света “, споделя Мансун Баунд, шеф на задачата Endurance22. „ Това ще направи ловът на парчета от „ Ендюранс “ най-великият по рода си. “
Експедицията е проведена и финансирана от The Falklands Maritime Heritage Trust (FMHT) и има за цел също и изследването на околния лед и въздействието на изменението на климата върху Антарктида.
Ако „ Ендюранс “ бъде открит, подводните апарати ще създадат доста фотоси и видеоклипове, както и ще сканират мястото на потъването. В сходство с интернационалното право е невероятно издигането на кораба или неговите елементи, защото той се явява исторически монумент.
Историята в резюме
През декември 1913 година Ърнест Шакълтън разгласява във в. „ Таймс “ проект за нова експедиция в Антарктида, която да пресече континента. Този проект покорява въображението на хората по това време със своята храброст и величественост. Планът планува организирането на две обособени експедиции, една откъм море Рос, а другата - откъм море Уедъл. Първата би трябвало да сътвори спомагателни хранилища от базата в протока Макмърдо до Южния полюс, а втората би трябвало да извърши главната задача – да премине по изцяло незнайния път от море Уедъл, през Южния полюс до базата на море Рос.
Public Domain
Широката известност, с която се употребява Шакълтън във Англия, му разрешава бързо и безпроблемно да събере нужните средства за организирането на огромното мероприятие. Почти половината от средствата са предоставени от Джеймс Керд, притежател на няколко десетки текстилни заводи, от държавното управление и от Кралското географско сдружение. На експедицията са предоставени два кораба – „ Аврора “ и „ Ендюранс “, като първият е в предписание на групата в море Рос, а втория, под командването на Шакълтън – в море Уедъл.
На 19 януари 1915, на 76°34′ ю. ш. 31°00′ з. д., корабът е заварден от мощни ледове, от които не може да се освободи, и стартира насилствен дрейф на югозапад, а по-късно на север в продължение на 281 дни. На 27 октомври 1915 корабът е сплескан от ледовете и потъва на 21 ноември, а хората се трансферират на огромен мразовит блок.
На 23 декември 1915 англичаните вземат решение да доближат на запад до остров Паулета (63°35′ ю. ш. 55°50′ з. д.), до който има 360 благи, само че скоро откриват, че ледовете дрейфуват в северна посока, и на 29 декември още веднъж се откриват на ледения блок. През януари 1916 година леденият блок стартира доста да понижава заради топенето на леда и отнасянето му на север в по-топли води и хората се трансферират в трите лодки, свалени от кораба. На 15 април след огромни инциденти Шакълтън и неговите спътници доближават до необитаемия остров Елефант (61°07′ ю. ш. 55°10′ з. д.) от Южните Шетландски о-ви.
Откриха " прокълнат " кораб-призрак, потопен преди 343 години
Ловци на съкровища от Съединени американски щати са разпознали останките на кораба „ Грифин “, липсващ преди близо 350 години във Големите езер...
Прочети повече
Public Domain
Положението на корабокрушенците обаче остава безнадеждно и Шакълтън взема решение с една от лодките и петима моряци да доближи до остров Южна Джорджия, до който има 800 благи и на който има китобойна станция, в която непрекъснато живеят хора. На 24 април 1916 лодката на Шакълтън отплава на север, а останалите 22 души остават на остров Елефант да чакат помощта. На 10 май 1916 Шакълтън и спътниците му доближават до южното крайбрежие на Южна Джорджия, пресичат пешком острова и на 20 май се добират до станцията.
По същото това време в Антарктика е средата на зимата и всички китобойни кораби са отпътували на север. В станцията е оставен един дребен 80-тонен параход, с който на 23 май Шакълтън с група доброволци се насочва към остров Елефант, само че на 26 май, на 70 благи от острова дребното корабче е спряно от непроходими ледове и той се насочва към Фолкландските о-ви, откъдето по радиотелеграфа Шакълтън рапортува в Англия за трагичното състояние на спътниците си и търси помощ.
На 10 юни 1916 на Фолкландските о-ви идва уругвайски траулер, с който Шакълтън прави още един опит да доближи до остров Елефант, само че още веднъж е спрян от ледовете, този път единствено на 30 благи от острова. След следващия несполучлив опит Шакълтън отпътува за южночилийското пристанище Пунта Аренас, където е проведена нова, трета избавителна експедиция, която също не съумява да се добере до острова. Едва при четвъртия си опит на 25 август 1916 избавителната група съумява да се добере до острова и избавя всичките 22-ма участници в грандиозната, само че несполучлива експедиция на Шакълтън.
Още от ИНТЕРЕСНО:
През 1914 година стартира Британска трансантарктична експедиция, чиято цел е да прекоси Антарктида в най-тясната ѝ точка. Тази цел не е реализирана и един от корабите на експедицията, „ Ендюранс “, е сплескан от ледовете и потъва. Впоследствие тази експедиция става известна заради неповторимата история на оцеляването на полярните откриватели в рискови условия.
Днес ледоразбивач ще напусне Кейптаун с 64-членна издирвателна експедиция на борда. Те ще се насочат към антарктическото море Уедъл, където е потопен корабът, и ще се опитат да го локализират с подводни дронове.
Останките от дървения транспортен съд се намират на дълбочина повече от три километра, а водата над тях е покрита с лед. „ Това е най-недостъпното корабокрушение в историята на света “, споделя Мансун Баунд, шеф на задачата Endurance22. „ Това ще направи ловът на парчета от „ Ендюранс “ най-великият по рода си. “
Експедицията е проведена и финансирана от The Falklands Maritime Heritage Trust (FMHT) и има за цел също и изследването на околния лед и въздействието на изменението на климата върху Антарктида.
Ако „ Ендюранс “ бъде открит, подводните апарати ще създадат доста фотоси и видеоклипове, както и ще сканират мястото на потъването. В сходство с интернационалното право е невероятно издигането на кораба или неговите елементи, защото той се явява исторически монумент.
Историята в резюме
През декември 1913 година Ърнест Шакълтън разгласява във в. „ Таймс “ проект за нова експедиция в Антарктида, която да пресече континента. Този проект покорява въображението на хората по това време със своята храброст и величественост. Планът планува организирането на две обособени експедиции, една откъм море Рос, а другата - откъм море Уедъл. Първата би трябвало да сътвори спомагателни хранилища от базата в протока Макмърдо до Южния полюс, а втората би трябвало да извърши главната задача – да премине по изцяло незнайния път от море Уедъл, през Южния полюс до базата на море Рос.
Public Domain
Широката известност, с която се употребява Шакълтън във Англия, му разрешава бързо и безпроблемно да събере нужните средства за организирането на огромното мероприятие. Почти половината от средствата са предоставени от Джеймс Керд, притежател на няколко десетки текстилни заводи, от държавното управление и от Кралското географско сдружение. На експедицията са предоставени два кораба – „ Аврора “ и „ Ендюранс “, като първият е в предписание на групата в море Рос, а втория, под командването на Шакълтън – в море Уедъл.
На 19 януари 1915, на 76°34′ ю. ш. 31°00′ з. д., корабът е заварден от мощни ледове, от които не може да се освободи, и стартира насилствен дрейф на югозапад, а по-късно на север в продължение на 281 дни. На 27 октомври 1915 корабът е сплескан от ледовете и потъва на 21 ноември, а хората се трансферират на огромен мразовит блок.
На 23 декември 1915 англичаните вземат решение да доближат на запад до остров Паулета (63°35′ ю. ш. 55°50′ з. д.), до който има 360 благи, само че скоро откриват, че ледовете дрейфуват в северна посока, и на 29 декември още веднъж се откриват на ледения блок. През януари 1916 година леденият блок стартира доста да понижава заради топенето на леда и отнасянето му на север в по-топли води и хората се трансферират в трите лодки, свалени от кораба. На 15 април след огромни инциденти Шакълтън и неговите спътници доближават до необитаемия остров Елефант (61°07′ ю. ш. 55°10′ з. д.) от Южните Шетландски о-ви.
Откриха " прокълнат " кораб-призрак, потопен преди 343 години
Ловци на съкровища от Съединени американски щати са разпознали останките на кораба „ Грифин “, липсващ преди близо 350 години във Големите езер...
Прочети повече
Public Domain
Положението на корабокрушенците обаче остава безнадеждно и Шакълтън взема решение с една от лодките и петима моряци да доближи до остров Южна Джорджия, до който има 800 благи и на който има китобойна станция, в която непрекъснато живеят хора. На 24 април 1916 лодката на Шакълтън отплава на север, а останалите 22 души остават на остров Елефант да чакат помощта. На 10 май 1916 Шакълтън и спътниците му доближават до южното крайбрежие на Южна Джорджия, пресичат пешком острова и на 20 май се добират до станцията.
По същото това време в Антарктика е средата на зимата и всички китобойни кораби са отпътували на север. В станцията е оставен един дребен 80-тонен параход, с който на 23 май Шакълтън с група доброволци се насочва към остров Елефант, само че на 26 май, на 70 благи от острова дребното корабче е спряно от непроходими ледове и той се насочва към Фолкландските о-ви, откъдето по радиотелеграфа Шакълтън рапортува в Англия за трагичното състояние на спътниците си и търси помощ.
На 10 юни 1916 на Фолкландските о-ви идва уругвайски траулер, с който Шакълтън прави още един опит да доближи до остров Елефант, само че още веднъж е спрян от ледовете, този път единствено на 30 благи от острова. След следващия несполучлив опит Шакълтън отпътува за южночилийското пристанище Пунта Аренас, където е проведена нова, трета избавителна експедиция, която също не съумява да се добере до острова. Едва при четвъртия си опит на 25 август 1916 избавителната група съумява да се добере до острова и избавя всичките 22-ма участници в грандиозната, само че несполучлива експедиция на Шакълтън.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ