30 години след последната ядрена война на Земята, един мъж

30 години след последната нуклеарна война на Земята, един мъж върви без да стопира из опустошените пространства. Малкото останали същества са сходства на индивиди, които безчинстват, с цел да оцелеят убиват, крадат, плячкосват, изяждат се един различен. Мъжът носи със себе си книга, от която чете всяка вечер край тихия огън, когато спре за къса отмора измежду руините и да похапне малко котешко печено. Книгата е Библията.

Друг мъж ограбва и убива хора, с цел да се докопа до Свещеното писание - всички екземпляри на Библията са изгорени още преди 30 години. Той има вяра, че в случай че я откри, ще може да владее човечеството, тъй като помни, че хората са вярвали преди време на написаното в нея.

Притежателят на единствения образец е Илай. Нека си спомним някои от думите му. Проклета е земята поради нас. И тръни, и бодили ще ни ражда. Защото от земята бяхме взети, тъй като сме пръст... и в пръстта ще се върнем.

- Знаеш ли, казваш, че вървиш тридесет години, нали?
- Да.
- Мислил ли си в миналото, че може би си се изгубил?
- Не.
- Е, от кое място знаеш, че вървиш в вярната посока?
- Ходя с религия, не с виждане.
- Какво значи това?
- Това значи, че знаеш нещо, даже и да не знаеш нещо.
- Това няма никакъв смисъл.
- Не е нужно да има смисъл. Това е религия. Това е цветето на светлината в полето на тъмнината, което ми дава сили да продължа. Разбираш ли?

Хората имаха повече, в сравнение с им трябваше. Нямахме визия кое е скъпо и кое не. Изхвърлихме нещата, за които хората през днешния ден се убиват един различен.

- Не мислех, че в миналото ще се откажеш от книгата, мислех, че е прекомерно значима за теб.
- Беше, носех я и я четях всеки ден, толкоз се увлякох да я пазя, че забравих да пребивавам с това, което бях научил от нея.
- И какво е това?
- Да правиш повече за другите, в сравнение с правиш за себе си.

Скъпи Господи, благодаря Ти, че ми даде силата и убедеността да извърша задачата, която ми повери. Благодаря Ти, че ме водиш вярно и правилно през многото трудности по пътя ми. И за това, че ме поддържаше съдбоносен, когато всичко в близост изглеждаше изгубено. Благодаря Ти за отбраната и многото Ти знаци по пътя. Благодаря Ти за всичко положително, което може би съм направил, доста скърбя за неприятното. Благодаря Ти за другарството, което открих. Моля Те, пази я, както пази мен. Благодаря Ти, че най-сетне ми разреши да си умря. Толкова съм изтощен, само че в този момент отивам да си умря на мира. Знаейки, че съм постъпил вярно с времето си на тази земя. Борих се в добра борба, приключих надпреварата, резервирах вярата.

Войната направи дупка в небето, слънцето залезе, изгори всичко, всички, аз се лутах, не знаех какво да върша и къде отивам. Просто се местех от място на място, пробвайки се да остана жив. И тогава един ден чух този глас. Не знам по какъв начин да го обясня, като че ли идваше от вътрешната страна в мен. Но го чувах ясно. Ясно, защото те слушам да ми приказваш в този момент. Каза ми да занеса книгата на запад, сподели ми, че пред мен ще бъде застлан път, че ще бъда отведен до място, където книгата ще бъде на несъмнено място, сподели ми, че ще бъда предпазен против всеки и всяко нещо, което се опита да застане на пътя ми. Само в случай че имах религия. Това беше преди тридесет години.

Благодаря Ти, Господи, за топлото легло, на което да дремя, благодаря Ти за храната, която ще ядем, благодаря Ти за покрива над главите ни в студени нощи като тази, благодаря Ти за спътничеството в сложни моменти като тези. Амин.