Монсерат Кабайе и Монсерат Марти - един невероятно харизматичен дует
27-ми септември се оказа една извънредно вълнуваща дата за мен. Освен че стартирахме с дълго чаканата нова визия на нашия обичан уебсайт, имах опция да посетя концерта на Монсерат Кабайе в Зала 1 на НДК.
Вълнувах се, тъй като одобрявам Монсерат Кабайе от години, само че до този миг не бях посещавала неин концерт. Сега имах невероятния късмет да я чуя и видя наживо, и то от напълно близо – от самата оркестрина.
Пристигнахме близо половин час преди оповестения старт на концерта, настанихме се и зачакахме. Залата се изпълни извънредно бързо, настроението беше приповдигнато, хората приказваха приглушено и огромна част от тях се изглеждаха в действителност изцяло в унисон със събитието.
След представянето на маестро Рамон Тебар – музикалният шеф на Флорида Гранд Опера, който дирижира симфоничния оркестър на Българското национално радио - се потопихме в света на оперните произведения на Пучини, Маскани, Хендел, Бизе и испанската музика, която също беше застъпена в програмата.
Излизането на Монсерат Кабайе и нейната щерка взриви залата. Във въздуха се усещаше енергийния заряд на упованието и приятната възбуденост.
Едно леко кимване от страна на световноизвестната прима и диригентската палка на маестро Тебар демонстрира на какво е способна музиката. Започваш да мечтаеш, да летиш, да плачеш, да се смееш, да тръпнеш и очакваш, да вярваш и живееш в един различен свят – свят, изпълнен с разтърсващи страсти.
Не мисля, че имаше човек в залата, който да не се впечатли от мощната воля на Монсерат Кабайе и желанието й да зарадва публиката с изключителните си осъществявания. Независимо от възрастта си и контузиите в резултат на рухването й преди към 10 дни в Сарагоса, тя съумя да увлече аудиторията и да се оправи с нелеката задача да стои пред публиката на крайници, съвсем от самото начало.
Смехът и невероятната харизма на този звезден дует, накара всички в залата да се възхитят на гения на двете оперни прими, аплодирайки ги с същински хъс и предпочитание. Всички се възхитихме на силата и гласа на Монсерат Марти, която потвърди, че е почтена щерка на майка си.
Изпълнението на интродукция към операта „ Кармен ”, „ La tarantula e un bicho mu malo “,част от творбата " La tempranica " на Gerónimo Giménez, както й „ O mio babbino caro “ на Пучини, несъмнено ме накараха да настръхна и да се почуствам щастилива от привилегията да участвам на този концерт.
За страдание няма по какъв начин да не загатна нещата, които ми направиха извънредно неприятно усещане и имам вяра, че би трябвало да бъдат изменени, с цел да можем всички ние да се любуваме на идните събития без непотребни отрицателни страсти.
Първото, което ме накара да се срамя, че участвам в залата е неналичието на всякакво почитание към артистите, излезли пред нас на сцената и хората в залата, демонстирано от хората, пристигнали на концерта след публично оповестения час. Не мога да ви опиша какъв брой доста хора дойдоха след 19:30ч и най-безцеремонно се разхождаха из залата, търсейки своите места.
Ясно е, че казусът идва най-много от неналичието на образование и почитание към близките, само че не мога да не се възмутя от сходно държание. Вярвам, че за това има решение, а точно - вратите би трябвало да бъдат затворени най-малко 10 минути преди началото на всяко събитие, по този начин всички ще се научим да идваме в точния момент и ще ценим напъните на артистите.
Второто, което същински ме накара да се зачудя къде съм попаднала, е неналичието на стратегия на концерта. Съжалявам, само че не мисля, че с цел да посетиш сходно събитие би трябвало да си специалист по класическа музика и оперно пеене, с цел да разпознаеш всички творби и произведения, изпълнени на сцената. Сигурна съм, че измежду нас е имало сходни хора, само че не мисля, че са били болшинство.
За мен сходен концерт би трябвало да бъде съпроводен с подробна стратегия, в която всеки от присъстващите да откри информация за творбите, които не познава. Функцията и силата на сходни събития е да възпитава и образува усета на обществото, като ни разкрива вратите към непознати за нас територии и аспекти от изкуството. Липсата на стратегия и информация за творбите, включени в програмата на концерта, омаловажи значимостта на това събитие.
Въпреки горепосочените недомислия и проблеми, за мен концерта на Монсерат Кабайе и Монсерат Марти ще остане един трогателен спомен, изпълнен с доста позитивна сила.
Вълнувах се, тъй като одобрявам Монсерат Кабайе от години, само че до този миг не бях посещавала неин концерт. Сега имах невероятния късмет да я чуя и видя наживо, и то от напълно близо – от самата оркестрина.
Пристигнахме близо половин час преди оповестения старт на концерта, настанихме се и зачакахме. Залата се изпълни извънредно бързо, настроението беше приповдигнато, хората приказваха приглушено и огромна част от тях се изглеждаха в действителност изцяло в унисон със събитието.
След представянето на маестро Рамон Тебар – музикалният шеф на Флорида Гранд Опера, който дирижира симфоничния оркестър на Българското национално радио - се потопихме в света на оперните произведения на Пучини, Маскани, Хендел, Бизе и испанската музика, която също беше застъпена в програмата.
Излизането на Монсерат Кабайе и нейната щерка взриви залата. Във въздуха се усещаше енергийния заряд на упованието и приятната възбуденост.
Едно леко кимване от страна на световноизвестната прима и диригентската палка на маестро Тебар демонстрира на какво е способна музиката. Започваш да мечтаеш, да летиш, да плачеш, да се смееш, да тръпнеш и очакваш, да вярваш и живееш в един различен свят – свят, изпълнен с разтърсващи страсти.
Не мисля, че имаше човек в залата, който да не се впечатли от мощната воля на Монсерат Кабайе и желанието й да зарадва публиката с изключителните си осъществявания. Независимо от възрастта си и контузиите в резултат на рухването й преди към 10 дни в Сарагоса, тя съумя да увлече аудиторията и да се оправи с нелеката задача да стои пред публиката на крайници, съвсем от самото начало.
Смехът и невероятната харизма на този звезден дует, накара всички в залата да се възхитят на гения на двете оперни прими, аплодирайки ги с същински хъс и предпочитание. Всички се възхитихме на силата и гласа на Монсерат Марти, която потвърди, че е почтена щерка на майка си.
Изпълнението на интродукция към операта „ Кармен ”, „ La tarantula e un bicho mu malo “,част от творбата " La tempranica " на Gerónimo Giménez, както й „ O mio babbino caro “ на Пучини, несъмнено ме накараха да настръхна и да се почуствам щастилива от привилегията да участвам на този концерт.
За страдание няма по какъв начин да не загатна нещата, които ми направиха извънредно неприятно усещане и имам вяра, че би трябвало да бъдат изменени, с цел да можем всички ние да се любуваме на идните събития без непотребни отрицателни страсти.
Първото, което ме накара да се срамя, че участвам в залата е неналичието на всякакво почитание към артистите, излезли пред нас на сцената и хората в залата, демонстирано от хората, пристигнали на концерта след публично оповестения час. Не мога да ви опиша какъв брой доста хора дойдоха след 19:30ч и най-безцеремонно се разхождаха из залата, търсейки своите места.
Ясно е, че казусът идва най-много от неналичието на образование и почитание към близките, само че не мога да не се възмутя от сходно държание. Вярвам, че за това има решение, а точно - вратите би трябвало да бъдат затворени най-малко 10 минути преди началото на всяко събитие, по този начин всички ще се научим да идваме в точния момент и ще ценим напъните на артистите.
Второто, което същински ме накара да се зачудя къде съм попаднала, е неналичието на стратегия на концерта. Съжалявам, само че не мисля, че с цел да посетиш сходно събитие би трябвало да си специалист по класическа музика и оперно пеене, с цел да разпознаеш всички творби и произведения, изпълнени на сцената. Сигурна съм, че измежду нас е имало сходни хора, само че не мисля, че са били болшинство.
За мен сходен концерт би трябвало да бъде съпроводен с подробна стратегия, в която всеки от присъстващите да откри информация за творбите, които не познава. Функцията и силата на сходни събития е да възпитава и образува усета на обществото, като ни разкрива вратите към непознати за нас територии и аспекти от изкуството. Липсата на стратегия и информация за творбите, включени в програмата на концерта, омаловажи значимостта на това събитие.
Въпреки горепосочените недомислия и проблеми, за мен концерта на Монсерат Кабайе и Монсерат Марти ще остане един трогателен спомен, изпълнен с доста позитивна сила.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ