Кои държави в ЕС искат повече контрол върху сливанията на технологичните гиганти?
27 Май
Европейският съюз би трябвало да бъде по-амбициозен във връзка с надзор върху софтуерните колоси и по-малки придобивания, които постоянно остават незабелязани, считат Германия, Франция и Нидерландия, написа CNBC.
В момента блокът разисква ново законодателство, което може в последна сметка да принуди огромните американски компании да трансформират метода, по който работят. Единият пакет от правила - Digital Markets Act, който беше препоръчан предишния декември, има за цел да вкара нови регулации и се чака да влезе в действие през 2022. В този подтекст Берлин, Париж и Хага упорстват за по-строги правила във връзка с сливанията.
Трите страни означават, че би трябвало да се ускори и форсира контролът върху сливанията, с цел да се постави завършек на тактиките за редовно пазаруване на зараждащи се компании за задушаване на конкуренцията.
Отдавна европейските столици се тормозят, че някои от най-големите софтуерни компании в света купуват стартъпи, в това число в Европейски Съюз, със покупко-продажби, които са останали отвън обсега на регулаторните органи, защото не са отговаряли на избран предел за оборот.
Докато огромни покупки, като придобиването на Skype от страна на Microsoft през 2011 беше на първите страници, по-малките покупко-продажби постоянно остават незабелязани. Същевременно през 2019 Apple купи компания за изкуствен интелект във Англия на неназована сума.
Мариетие Шааке, президент на CyberPeace Institute, разяснява, че позицията на Германия, Франция и Нидерландия разкрива съществуването на " възходящо терзание за метода, по който актуалните правила за конкуренцията или монопола могат да се приложат в цифровия свят ".
" Особено сливанията и придобиванията попаднаха в центъра на вниманието, когато да вземем за пример видяхме Фейсбук да купува WhatsApp и Instagram на извънредно високи цени и това докара до обвинявания, че на процедура са купили евентуални съперници, преди те даже да имат късмет ", добавя специалистът.
В своето взаимно изказване трите страни членки упорстват Европейски Съюз да сложи " ясни и законовото избрани прагове за придобивания от софтуерни колоси на компании със относително невисок оборот, само че висока стойност ".
В момента 27-те страни членки в блока разискват Digital Markets Act, който се чака да бъде подготвен през 2022. Европейски Съюз към този момент е водещият регулатор във връзка с софтуерните въпроси, само че разпоредбите явно би трябвало да бъдат обновени, с цел да се оправят по-добре с възходящата мощ на най-големите софтуерни компании в света.
Според Томазо Валети, учител по стопанска система в Imperial College Business School, Европейски Съюз е бил незадоволително квалифициран да се оправи с огромния брой сливания, подписани през годините.
" По отношение на сливанията сме малко обратно. Това е световен проблем ", счита специалистът, допълвайки, че през последните 20 години Гугъл, Amazon, Фейсбук, Microsoft и Apple са купили хиляди компании и нито една от тези покупко-продажби не е била неразрешена.
Европейският съюз би трябвало да бъде по-амбициозен във връзка с надзор върху софтуерните колоси и по-малки придобивания, които постоянно остават незабелязани, считат Германия, Франция и Нидерландия, написа CNBC.
В момента блокът разисква ново законодателство, което може в последна сметка да принуди огромните американски компании да трансформират метода, по който работят. Единият пакет от правила - Digital Markets Act, който беше препоръчан предишния декември, има за цел да вкара нови регулации и се чака да влезе в действие през 2022. В този подтекст Берлин, Париж и Хага упорстват за по-строги правила във връзка с сливанията.
Трите страни означават, че би трябвало да се ускори и форсира контролът върху сливанията, с цел да се постави завършек на тактиките за редовно пазаруване на зараждащи се компании за задушаване на конкуренцията.
Отдавна европейските столици се тормозят, че някои от най-големите софтуерни компании в света купуват стартъпи, в това число в Европейски Съюз, със покупко-продажби, които са останали отвън обсега на регулаторните органи, защото не са отговаряли на избран предел за оборот.
Докато огромни покупки, като придобиването на Skype от страна на Microsoft през 2011 беше на първите страници, по-малките покупко-продажби постоянно остават незабелязани. Същевременно през 2019 Apple купи компания за изкуствен интелект във Англия на неназована сума.
Мариетие Шааке, президент на CyberPeace Institute, разяснява, че позицията на Германия, Франция и Нидерландия разкрива съществуването на " възходящо терзание за метода, по който актуалните правила за конкуренцията или монопола могат да се приложат в цифровия свят ".
" Особено сливанията и придобиванията попаднаха в центъра на вниманието, когато да вземем за пример видяхме Фейсбук да купува WhatsApp и Instagram на извънредно високи цени и това докара до обвинявания, че на процедура са купили евентуални съперници, преди те даже да имат късмет ", добавя специалистът.
В своето взаимно изказване трите страни членки упорстват Европейски Съюз да сложи " ясни и законовото избрани прагове за придобивания от софтуерни колоси на компании със относително невисок оборот, само че висока стойност ".
В момента 27-те страни членки в блока разискват Digital Markets Act, който се чака да бъде подготвен през 2022. Европейски Съюз към този момент е водещият регулатор във връзка с софтуерните въпроси, само че разпоредбите явно би трябвало да бъдат обновени, с цел да се оправят по-добре с възходящата мощ на най-големите софтуерни компании в света.
Според Томазо Валети, учител по стопанска система в Imperial College Business School, Европейски Съюз е бил незадоволително квалифициран да се оправи с огромния брой сливания, подписани през годините.
" По отношение на сливанията сме малко обратно. Това е световен проблем ", счита специалистът, допълвайки, че през последните 20 години Гугъл, Amazon, Фейсбук, Microsoft и Apple са купили хиляди компании и нито една от тези покупко-продажби не е била неразрешена.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ