Д-р Делян Георгиев пред novini.bg: Нуждаем се от адекватна защита и държавна политика за Спешната помощ
27 май е разгласен от Европейската асоциация по незабавна медицина /EUSEM/ за Ден на незабавната помощ. За мъчителните проблеми в тази система у нас, която е и част от националната ни сигурност, поканих за коментар от първо лице доктор Делян Георгиев, почитан доктор със стаж в ЦСМП, който сега е областен кмет на столичния регион "Изгрев ". Той е на 34 години, приключил е медицина в София, фамилен е и има 3 деца.
"Най-големият проблем в Центровете за Спешна здравна помощ /ЦСМП/ и изобщо в опазването на здравето в страната ни, е неналичието на фрагменти. През последните години това се отразява все по-осезаемо на системата. Много сътрудници емигрират в непознати страни и този развой стартира още от студентските скамейки. Примерно от моя курс близо 70 на 100 от сътрудниците към този момент работят в чужбина. Там има по-добри условия на труд, по-приемливо възнаграждение, в сравнение с е несъмнено за труда на лекаря у нас. За страдание отношението на държавното ръководство към медиците тук, е главната причина за тази трудова емиграция на открито.
.jpg )
Работата ни е доста натоварена, заети сме и през нощта, срещаме се съвсем всекидневно със гибелта, непрестанно с болката. Отговорността ни е голяма и е обикновено да чакаме съответно отношение от обществото ни.
В България към този момент лекарите не са по този начин уважавани,
както да речем преди 60-70 години, за жалост. Това е един голям проблем. В последните 2-3 месеца около епидемията от ковид се вижда лека смяна в отношението към хората с белите престилки.Но считам, че това е кампанийно и ще отшуми дружно с вируса. Говори се, че някои сътрудници са се трансформирали в търгаши. Съгласете се обаче, че в случай че един човек е задоволително добре обезщетен, то той мъчно би могъл да стане подкупен. Не съм склонен, че част от лекарите са търгаши, само че въпреки всичко е добре да се потърси първоизточника за основаването на сходни порочни тълкувания.
Категорията на труд в Спешна помощ е огромен проблем
хората от нашата сфера са класифицирани от администрацията в трета група, а чиновниците от полицията и пожарната, с които нашите лекари работят един до друг при катастрофи, имат първи разред. Защо е това разделяне, като незабавните лекари също са под дъжда, студа, снега, дружно с останалите. Важно е да се обмисли смяна на тази неправда.
Трябва ли да бъде сменена системата на работа в Спешна помощ
и парамедиците да заместват лекарите в незабавните екипи, е спорен въпрос, който беше препоръчан от някои някогашни здравни министри. Първо обаче би трябвало да поразсъждаваме за същината и възникването на работата на парамедиците. Тя е зародила в Западна Европа, където трудът на лекарите е доста по-скъп. Докато парамедикът няма това обучение и специализация на лекаря, който е учил 7 години. Панацеята за решаването на проблемите в Спешна помощ е в отношението, в организацията на труд, във опцията студенти да специализират в нашите отделения с облекчения и по-добрата заплата.
В Германия, Франция, Англия и други никой не може и да си намерения да вдигне ръка против доктор
У нас побоищата над лекарите не престават и след въвеждането на по-строги санкции за причинителите. Това значи единствено едно - че имаме тежък манталитетен проблем, учреден върху невъзможността някои да почитат, схващат и ценят индивида против себе си. Много е значимо с изключение на да бъдат изменени категоризацията на труд и заплащането на фрагментите, да се промени и организацията на работа в Спешните отделения. Крайно време е да се вкара норма по тази причина какво тъкмо е "спешно положение " и да се подреждат по цели постъпващите сигнали.
По нормативна уредба в този момент незабавно е това положение, което пациентът реши, че е такова. Но това не е вярно, тъй като нашите екипи на практика се постанова да правят работата на персоналните лекари и това изкривява системата, тъй като по бройка джипитата са доста повече от незабавните лекари. Равносметката обаче демонстрира, че 70 на 100 от дейностите на екипите ни са свързани с това, което би трябвало да вършат персоналните доктори. В София да речем на база на популацията, екипите на СМП би трябвало да са 80, само че има единствено 15. Нали разбирате какво се случва в тази нерадостна здравна система, която се задъхва. Тя отблъсква младите експерти.
Не сме съответни като общество на проблемите в опазването на здравето
и в случай че не се вземат незабавни ограничения, ще торпелираме системата. Ще пристигна миг, в който СМП ще се оголи откъм фрагменти, тъй като сегашните стареят, а младите не идват. Сега е моментът да бъде избавена системата, в случай че има задоволително воля. Нуждаем се от съответна отбрана и държавна политика за Спешната помощ, която е и част от националната ни сигурност.
"Най-големият проблем в Центровете за Спешна здравна помощ /ЦСМП/ и изобщо в опазването на здравето в страната ни, е неналичието на фрагменти. През последните години това се отразява все по-осезаемо на системата. Много сътрудници емигрират в непознати страни и този развой стартира още от студентските скамейки. Примерно от моя курс близо 70 на 100 от сътрудниците към този момент работят в чужбина. Там има по-добри условия на труд, по-приемливо възнаграждение, в сравнение с е несъмнено за труда на лекаря у нас. За страдание отношението на държавното ръководство към медиците тук, е главната причина за тази трудова емиграция на открито.
Работата ни е доста натоварена, заети сме и през нощта, срещаме се съвсем всекидневно със гибелта, непрестанно с болката. Отговорността ни е голяма и е обикновено да чакаме съответно отношение от обществото ни.
В България към този момент лекарите не са по този начин уважавани,
както да речем преди 60-70 години, за жалост. Това е един голям проблем. В последните 2-3 месеца около епидемията от ковид се вижда лека смяна в отношението към хората с белите престилки.Но считам, че това е кампанийно и ще отшуми дружно с вируса. Говори се, че някои сътрудници са се трансформирали в търгаши. Съгласете се обаче, че в случай че един човек е задоволително добре обезщетен, то той мъчно би могъл да стане подкупен. Не съм склонен, че част от лекарите са търгаши, само че въпреки всичко е добре да се потърси първоизточника за основаването на сходни порочни тълкувания.
Категорията на труд в Спешна помощ е огромен проблем
хората от нашата сфера са класифицирани от администрацията в трета група, а чиновниците от полицията и пожарната, с които нашите лекари работят един до друг при катастрофи, имат първи разред. Защо е това разделяне, като незабавните лекари също са под дъжда, студа, снега, дружно с останалите. Важно е да се обмисли смяна на тази неправда.
Трябва ли да бъде сменена системата на работа в Спешна помощ
и парамедиците да заместват лекарите в незабавните екипи, е спорен въпрос, който беше препоръчан от някои някогашни здравни министри. Първо обаче би трябвало да поразсъждаваме за същината и възникването на работата на парамедиците. Тя е зародила в Западна Европа, където трудът на лекарите е доста по-скъп. Докато парамедикът няма това обучение и специализация на лекаря, който е учил 7 години. Панацеята за решаването на проблемите в Спешна помощ е в отношението, в организацията на труд, във опцията студенти да специализират в нашите отделения с облекчения и по-добрата заплата.
В Германия, Франция, Англия и други никой не може и да си намерения да вдигне ръка против доктор
У нас побоищата над лекарите не престават и след въвеждането на по-строги санкции за причинителите. Това значи единствено едно - че имаме тежък манталитетен проблем, учреден върху невъзможността някои да почитат, схващат и ценят индивида против себе си. Много е значимо с изключение на да бъдат изменени категоризацията на труд и заплащането на фрагментите, да се промени и организацията на работа в Спешните отделения. Крайно време е да се вкара норма по тази причина какво тъкмо е "спешно положение " и да се подреждат по цели постъпващите сигнали.
По нормативна уредба в този момент незабавно е това положение, което пациентът реши, че е такова. Но това не е вярно, тъй като нашите екипи на практика се постанова да правят работата на персоналните лекари и това изкривява системата, тъй като по бройка джипитата са доста повече от незабавните лекари. Равносметката обаче демонстрира, че 70 на 100 от дейностите на екипите ни са свързани с това, което би трябвало да вършат персоналните доктори. В София да речем на база на популацията, екипите на СМП би трябвало да са 80, само че има единствено 15. Нали разбирате какво се случва в тази нерадостна здравна система, която се задъхва. Тя отблъсква младите експерти.
Не сме съответни като общество на проблемите в опазването на здравето
и в случай че не се вземат незабавни ограничения, ще торпелираме системата. Ще пристигна миг, в който СМП ще се оголи откъм фрагменти, тъй като сегашните стареят, а младите не идват. Сега е моментът да бъде избавена системата, в случай че има задоволително воля. Нуждаем се от съответна отбрана и държавна политика за Спешната помощ, която е и част от националната ни сигурност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ