27 март е празник на театъра. Световният ден на театъра

27 март е празник на театъра. Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 година по самодейност на Международния сценичен институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, тъй като на този ден се открива сезона на " Театър на нациите " ( " Theatre of Nations " ).
От този ден, всяка година, един от методите на отбелязване на празника е бележит актьор да насочи своето годишно обръщение. За първи път през 1962 година това прави Жан Кокто (френски стихотворец, публицист, дизайнер, художник, ваятел и режисьор). Театърът е едно от най-древните всред 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има собствен повсеместен език. Театърът има несравнимо органично наличие измежду нас, има тази непосредствена връзка, която влияе интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни, съобщи БГНЕС.
Посланието на Световния ден на театъра нормално се превежда на над 50 езика, популяризира се по медии и се чете преди режисура, в случай че по този начин реши съответният спектакъл.
Автор на първото обръщение за Деня на театъра през 1962 година е огромният френски създател Жан Кокто - стихотворец, публицист, дизайнер, художник, ваятел, сценарист, артист и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна персона сервира на всички фенове на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и отвън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се популяризира посредством средствата за всеобща информация. Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития, само че тази година поради пандемията от COVID-19 те ще се проведат онлайн.
Хелън Мирън, театралната, кино и телевизионна актриса от Англия изпрати обръщение за Световния ден на театъра:
„ Измина една прекомерно тежка година за представленията онлайн, за доста създатели, механически служби и основатели на театралното изкуство, сблъскани с компликациите в една специалност, към този момент преизпълнена с неустановеност. Вероятно точно тази непрекъсната неустановеност ги е приучила да оцеляват посредством остроумие и кураж и в тази пандемия. В тези нови условия въображението им към този момент се преобразува в находчив, занимателен и трогателен метод за другарство, значително посредством, несъмнено, на Интернет. Откакто са на тази земя, хората си описват истории един на различен. И прелестното ни единство посредством театъра постоянно ще продължава да съществува, до момента в който ни има нас. Творческият подтик на писатели, художници, танцьори, артисти, артисти, музиканти, режисьори в никакъв случай не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне отново с нова сила и схващане за света ни. Нямам самообладание това да се случи! “, декларира актрисата.
Специално приветствие за Световния ден на театъра насочи и деканът на факултет „ Сценични изкуства “ на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Пламен Марков.
„ На 22 март преди 60 години е умрял създателят на българското професионално театрално обучение Николай Осипович Масалитинов. През септември 1925 година той основава Театралната школа към Народния спектакъл, в който преди малко е назначен за основен режисьор. Там се образоват назначените за статисти млади запалянковци, бъдещи звезди на театъра и киното, които денем усвояват всички нужни им теоретични и на практика умения от първокласен екип преподаватели, а вечерта играят в спектаклите дружно със своите учители. Преди това Масалитинов добива скъп опит за обучаването в театралното изкуство като директен и непосредствен възпитаник на Станиславски и Немирович-Данченко. Той, дружно с група актьори на МХТ, основава лична частна Театрална школа в Москва, която скоро е припозната като Втора студия към МХТ. Той е и от създателите на настоящия наш НАТФИЗ през 1948 година, който е приемник на Държавната Театрална Школа (ДТШ) към Народния спектакъл с сан на полувисше обучение, основана със Закона за театъра от 1943 година На тази фотография той е с един различен учител в ДТШ, а точно Хрисан Цанков. Фотографията е правена след евакуацията на Народния спектакъл и прилежащата му школа в Пирдоп по време на бомбардировките над София през 1944 година Двама мъже, облечени в бяло, без значение от злополуката към тях. Бомбардировките унищожават жилището на семейство Масалитинови и изпепеляват скъпата му театрална библиотека. За двамата мъже на фотографията се твърди, че са антагонисти, само че на нея виждаме двама положителни сътрудници, бодри и подготвени да не престават да образоват младите театрални гении на България, без значение от ужасите към тях. Пандемия или бомбардировки, театърът живее! Честит ни 27 март! ”, се споделя още в обръщението.