22-годишната БОРЯНА МАНОИЛОВА, внучката на скулптора Георги Чапкънов-Чапа, тръгва по

22-годишната БОРЯНА МАНОИЛОВА, внучката на скулптора Георги Чапкънов-Чапа, потегля по пътя на майка си - актрисата Албена Ставрева. Тази година през май се дипломира в НАТФИЗ " Кр. Сарафов ", в класа на проф. доктор Атанас Атанасов. " В този клас попаднах на необикновен екип от преподаватели и сътрудници! Докато течеше образованието ми в академията, имах опцията да вземам участие в няколко кино продукции - задгранични и български, измежду които " Гомор ", италиански сериал, " Сутиенът ", немски пълнометражен филм; " Keeping faith ", тв сериал за Би Би Си, споделя пред ДУМА младата актриса. Преди да се отдаде на Седмото изкуство Маноилова приключва 133 СОУ " А. С. Пушкин " с проучване на съветски език. Тя назовава учебното заведение " най-прекрасната гимназия ", където среща изключителни преподаватели.

- Започвате актьорската си изява сполучливо в известния италиански сериал " Гомор ", смятате ли, че това е предвещание, че ще се снимате повече в задгранични продукции?

- Да, първата ми роля беше в " Гомор ". Не бих споделила обаче, че това е предвещание. Ще се веселя да работя както в чужбина, по този начин и в България.

- Какви са усещанията ви от работата и екипа? Намирате ли прилики и разлики с това, което се случва на българската снимачна площадка?

- Впечатленията ми са невероятни! Изключителен професионализъм! Всеки човек, който беше в екипа, вършеше работата си доста отговорно. На всички снимачни площадки, на които съм била, нещата са се случвали тъкмо по този метод.

- Какво е отношението на по-възрастните към по-младите артисти?

- По тази тематика към момента не бих споделила, че имам персонални наблюдения.

- Сама ли тръгнахте по актьорския път, или някой ви насочи?

- Моята майка е актриса. От дребна съм в тези среди. Присъствала съм на доста подготовки на разнообразни спектакли, била съм с нея по много снимачни площадки. Предполагам, че това е оказало въздействие, само че самата тя в никакъв случай не ме е насочвала към специалността. Решението да потегли по този път взех сама.

- А пробвали ли сте да рисувате като вашия дядо Георги Чапкънов?

- Мисля, че като него никой не може!

- Обикновено внуците имат мощна връзка със своите баба и дядо, които се радват на триумфите на децата. Как гледат те на вашите изяви? Какво ви споделят? На какво ви учат?

- Аз несъмнено имам мощна връзка със фамилията си. Разбира се, че те са доста щастливи, когато се случи нещо хубаво, което е обвързвано с моята специалност. На доста са ме научили и се надявам още дълги години да са здрави и да не престават да ме учат.

- Много от вашите връстници, откакто завършат НАТФИЗ, не могат да си намерят работа и се ориентират към чужбина. Какво мислите за опциите за реализация у нас и зад граница?

- Смятам, че значително това е въпрос на шанс. И труд, доста труд!

- Като каква актриса се виждате - трагична, комедийна...? В спектакъл или в кино?

- Хубавото на актьорската специалност е това, че произлиза от действителния живот. В този смисъл не ми се желае да върша разграничения. Това, което ме възпламени, е точно че можеш да бъдеш всичко, което поискаш, стига да повярваш на 100 %. Бих желала да имам опцията да играя и в театъра, и в киното.

- Лято е. Ще имате ли време за отмора или повече задължения ви се обрисуват?

- Със сигурност ще имам време за отмора. Но мисля, че мен повече ме зарежда работата.

- Извън сцената какво ви занимава? Какво ви вълнува?

- Обичам да извозвам време с приятелите си. Да чувам хубава музика, да чета лирика и да виждам филми. Дълги години свирих на пиано, само че прекъснах, тъй като си счупих ръката. Сега считам още веднъж да стартира...