Решение на Съда на ЕС отваря вратичка България да иска край на арбитражите
22 страни от Европейски Съюз, измежду които България и Чехия, излязоха с декларация, с която декларират, че ще бъдат прекъснати арбитражните каузи, заведени по силата на съглашения за отбрана на вложенията.
Документът е оповестен в четвъртък, а съображение за него дава решение на Съда на Европейски Съюз. Той се произнася, че двустранни капиталови съглашения опонират на контракта за Европейски Съюз и на европейското право.
Държавите, подписали декларацията, поемат ангажимент до края на тази година да бъдат анулирани към този момент формирани абритражни каузи, както и да не се образуват нови.
Ако не се прекратят към този момент заведените,
решенията им не
би трябвало да бъдат
прилагани
от съдилищата. Целта е вложителите и арбитражните съдилища да получат спомагателна правна изясненост и да се предотвратят нови решения и процедури, несъвместими с правото на Евросъюза.
По силата на декларацията страните би трябвало да осведомят капиталовите арбитражни съдилища за правните последствия от решението на Съда на Европейски Съюз.
Друга точка от декларацията гласи, че страните би трябвало да окажат правна отбрана на тези, против които има заведени каузи.
Решенията, които към този момент са взети и няма по какъв начин да се прекратят или са дефинитивно изпълнени, няма да се оспорват. В тези случаи би трябвало да се откри практическо съглашение, което да е в сходство с европейското право.
Поема се и ангажимент страните да създадат всичко допустимо
да анулират
двустранните
капиталови
контракти до 6
декември 2019 година
Междувременно те ще се осведомят взаимно и ще рапортуват на генералния секретар на Съвета на Европейски Съюз за всяка спънка, която срещат.
Срещу България има няколко висящи правосъдни каузи за над 1 милиарда лв., заведени главно от енергийни компании пред интернационалните арбитражи. Претенция има от ЧЕЗ, ЕВН, “Енерго-Про ” и “Овергаз ”.
Дали страната ще изиска прекратяването им, в петък не стана ясно. “24 часа ” се обърна за коментар към финансовото министерство, което наема юристите по тях, само че до публицистичното привършване на броя отговор нямаше.
Юристи, занимаващи се с арбитражно право, обаче допуснаха, че евентуално България ще изиска преустановяване на делата с мотив, че те са заведени от вложители у нас, а съдът е решил, че спогодбите нямат приоритет над правото на Европейски Съюз.
Става дума за
всички каузи,
заведени против
България
от сдружения, които с изключение на Енергийната харта са показали и използваните контракти за поощряване и отбрана на вложения.
Например от ЕВН са показали контракта сред Австрия и България, от “Енерго-Про ” - този сред Чехия и България. ЧЕЗ пък предяви искания по силата на Енергийната харта.
Искът на ЕВН против България е заведен през 2013 година в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия на Световната банка (ICSID). Стойността му е 600 млн. евро. Делото е на заключителен стадий, само че още няма решение.
След австрийците към арбитражния съд във Вашингтон се обърна “Енерго-Про ”, делото е записано през май 2015 година, а е формирано през февруари 2016 година Според редица изявления претенцията е за 70 млн. лева Към 20 декември 2018 година е на стадий показване на документи.
Третото дело, отново във Вашингтон, е на ЧЕЗ против страната. То е записано през юли 2016 година От изказване на компанията излиза наяве, че искът е за стотици милиони евро. Към 28 ноември 2018 година то още не е формирано, излиза наяве от уеб страницата на арбитража.
“24 часа ” попита ЕВН какво е мнението им. Шефът на корпоративната връзка на компанията Щефан Зах отговори, че компанията не е осведомена с декларацията. Той благодари за предоставената информация, а формалният отговор беше: “В момента вършим оценка на този проблем ”.
От ЧЕЗ в Прага оповестиха, че също не знаят за декларацията и “в момента проучват в елементи правните резултати от нея за компанията ”.
От “Енерго-Про ” към този момент не разясняват.
Адвокат по арбитражни каузи сподели за “24 часа ”, че декларацията е воля на страните членки и на Европейската комисия. Но
има и още една
страна в
арбитражните
разногласия
- вложителите. И е значимо какво ще е тяхното мнение. Ако те не са съгласни, тогава решението остава на арбитражния арбитражен съд.
А последният арбитраж, който загуби България, бе този против “Атомстройекспорт ”. Руската компания осъди НЕК за оборудването на АЕЦ “Белене ” и се наложи държавната компания да заплати 1,2 милиарда лв.. /24chasa.bg
Документът е оповестен в четвъртък, а съображение за него дава решение на Съда на Европейски Съюз. Той се произнася, че двустранни капиталови съглашения опонират на контракта за Европейски Съюз и на европейското право.
Държавите, подписали декларацията, поемат ангажимент до края на тази година да бъдат анулирани към този момент формирани абритражни каузи, както и да не се образуват нови.
Ако не се прекратят към този момент заведените,
решенията им не
би трябвало да бъдат
прилагани
от съдилищата. Целта е вложителите и арбитражните съдилища да получат спомагателна правна изясненост и да се предотвратят нови решения и процедури, несъвместими с правото на Евросъюза.
По силата на декларацията страните би трябвало да осведомят капиталовите арбитражни съдилища за правните последствия от решението на Съда на Европейски Съюз.
Друга точка от декларацията гласи, че страните би трябвало да окажат правна отбрана на тези, против които има заведени каузи.
Решенията, които към този момент са взети и няма по какъв начин да се прекратят или са дефинитивно изпълнени, няма да се оспорват. В тези случаи би трябвало да се откри практическо съглашение, което да е в сходство с европейското право.
Поема се и ангажимент страните да създадат всичко допустимо
да анулират
двустранните
капиталови
контракти до 6
декември 2019 година
Междувременно те ще се осведомят взаимно и ще рапортуват на генералния секретар на Съвета на Европейски Съюз за всяка спънка, която срещат.
Срещу България има няколко висящи правосъдни каузи за над 1 милиарда лв., заведени главно от енергийни компании пред интернационалните арбитражи. Претенция има от ЧЕЗ, ЕВН, “Енерго-Про ” и “Овергаз ”.
Дали страната ще изиска прекратяването им, в петък не стана ясно. “24 часа ” се обърна за коментар към финансовото министерство, което наема юристите по тях, само че до публицистичното привършване на броя отговор нямаше.
Юристи, занимаващи се с арбитражно право, обаче допуснаха, че евентуално България ще изиска преустановяване на делата с мотив, че те са заведени от вложители у нас, а съдът е решил, че спогодбите нямат приоритет над правото на Европейски Съюз.
Става дума за
всички каузи,
заведени против
България
от сдружения, които с изключение на Енергийната харта са показали и използваните контракти за поощряване и отбрана на вложения.
Например от ЕВН са показали контракта сред Австрия и България, от “Енерго-Про ” - този сред Чехия и България. ЧЕЗ пък предяви искания по силата на Енергийната харта.
Искът на ЕВН против България е заведен през 2013 година в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия на Световната банка (ICSID). Стойността му е 600 млн. евро. Делото е на заключителен стадий, само че още няма решение.
След австрийците към арбитражния съд във Вашингтон се обърна “Енерго-Про ”, делото е записано през май 2015 година, а е формирано през февруари 2016 година Според редица изявления претенцията е за 70 млн. лева Към 20 декември 2018 година е на стадий показване на документи.
Третото дело, отново във Вашингтон, е на ЧЕЗ против страната. То е записано през юли 2016 година От изказване на компанията излиза наяве, че искът е за стотици милиони евро. Към 28 ноември 2018 година то още не е формирано, излиза наяве от уеб страницата на арбитража.
“24 часа ” попита ЕВН какво е мнението им. Шефът на корпоративната връзка на компанията Щефан Зах отговори, че компанията не е осведомена с декларацията. Той благодари за предоставената информация, а формалният отговор беше: “В момента вършим оценка на този проблем ”.
От ЧЕЗ в Прага оповестиха, че също не знаят за декларацията и “в момента проучват в елементи правните резултати от нея за компанията ”.
От “Енерго-Про ” към този момент не разясняват.
Адвокат по арбитражни каузи сподели за “24 часа ”, че декларацията е воля на страните членки и на Европейската комисия. Но
има и още една
страна в
арбитражните
разногласия
- вложителите. И е значимо какво ще е тяхното мнение. Ако те не са съгласни, тогава решението остава на арбитражния арбитражен съд.
А последният арбитраж, който загуби България, бе този против “Атомстройекспорт ”. Руската компания осъди НЕК за оборудването на АЕЦ “Белене ” и се наложи държавната компания да заплати 1,2 милиарда лв.. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ