Балканите през 2023: между руския и турския неопопулизъм
2022 година приключва травматично. Войната на Русия в Украйна нанася нови контузии на Балканите и разсънва остарели. Напрежението сред Косово и Сърбия, както и в разграничената Босна и Херцеговина нарастват. На този декор един откривател съпоставя неопопулизма в Русия и Турция и въздействието им в Западните Балкани.
Може ли съветският сюжет от 2022 година да се повтори като турски сюжет през 2023 година?
Този въпрос задава берлинският откривател Томас Шад в собствен разбор в последния брой на авторитетното немското списание. Разсъждавайки какво прави неопопулизма толкоз сполучлив, той пробва да даде и отговор на това по какъв начин властническите режими учат между тях.
Томас Шад прави значимо наблюдаване – популяризирането на ревизионистични исторически картини преследва лечебни цели. Хората желаят да се усещат добре.
Ревизионизмът съставлява “терапевтично манипулиране на публичното мнение ”. Който оказва помощ на хората да се усещат добре, той печели и тяхното утвърждение. Затова, колкото и да са ирационални, популистите би трябвало да бъдат вземани съществено.
Между властническите и демократичните режими не може да има функциониращо действително партньорство
Между властническите и демократичните режими не може да има функциониращо действително партньорство, даже постоянно демократичните режими стабилизират властническите от боязън за още по-голяма неустойчивост.
Популизмът се отличава точно с това, че с изключение на търсенето на мощна авторитетна ръка, цели обезпечаване на доста публично утвърждение. Подобни режими си обезпечават лечебна поддръжка посредством следени медии и разпространение на ревизионистични исторически картини с носталгично прочувствено наличие.
" Бъдещето на носталгията "
Ревизионизмът разчита на носталгията – обикновено човешко положение. През 2001 година руско-американската изследователка Светлана Бойм първа предвижда “бъдещето на носталгията ” с едноименната си книга, където разграничава “рефлектиращата ” и “реставриращата ” носталгия.
Първата може да помогне за консолидиране и схващане на предишното. Последната е част от ревизионизма, който преследва социално-психологически цели – обстоятелствата се сортират селективно и се подчиняват на прочувствените потребности, като непрекъснато се променят или допълват.
Томад Шад акцентира, че както за Русия, по този начин и за Турция, времето на прехода – края на 80-те и 90-те години, е значим интервал за образуването на ревизионистичните политики.
И в двете страни се следят сходни трендове - от една страна либерализиране на историографските дискурси, а от друга - радикализация и свиване на погледа. И в двата случая групови контузии излизат на повърхността и биват още веднъж инструментализирани.
Ревизия на османското минало
От 80-те години, по времето на Тургут Йозал, в Турция стартира проверка на османското минало, отхвърляно от кемализма като исторически интервал без огромен авторитет.
Неоосманизмът цели нова геостратегическа ориентировка, нова интерпретация на историята
Неоосманизмът, един многопосочен културно-политически дискурс, цели нова геостратегическа ориентировка, нова интерпретация на историята и в същото време - облекчаване на носталгичните потребности от авторитет и самочувствие.
Турският неоосманизъм, показва Шад, излиза надалеч отвън границите на Турция с излъчването на всеобщи телевизионни сериали, онлайн и други културни продукции.
Програмните външнополитически текстове на водещи турски интелектуалци, като Ахмет Давитоглу, са подхранвани точно от този неоосмански исторически ревизионизъм.
Шад, да вземем за пример, недоумява за какво текстове като “Стратегическа дълбочина ” (2001) и “ Цивилизации и градове ” (2016) на Давитоглу, които са сравними с евроазийския ревизионизъм на Путин, не са преведени нито на британски, нито на немски език.
Тези текстове скицират османския център и външна страна, посочват религиозно-културната взаимност като водеща външнополитическа теория за Турция, рисуват нов османско-ислямски цивилизационен модел като контраст на остарелия европейски колониален модел.
Войната в Босна
Именно с взор върху Балканите, тези писания са много спорни. Войната в Босна (1992-1995) и европейската политика на невмешателство имат голяма роля за смяната на публичното мнение в Турция и за събуждането на позитивни усеща към османския интервал.
Босненската война нанася върху облика на Европа в Турция големи вреди
Това се отнася, акцентира Шад, освен за ислямистката част на Турция, само че и за обичайно прогресивните демократични кемалистки кръгове. Съдбата на босненците разсънва даже в изцяло отдалечени елементи в Анадола състрадание и спомен за остарялата контузия - за изгонването на кавказките и европейски мюсюлмани, които намират в Турция своя дом - “бежанци по религия ”. Босненската война нанася върху облика на Европа в Турция големи вреди.
И въпреки солидарността, съчувствието и обещанията за сигурност към европейските мюсюлмани да са неизменима част от всяка тирада на ръководещите в Турция, става дума за селективно позоваване върху исторически обстоятелства и умишлен исторически ревизионизъм.
По същия метод, както режимът на Путин случайно употребява думата “геноцид ” по отношение на руснаците в Украйна, с цел да оправдае военната си експанзия, по този начин и режимът на Ердоган употребява постоянно думата “геноцид ” за ориста на европейските мюсюлмани. На този декор обаче продължава да отхвърля османския геноцид над арменците (1915-1916). Така думата “геноцид ” не отива до по-дълбоко схващане на казуса, а остава на равнището на селективната операция.
Руският сюжет в Турция?
Наблюдавайки държанието на Турция и анализирайки политиката на подозрение по отношение на съществуващи граници - изключително във връзка с Гърция - Томас Шад не изключва тази опция.
Турската република чества през 2023 година 100-годишнината от своето учредяване. Това ще е година и на избори. Вероятно е да бъде мотив за последващи дейности.
Анализът на Томас Шад обръща внимание върху силата на възприятията, които остарели групови контузии провокират. Именно тези усеща стават инструмент в политиката на популизма. Историческият ревизионизъм не може да бъде оборен просто с рационални причини. Той би трябвало да бъде взет съществено.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Може ли съветският сюжет от 2022 година да се повтори като турски сюжет през 2023 година?
Този въпрос задава берлинският откривател Томас Шад в собствен разбор в последния брой на авторитетното немското списание. Разсъждавайки какво прави неопопулизма толкоз сполучлив, той пробва да даде и отговор на това по какъв начин властническите режими учат между тях.
Томас Шад прави значимо наблюдаване – популяризирането на ревизионистични исторически картини преследва лечебни цели. Хората желаят да се усещат добре.
Ревизионизмът съставлява “терапевтично манипулиране на публичното мнение ”. Който оказва помощ на хората да се усещат добре, той печели и тяхното утвърждение. Затова, колкото и да са ирационални, популистите би трябвало да бъдат вземани съществено.
Между властническите и демократичните режими не може да има функциониращо действително партньорство
Между властническите и демократичните режими не може да има функциониращо действително партньорство, даже постоянно демократичните режими стабилизират властническите от боязън за още по-голяма неустойчивост.
Популизмът се отличава точно с това, че с изключение на търсенето на мощна авторитетна ръка, цели обезпечаване на доста публично утвърждение. Подобни режими си обезпечават лечебна поддръжка посредством следени медии и разпространение на ревизионистични исторически картини с носталгично прочувствено наличие.
" Бъдещето на носталгията "
Ревизионизмът разчита на носталгията – обикновено човешко положение. През 2001 година руско-американската изследователка Светлана Бойм първа предвижда “бъдещето на носталгията ” с едноименната си книга, където разграничава “рефлектиращата ” и “реставриращата ” носталгия.
Първата може да помогне за консолидиране и схващане на предишното. Последната е част от ревизионизма, който преследва социално-психологически цели – обстоятелствата се сортират селективно и се подчиняват на прочувствените потребности, като непрекъснато се променят или допълват.
Томад Шад акцентира, че както за Русия, по този начин и за Турция, времето на прехода – края на 80-те и 90-те години, е значим интервал за образуването на ревизионистичните политики.
И в двете страни се следят сходни трендове - от една страна либерализиране на историографските дискурси, а от друга - радикализация и свиване на погледа. И в двата случая групови контузии излизат на повърхността и биват още веднъж инструментализирани.
Ревизия на османското минало
От 80-те години, по времето на Тургут Йозал, в Турция стартира проверка на османското минало, отхвърляно от кемализма като исторически интервал без огромен авторитет.
Неоосманизмът цели нова геостратегическа ориентировка, нова интерпретация на историята
Неоосманизмът, един многопосочен културно-политически дискурс, цели нова геостратегическа ориентировка, нова интерпретация на историята и в същото време - облекчаване на носталгичните потребности от авторитет и самочувствие.
Турският неоосманизъм, показва Шад, излиза надалеч отвън границите на Турция с излъчването на всеобщи телевизионни сериали, онлайн и други културни продукции.
Програмните външнополитически текстове на водещи турски интелектуалци, като Ахмет Давитоглу, са подхранвани точно от този неоосмански исторически ревизионизъм.
Шад, да вземем за пример, недоумява за какво текстове като “Стратегическа дълбочина ” (2001) и “ Цивилизации и градове ” (2016) на Давитоглу, които са сравними с евроазийския ревизионизъм на Путин, не са преведени нито на британски, нито на немски език.
Тези текстове скицират османския център и външна страна, посочват религиозно-културната взаимност като водеща външнополитическа теория за Турция, рисуват нов османско-ислямски цивилизационен модел като контраст на остарелия европейски колониален модел.
Войната в Босна
Именно с взор върху Балканите, тези писания са много спорни. Войната в Босна (1992-1995) и европейската политика на невмешателство имат голяма роля за смяната на публичното мнение в Турция и за събуждането на позитивни усеща към османския интервал.
Босненската война нанася върху облика на Европа в Турция големи вреди
Това се отнася, акцентира Шад, освен за ислямистката част на Турция, само че и за обичайно прогресивните демократични кемалистки кръгове. Съдбата на босненците разсънва даже в изцяло отдалечени елементи в Анадола състрадание и спомен за остарялата контузия - за изгонването на кавказките и европейски мюсюлмани, които намират в Турция своя дом - “бежанци по религия ”. Босненската война нанася върху облика на Европа в Турция големи вреди.
И въпреки солидарността, съчувствието и обещанията за сигурност към европейските мюсюлмани да са неизменима част от всяка тирада на ръководещите в Турция, става дума за селективно позоваване върху исторически обстоятелства и умишлен исторически ревизионизъм.
По същия метод, както режимът на Путин случайно употребява думата “геноцид ” по отношение на руснаците в Украйна, с цел да оправдае военната си експанзия, по този начин и режимът на Ердоган употребява постоянно думата “геноцид ” за ориста на европейските мюсюлмани. На този декор обаче продължава да отхвърля османския геноцид над арменците (1915-1916). Така думата “геноцид ” не отива до по-дълбоко схващане на казуса, а остава на равнището на селективната операция.
Руският сюжет в Турция?
Наблюдавайки държанието на Турция и анализирайки политиката на подозрение по отношение на съществуващи граници - изключително във връзка с Гърция - Томас Шад не изключва тази опция.
Турската република чества през 2023 година 100-годишнината от своето учредяване. Това ще е година и на избори. Вероятно е да бъде мотив за последващи дейности.
Анализът на Томас Шад обръща внимание върху силата на възприятията, които остарели групови контузии провокират. Именно тези усеща стават инструмент в политиката на популизма. Историческият ревизионизъм не може да бъде оборен просто с рационални причини. Той би трябвало да бъде взет съществено.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ