2022 е толкова знакова за една от любимите български инди

...
2022 е толкова знакова за една от любимите български инди
Коментари Харесай

10 фрагмента от историята на група Остава

2022 е толкоз знакова за една от обичаните български инди поп-рок групи. Тази година Остава навършват юбилейните 30 години на сцена.

Като подарък за своите фенове са подготвили и нов албум, съпроводен с промо национално турне.

Нямаме потребност от още доводи, с цел да предложим на вниманието ти някои от най-запомнящите се моменти от историята на групата.

1. Как стартира всичко?

Историята на Остава стартира да се кове още през далечната 1989 година в Габрово. Георги Георгиев (китаристът на групата до ден днешен) е втори курс в габровския университет. Там някъде всред стаите на студентските общежития се поставят основите на тайфа, станала емблема на цялостен един интервал от музиката – 90-те години.

Жоро се среща с Боян Петков (бас китара). Така те двамата поставят началото на Остава. В следствие Жоро взема решение, че желае вокалът да се поеме от различен нов член на бандата и ХОП! Появява се Свилен Ноев.

Инак през разнообразни интервали зад барабаните са заставали Драгомир Тодоров, Владимир Василев и Емилиян Щерев. Михаил Шишков е свирил на слайд китара, синтезатор и хармоника, а Юрий Божинов – на бас китара.

2. Имаме група!

Георги Георгиев – китара и вокал, Боян Петков – бас китара и Свилен Ноев – вокал са главният и неизменен състав на групата. Към днешна дата барабанист на Остава е Даниел Петров. Той се причислява към ядрото през 1999 година Прави къса пауза в подготовките и музицирането дружно с бандата, само че след 1-2 години неявяване се връща още веднъж и повече не се разделя с участието си в групата.

Третият китарист е Александър Маркбург. Включва се година преди излизането на „ Червения албум “ – 2007 година След неговото влизане в бандата, членовете ѝ остават непроменени до през днешния ден.

3. Усилията постоянно си костват!

Всички момчета от групата приключват университети с друга устременост от музикалната – я за инженери, я за компютърни експерти. И се изправят пред алтернативата – ще работят, за каквото са учили, или да осъществен фантазията си – да работят това, което ги влече, а точно – музиката. Труден избор, само че послушаш ли сърцето си, няма по какъв начин да сгрешиш.

Жоро стартира работа, само че поема контрола над Остава – наема квартира в Казанлък и идващите 1-2 години там се реализират подготовките на групата. Свилен и Драго (тогавашният барабанист) пътуват от Габрово, а Боян – от Карлово. И по този начин всеки уикенд. В името на една фантазия.

Малко по малко стартират да бъдат разпознавани като група на локално равнище. Получават първите си предложения за участия в общи концерти с други банди; първите изявленията и участия в разнообразни излъчвания. Започват да дават своята поръчка за качване на огромната музикална сцена в България.

4. Столица, здравей!

Така, напълно разумно, вземат решение, че е време да се реалокират по-близо до шоубизнеса – в София. И без това все по-често получават предложения да свирят в столични клубове. Затова и вземат решение да подхващат тази крачка.

Тук обаче нещата са много тегави – Жоро работи, само че за пари, едвам заплати наема на квартирата; Боян работи, само че целодневно и има малко време за групата, а Свилен даже е незает. И все пак съумяват да стъпят на краката си, да се заявят на софийската музикална сцена и да станат една от най-често канените групи в клубовете.

5. Сладък е всеки миг, по-сладък от шоколад

Ако до 2004 година е имало българи, които не са чували за група Остава, то след тази година сме сигурни, че това е било невероятно. Думите „ … сладостен е всеки миг, по-сладък от шоколад “ отекват отвред – радио, телевизия, питейни заведения, концертни подиуми. Дори е употребена за музикалното оформление на реклама на захарни произведения.

„ Шоколад “ се трансформира във визитна картичка за Остава. А е била на косъм да не бъде издадена. Да! Представяш ли си? Свилен има в главата си припева на песента още при издаването на втория албум на бандата. Но „ Шоколад “ не излиза в него, а едвам в четвъртия им диск. И то съвсем през волята на целия непосредствен кръг на Ноев, които до последно го разубеждават, че това даже не е удачно заглавие на ария. Та кой уважаващ себе си вокал на инди поп-брит-алтърнатив тайфа пее за шоколади? Е, да, но не!

Напук на всички песента излиза и прави заплашителен възторг. 6 следващи седмици е на върха на класацията ТОП 100 на България. Телевизия ММ я отличават като „ Най-добра рок-алтернативна ария за 2004 година “, а БГ Радио я награждават за „ Песен на годината “.

6. Песните

В самото начало текстовете написа приятелката на Жоро – Катерина Коева, и самият Жоро. След появяването на Свилен в групата, той главно поема тази задача, а на Жоро оставя най-вече музиката. Но въпреки всичко и двамата допълват активността на другия – нали по тази причина са група.

Останалите момчета главно се концентрират върху музиката – бийтовете, хармонията, по какъв начин да се мастерира и миксира всичко най-после. Интересно е, че и Жоро, и Свилен пишат най-вече независимо и у дома. Когато имат записана някаква концепция, чак тогава я споделят с останалите. Ако и на тях им допадне, стартират работа по нея. Явно този способ дава положителни резултати.

7. Албуми

Общо групата има издадени 8 албума – 6 студийни и 2 с осъществявания онлайн. Първият албум на Остава излиза през 2000 година Носи името „ Пинг-Понг “ и включва едноименния сингъл, както и хитовите „ Поля от слънчогледи “, „ Ще дойдеш ли с мен? “, „ Мъничко дребосъче “.

Две години по-късно на пазара излиза „ След обич по време на война “, в който най-силно се открояват песните „ Мини тяло “ и „ Къде си ти “. 2004 година е най-силната година на групата, откогато съществува. Издават албума „ Моно “, в който няма слаба ария! Тук са „ Лондон? Париж? Берлин? “, „ Моно “, „ Понеделник “ и емблематичната „ Шоколад “.

През 2008 година момчетата вземат решение да опитат и с албум с англоезични песни – „ Rock’N’Roll Song Designers? ”. Засега това е и единственият им сходен план. 7 години след него на бял свят се появява втората най-силна компилация от песни на Остава – „ Океан “. А през 2022 година групата ни зарадва и с още един албум, носещ името „ Кислород “.

8. Да застанеш на една сцена с „ огромните “

Когато са в пика на своята популярност, Остава наивно имат вяра, че при посещение на огромни звезди, предстоящо, са предлагани като евентуална подгряваща група. Реалността се оказва много по-различна.

Тъй като нямат огромен лейбъл зад тила си, който да ги „ побутва “, постоянно остават „ неизбрани “ от огромните гост-звезди в България. Когато обаче задграничните реализатори сами избират артистите, които да излязат преди тях на сцената, Остава са първият избор, който вършат.

Такива са на образец Лени Кравиц, Placebo, a Ladytron – даже 2 пъти се стопират на тях. Безспорно, да бъдеш определен от международна звезда, постоянно се равнява на огромно самопризнание за родните реализатори.

9. Да дадеш сцена за изява на младите

Като група Остава знаят какъв брой мъчно е било тяхното начало. Затова пък и до през днешния ден помнят хората в музикалните среди, които първоначално са им подали ръка и са им дали подтик към развиване. Затова с удоволствие в този момент те самите вършат същото за младите, прохождащи реализатори и групи.

На своите концерти групата постоянно дава поле за изява на някои от изявените към този момент, само че не до такава степен необятно известни млади актьори. Такива са на образец A.L.E.K.S., Мила Роберт, Bears and Hunters, Jin Monic, Hayes & Y и още други.

Тази последователност сред музикалните генерации, опцията да се почерпи опит от извора, е скъпа за всеки новоизгряващ реализатор. А Остава несъмнено са група, от която има какво да се попие и като опит, и като музикални умения и трикчета.

10. Пътят е заплашителен, само че прочут!

В последна сметка, 30 години след основаването, Остава е една от най-обичаните и разпознаваеми музикални групи в България. Това се дължи на доста старателен труд, дебелоглав да отстояваш фантазията си, борбеност да не се предаваш, макар компликациите, и доста качество! Качество в текстовете, качество в музиката. Нещо, което в днешния комерсиален свят липсва. И си проличава.

Да, по-лесно се става един от многото, само че доста по-сладко е да си различим и самостоятелен. Като тембъра на Свилен. Като меланхоличността на музиката им. Толкова сладка, по-сладка от шоколад…

Източник: 10te.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР