Коронавирус в Испания: Беше като на война
2020-а беше една сложна година. Лекарката Кармен Хихон евентуално чак в този момент може да реши какъв брой тъкмо. Тя има още няколко дни отмора, преди да се върне в интензивното поделение. През март нейната болница в северната част на Мадрид беше тежко ударена от първата вълна на пандемията. Оттогава мина време, само че претърпяното към момента не е забравено – битката както за живота на пациентите, по този начин и със личното си обезсърчение, отчаяние и изтощение.
" Всеки път плачех, когато са прибирах "
Кармен Хихон е свидетелка на това по какъв начин вирусът лишава безчет човешки животи. Тя вижда по какъв начин пациентите ѝ изчезват от леглата си. Някои от тях – остарели, други – преди малко станали родители. Някои до последно изглеждали по този начин, като че ли ще съумеят да се преборят. Те постоянно умират сами, в наличието единствено на лекари в интензивното поделение. По-скоро изключение е било някой родственик да участва на последните мигове на своя непосредствен.
Когато младата лекарка си спомня за тези моменти, очите ѝ се насълзяват. Осем дни един след различен работа и единствено един отмора. С такива темпове тя и сътрудниците ѝ са работели до лятото. Давали са 200 % от себе си. По пътя към у дома тя всякога е плакала.
“Понякога се чудя по какъв начин устояхме на всичко това. Първата вълна безусловно беше като сеч”, спомня си 38-годишната жена. Много от сътрудниците ѝ в този момент се нуждаят от психическа поддръжка и даже от медикаменти. Когато през лятото броят на новозаразените понижа, имало дребна пауза. Но още през септември интензивните отделения още веднъж се напълнили, а Кармен Хихон към този момент била изтощена - физически и душевно.
Поведението на всеки един е от голяма важност
Не единствено по-разхлабените ограничения, само че и държанието на всеки един от нас докара до това, вирусът още веднъж да излезе отвън надзор, счита Лаура Санс, която работи в интензивно поделение. Тя счита, че е доста евентуално да има последваща вълна. И други лекари чакат растеж на заболелите след коледните празници. В взаимозависимост от района в Испания е позволено да се срещаш с сред шест и 10 индивида. Дали жителите ще спазят разпоредбите следва да стане ясно. “Всички знаят защо иде тирада. Въпрос на отговорност е”, споделя Лаура Санс. В нейната клиника идват фамилии, които желаят да се тестват преди празниците. Това е добър метод, счита тя.
Санс се заразила още при започване на пандемията. Тогава тя към момента не е възприемала заплахата съществено, до момента в който не ѝ се наложило да остане две седмици в болница. И всеки ден се страхувала да не се наложи сътрудниците ѝ да я реалокират в интензивно поделение. Тогава към момента имало свободни кревати, малко по-късно те почнали да не доближават.
Като на война
“Усещаше се като война. По коридорите лежаха болни”, спомня си тя. Някои пациенти умирали толкоз ненадейно, че даже нямало време да извикат за помощ. Тя споделя, че несъмнено не би издържала без 78-годишната Хоакина, която била настанена в прилежащата стая. “През десетте дни, които прекарахме дружно, тя ми беше като баба”, споделя Санс. Хоакина обаче не съумяла да пребори заболяването. Главният доктор на Лаура Санс също умрял от ковид.
След като се възстановила, Санс бързала да се върне допустимо най-бързо на работа, с цел да оказва помощ на сътрудниците си. Но не била в положение да изкара цялостна промяна – и до през днешния ден тя страда от последствията от COVID-19, има проблеми и с храносмилането.
Светлинка на вяра
Междувременно с други сътрудници е почнала да изследва вероятната връзка сред бактериите в чревната флора и инфекцията от ковид. Бактериите са като „ царя на джунглата “, който пази територията си от нападатели, да вземем за пример от ковид. Това може да повлияе на хода на инфекцията, допустимо е бактериалната флора да може да се бори с дълготрайните резултати на заболяването. Малка светлинка вяра, споделя по този мотив Санс.
Най-късно през януари тя чака още веднъж дълги дни и седмици работа в реанимацията. И се надява, че с сътрудниците ѝ ще намерят сили, тъй като 2020-а беше в действителност една доста тежка година.
Автор: Никол Рис
" Всеки път плачех, когато са прибирах "
Кармен Хихон е свидетелка на това по какъв начин вирусът лишава безчет човешки животи. Тя вижда по какъв начин пациентите ѝ изчезват от леглата си. Някои от тях – остарели, други – преди малко станали родители. Някои до последно изглеждали по този начин, като че ли ще съумеят да се преборят. Те постоянно умират сами, в наличието единствено на лекари в интензивното поделение. По-скоро изключение е било някой родственик да участва на последните мигове на своя непосредствен.
Когато младата лекарка си спомня за тези моменти, очите ѝ се насълзяват. Осем дни един след различен работа и единствено един отмора. С такива темпове тя и сътрудниците ѝ са работели до лятото. Давали са 200 % от себе си. По пътя към у дома тя всякога е плакала.
“Понякога се чудя по какъв начин устояхме на всичко това. Първата вълна безусловно беше като сеч”, спомня си 38-годишната жена. Много от сътрудниците ѝ в този момент се нуждаят от психическа поддръжка и даже от медикаменти. Когато през лятото броят на новозаразените понижа, имало дребна пауза. Но още през септември интензивните отделения още веднъж се напълнили, а Кармен Хихон към този момент била изтощена - физически и душевно.
Поведението на всеки един е от голяма важност
Не единствено по-разхлабените ограничения, само че и държанието на всеки един от нас докара до това, вирусът още веднъж да излезе отвън надзор, счита Лаура Санс, която работи в интензивно поделение. Тя счита, че е доста евентуално да има последваща вълна. И други лекари чакат растеж на заболелите след коледните празници. В взаимозависимост от района в Испания е позволено да се срещаш с сред шест и 10 индивида. Дали жителите ще спазят разпоредбите следва да стане ясно. “Всички знаят защо иде тирада. Въпрос на отговорност е”, споделя Лаура Санс. В нейната клиника идват фамилии, които желаят да се тестват преди празниците. Това е добър метод, счита тя.
Санс се заразила още при започване на пандемията. Тогава тя към момента не е възприемала заплахата съществено, до момента в който не ѝ се наложило да остане две седмици в болница. И всеки ден се страхувала да не се наложи сътрудниците ѝ да я реалокират в интензивно поделение. Тогава към момента имало свободни кревати, малко по-късно те почнали да не доближават.
Като на война
“Усещаше се като война. По коридорите лежаха болни”, спомня си тя. Някои пациенти умирали толкоз ненадейно, че даже нямало време да извикат за помощ. Тя споделя, че несъмнено не би издържала без 78-годишната Хоакина, която била настанена в прилежащата стая. “През десетте дни, които прекарахме дружно, тя ми беше като баба”, споделя Санс. Хоакина обаче не съумяла да пребори заболяването. Главният доктор на Лаура Санс също умрял от ковид.
След като се възстановила, Санс бързала да се върне допустимо най-бързо на работа, с цел да оказва помощ на сътрудниците си. Но не била в положение да изкара цялостна промяна – и до през днешния ден тя страда от последствията от COVID-19, има проблеми и с храносмилането.
Светлинка на вяра
Междувременно с други сътрудници е почнала да изследва вероятната връзка сред бактериите в чревната флора и инфекцията от ковид. Бактериите са като „ царя на джунглата “, който пази територията си от нападатели, да вземем за пример от ковид. Това може да повлияе на хода на инфекцията, допустимо е бактериалната флора да може да се бори с дълготрайните резултати на заболяването. Малка светлинка вяра, споделя по този мотив Санс.
Най-късно през януари тя чака още веднъж дълги дни и седмици работа в реанимацията. И се надява, че с сътрудниците ѝ ще намерят сили, тъй като 2020-а беше в действителност една доста тежка година.
Автор: Никол Рис
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ