Министър Петкова предупреди депутатите: За Бюджет 2025 трябва работещ парламент
Темпът на повишаване на разноските доста изпреварва темпа на повишаване на приходите и в тази връзка Министерство на финансите (МФ) създаде пакет от ограничения – както приходни, по този начин и разходни. Обсъдили сме ограниченията с работодателските организации, синдикатите и Сдружението на общините в България. В момента се разискват и с политическите партии, които са парламентарно показани в 51-ото Народно заседание (НС).
Това съобщи пред публицисти служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.
Във връзка с присъединението на България към Еврозоната, финансовият министър изясни, че чака осъществяване на последния аршин – ценовият, до края на тази година, като напомни, че има решение на Народно събрание откакто бъде изпълнен критерият, в двуседмичен период да бъде изпратено искане за правене на изключителни конвергентни отчети от Европейска комисия и ЕЦБ, и по-късно да бъде поискано надлежно и правене на решение на Съвета за установяване на дата за приемане в Еврозоната.
Петкова посочи, че за бюджетния недостиг предизвикателство, от една страна, е Бюджетът за 2024 година, защото породиха непланирани разноски, които трябваше да бъдат обезпечени – разноските за изключителни предварителни избори, украинската помощ за земеделските стопани, възнагражденията във висшите учебни заведения, както и други, които са обезпечени.
От друга страна, стои правенето на Бюджета за 2025 година
„ Темпът на повишаване на разноските доста изпреварва темпа на повишаване на приходите и в тази връзка МФ създаде пакет от ограничения “, заяви финансовият министър и уточни, че други ограничения към момента не се одобряват или е под въпрос дали ще бъдат признати.
По думите ѝ една забележителна част от приходните ограничения се поддържат, тъй като те не са свързани с увеличението на трите съществени налога – Данък добавена стойност, корпоративният налог и налозите върху приходите на физическите лица. Приемат се налозите, свързани с облагане на свръхпечалбите на банките, върху подземните благосъстояния, увеличение акциза за цигарите и алкохола.
Ако не се усили от 1 януари 2025 година акцизът, сподели тя, в един миг ще има доста внезапен скок на нарастване на акциза, което пък би засилило риска от контрабанда.
„ Ползата е повече в приходните ограничения, в сравнение с в разходните “, добави министърът на финансите и изясни, че се обмислят разновидности, които да бъдат допустими за всички, за поетапно увеличение на заплатите в Министерство на вътрешните работи и МО. „ Ще проучваме нарастването на заплатите в цялата система на Министерство на вътрешните работи “, сподели Петкова.
Около 8 – 9 милиарда лева следва да бъдат обезпечени от приходните ограничения.
„ Коронавирус добавката е включена в пенсиите като непрекъсната част, тъй че няма да отпадне “, увери финансовият министър и посочи, че за новите пенсии ще бъде прилагано Швейцарското предписание както е заложено.
Осигуровките няма да бъдат увеличавани, заяви още Петкова.
Две са главните приходни ограничения, от които се чакат максимален размер приходи. Едната е обвързвана с непринудено внасяне на налози и наложителни осигурителни вноски.
„ Лицата, които до 31 декември 2024 година, са заявили, само че не са внесли своите отговорности към бюджета, в случай че погасят главницата, ще им бъде погасена лихвата “, разгласи финансовият министър и означи, че се чакат към 3,9 милиарда лева като налози и осигуровки да бъдат импортирани.
Другата мярка е за недекларирани приходи на физически лица.
„ Предоставя се еднократна опция да бъдат декларирани, надлежно ставката ще бъде по-висока – сред 15 и 20%, като концепцията е да се заявяват приходите, няма да бъдат търсени лихви, няма да се постановат санкции и наказания “, съобщи Петкова и акцентира, че от тази мярка се чакат сред 500 и 800 млн. лева
Има съмнения дали да остане нулева ставката за хляба, защото „ това е главен артикул, който се употребява от цялото население “.
В умозаключение финансовият министър обърна внимание, че с цел да се одобри Бюджет 2025 година би трябвало да има и работещ парламент, а точно да бъде определен ръководител и да бъдат образувани комисии./ БГНЕС
Това съобщи пред публицисти служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.
Във връзка с присъединението на България към Еврозоната, финансовият министър изясни, че чака осъществяване на последния аршин – ценовият, до края на тази година, като напомни, че има решение на Народно събрание откакто бъде изпълнен критерият, в двуседмичен период да бъде изпратено искане за правене на изключителни конвергентни отчети от Европейска комисия и ЕЦБ, и по-късно да бъде поискано надлежно и правене на решение на Съвета за установяване на дата за приемане в Еврозоната.
Петкова посочи, че за бюджетния недостиг предизвикателство, от една страна, е Бюджетът за 2024 година, защото породиха непланирани разноски, които трябваше да бъдат обезпечени – разноските за изключителни предварителни избори, украинската помощ за земеделските стопани, възнагражденията във висшите учебни заведения, както и други, които са обезпечени.
От друга страна, стои правенето на Бюджета за 2025 година
„ Темпът на повишаване на разноските доста изпреварва темпа на повишаване на приходите и в тази връзка МФ създаде пакет от ограничения “, заяви финансовият министър и уточни, че други ограничения към момента не се одобряват или е под въпрос дали ще бъдат признати.
По думите ѝ една забележителна част от приходните ограничения се поддържат, тъй като те не са свързани с увеличението на трите съществени налога – Данък добавена стойност, корпоративният налог и налозите върху приходите на физическите лица. Приемат се налозите, свързани с облагане на свръхпечалбите на банките, върху подземните благосъстояния, увеличение акциза за цигарите и алкохола.
Ако не се усили от 1 януари 2025 година акцизът, сподели тя, в един миг ще има доста внезапен скок на нарастване на акциза, което пък би засилило риска от контрабанда.
„ Ползата е повече в приходните ограничения, в сравнение с в разходните “, добави министърът на финансите и изясни, че се обмислят разновидности, които да бъдат допустими за всички, за поетапно увеличение на заплатите в Министерство на вътрешните работи и МО. „ Ще проучваме нарастването на заплатите в цялата система на Министерство на вътрешните работи “, сподели Петкова.
Около 8 – 9 милиарда лева следва да бъдат обезпечени от приходните ограничения.
„ Коронавирус добавката е включена в пенсиите като непрекъсната част, тъй че няма да отпадне “, увери финансовият министър и посочи, че за новите пенсии ще бъде прилагано Швейцарското предписание както е заложено.
Осигуровките няма да бъдат увеличавани, заяви още Петкова.
Две са главните приходни ограничения, от които се чакат максимален размер приходи. Едната е обвързвана с непринудено внасяне на налози и наложителни осигурителни вноски.
„ Лицата, които до 31 декември 2024 година, са заявили, само че не са внесли своите отговорности към бюджета, в случай че погасят главницата, ще им бъде погасена лихвата “, разгласи финансовият министър и означи, че се чакат към 3,9 милиарда лева като налози и осигуровки да бъдат импортирани.
Другата мярка е за недекларирани приходи на физически лица.
„ Предоставя се еднократна опция да бъдат декларирани, надлежно ставката ще бъде по-висока – сред 15 и 20%, като концепцията е да се заявяват приходите, няма да бъдат търсени лихви, няма да се постановат санкции и наказания “, съобщи Петкова и акцентира, че от тази мярка се чакат сред 500 и 800 млн. лева
Има съмнения дали да остане нулева ставката за хляба, защото „ това е главен артикул, който се употребява от цялото население “.
В умозаключение финансовият министър обърна внимание, че с цел да се одобри Бюджет 2025 година би трябвало да има и работещ парламент, а точно да бъде определен ръководител и да бъдат образувани комисии./ БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ