1965 г., летище Хийтроу. В контролната кула чуват женски глас,

1965 година, летище Хийтроу. В контролната кула чуват женски глас, който моли за позволение за кацане. Това е първата в историята на летището жена водач, която приземява тежък пътнически аероплан – в тази ситуация ИЛ-18 със 73 пасажери на борда, и то в мъгла. Името й е Мария Атанасова и тя е първата жена в гражданската авиация на България. Случаят провокира толкоз огромен интерес, че българското посолство провежда специфична обиколка над Лондон за публицисти, които желаят да се уверят, че българката в действителност пилотира самолета.

Мария Атанасова е първата българка цивилен водач, както и първата жена пълководец на аероплан тежък вид в света. В авиацията тя попада инцидентно – вижда публикация, че набират младежи и девойки за образование за водачи и се записва. След това се окуражи да влезе и във Военно-въздушното учебно заведение " Г. Бенковски " в Долна Митрополия, само че там не одобряват дами. По нейно гледище и след упорити молби правилникът е изменен и Мария Атанасова приключва сполучливо през 1950 година Отначало работи в стопанската авиация, по-късно лети по маршрутите на БГА " Балкан " по целия свят. Приземявала се е при всевъзможни условия – единствено с един работещ мотор, в сняг, мъгла и стихия. Била е известна като жена с извънредно хладнокръвие. Пенсионират я ненадейно и без предизвестие, а страната мигновено не помни за нея. Умира сама в далечно родопско село, без да се е качвала на аероплан от 26 години.

Има още...