Операция „Дълъг скок“ – „опитът“ на Хитлер да елиминира Чърчил, Сталин и Рузвелт
1943 година е много забавен интервал от Втората Световна война. Всички страни, притиснати от нацисткия ботуш, стартират лека бавно да набират мощ в сраженията. Съединени американски щати и Австралия съумяват да си върнат Буна, Нова Гвинея. Червената войска стартира да взима превес в Сталинград. Чърчил и Рузвелт публично разискват вариантие за нахлуване и инвазия в Сицилия. Британските Военновъздушни сили стартира да бомбардират Берлин. Евреите във Варшавското гето се приготвят за протест. Събитията демонстрират, че с мудни, само че доста сигурни стъпки, Германия не може да издържи на натиска на света.
Огромните преимущества под формата на софтуерен боен прогрес, към този момент са публично изравнение, немските съперници имат и задоволително човешки капитал, с цел да стартират да дават нужния отпор. И тъкмо по този начин се случва, само че по-интересният миг е, че доста скоро тримата велики главнокомандващи ще се срещнат в Техеран, с цел да обсъдят бъдещето на Европа и да начертаят полетата за военни дейности през идващите години. Можем да видим, че подготовката за Студената война стартира директно преди края на Втората Световна война.
Именно тук всички ще разпределят въздействието върху по-малките страни. За тази среща даже Сталин ще направи изключение и ще се качи на аероплан, с цел да съобщи своите съществени искания към Европа. Прословутата конвенция има своите засекретени секрети. Очаквано, събитието би трябвало да се организира в безспорна поверителност, само че в свят на световен спор, нищо не остава загадка за шпионите, които в този миг плували в свои води.
И до през днешния ден можем да открием една забавна история за интервенция „ Дълъг скок “, създадена особено от немските шпиони за покушението на тримата водачи. Логично е за всеки един съперник да се възползва напълно от сходна обстановка за елиминиране на тримата огромни, освен това с един изстрел. До през днешния ден можем да открием най-различни версии, с чиято помощ можем да верифицираме или да отхвърлим историята. Легендата споделя, че опитът за покушението е бил предотвратен от Геворк Андреевич Вартанян и неговата брачна половинка Гоар. Длъжни сме да отбележим, че двамата съветски сътрудници, тогава са на 19 години и надлежно на 16 години. Техният конкурент носи името Ото Скорцени.
Ото е най-високият на фотографията
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-J07994 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5434308
Той получава персонално задачата от Хитлер, дружно с още 6 души за елиминирането на триото. Немският командос се оказва един от най-адекватните и съвършени бойци под ръка на фюрера. Роден е във Виена, в семейство от потомствени бойци с невероятна военна история. В родословието се откриват полски корени. Ото може да приказва съвършен Френски и добър британски, учи фехтовка известно време, на 15-годишна възраст стартира да тренира и бойни изкуства. През 1931 година се включва в австро-нацистката организация и всичко останало е история, освен това впечатляваща. Немският командос може да се похвали с наличие във всяко по-мащабно военно действие из цяла Европа и явно – Техеран.
В началото на войната се пробва да влезе в немските Военновъздушни сили, само че получава отвод – прекомерно висок е, с цел да се събере в самолета (1.92 метра) и също по този начин остарял за тренировки, въпреки да е единствено на 31 години. Ето за какво взима стрелковото оръжие и отпътува за Източния фронт. През 1941 година ще организира техническото селектиране за бойците, които да се борят в борбата за Москва.
Задачата на Ото е да завземе някои от главните здания: квартирата на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), централният телеграфен офис и да стартира надзор на Московския канал на Волга – проектите на Хитлер са били да наводни града и го трансформира в едно изкуствено езеро. Мисията по този начин и не се овенчава с триумф, тъй като през 1941 година се вижда първото по-сериозно оттегляне. През 1942 година Ото е ранен от железен шрапнел в задната част на главата.
Върнат е назад в Берлин и получава работа в основните квартири. За заслуги ще получи и Железен кръст. Дали от удара в главата или от досада, само че немският боец доста скоро предлага една нова тактичност за водене на стълкновение, насочена напълно в интерес на партизанските практики. Неговото предложение е да се образува специфичен екип, който да се занимава със саботажи надълбоко във вражеската линия, да се употребяват вражеските униформи за навлизане и стълкновение, както и още доста други забавни и истински решения.
Една от първите задания на новият екип е да скочи с парашути в Ирак и да стартира да ухажва локалните племена и с тяхна помощ да се започва задачата за саботиране на Иранската железопътна линия – една от основните артерии за зареждането на Съветския съюз по време на войната. До триумф не се стига. Въпреки това можем да видим, че немският командос съумява да избави Бенито Мусолини, освен това малко след нападението на съдружниците. С помощта на малко повече разузнаване от сътрудниците, както и към 100 000 паунда във подправени банкноти, Ото схваща точната локация на Бенито и за малко време се приготвя интервенция по спасяването.
Интересен факт е, че той с още 17 индивида съумява да измъкне някогашният италиански властник, освен това без да бъде създаден нито един изстрел. Охраната на Мусолини била към 200 добре въоръжени мъже, само че на всички било подредено да не влизат в спор, тъй като Мусолини не е към този момент техен проблем. С сходно обобщение, можем да видим, че няма по-подходящ човек от Ото за покушението на тримата огромни в Техеран. До приключването на информацията се стига, откакто немското разузнаване съумява да прихване американски скришен код. Още по-забавното е, че съветските шпиони схващат за квалифицираната интервенция от контра-разузнаването. Тук идва и огромната роля на семейство Вартанян.
Двамата работят като сътрудници на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и съгласно версията на Съюз на съветските социалистически републики, през 1940-1941 година са съумели да назоват повече от 400 немски сътрудника. Вражеската интервенция се приготвя няколко месеца по-рано, само че съгласно руските разузнавачи, екип от 6 радиста е бил спуснат на към 60 километра от Техеран. Открити са парашутите им и стартира подробно претършуване. Откриват ги в дребна вила в столицата, където шпионите работят върху прихващането на информацията и изпращането ѝ непосредствено в Берлин.
Немците по този начин и не разбирали, че всичко, което изпратят и одобряват, минавало първо през членовете на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). Именно от там излиза наяве, че втора готова група от командоси, водена напълно от Скорцени ще бъде спусната в столицата и ще приготви атентата. До този миг липсвало доверие в разузнаването, само че точно двойката ще показа за високата възможност, изключително откакто Ото е бил видян няколко месеца по-рано на разузнаване в иранската столица.
Снимка: By M. Podobed (post of Russia) – https://rusmarka.ru/catalog/marki/position/37399.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=94123493
При залавянето на радистите, Скорцени към този момент не вижда смисъл да лети и да се приготвя за атентат, изключително откакто ще бъде предстоящ. Вартанян по-късно ще опише, че първите немски бойци в Техеран са били извънредно внимателни. Пътували с камили през нощта и с изключение на нужната инсталация, разполагали и с задоволително оръжие, с цел да изпълнят заръката на фюрера. След завръщането на триото, Рузвелт застава пред публицистите и стартира да приказва за срещата. Един от въпросите на публицистите е: дали в действителност е предотвратен атентат против него?
Американският президент заявява, че е бил осведомен за сходни проекти и не се изненадва, изключително като знае, че Техеран постоянно е бил едно особено място за немските сътрудници. Това е единственото, което споделя по тематиката и по-късно насочва вниманието си към Китай. Информацията дълго време остава защитавана в загадка. Едва през 2003 година ще бъде издадена книга с името „ Техеран-43: Операция Дълъг скок “. Автор е Юри Кузнец, който споделя в елементи проектът на Секретен сътрудник за атентата.
Извлечени са класифицирани документи (не би трябвало да забравяме, че всяко разузнаване пази в държавна загадка своите документи към 60 години). Тук обаче идва и другият проблем, редица историци, които прекарват много време в немските архиви, изключително към интензивността на разузнаването в Иран, декларират, че въпросната история е фрапантно пресилена и е основана, с цел да върне малко по-добронамереният взор към Сталин.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2139344
Интересен факт е, че оповестените материали по тематиката, освен това от двете страни, до някаква степен могат да се похвалят с допирни точки. От друга страна, историците от другия завършек на Желязната завеса по този начин и не откриват достатъчно доказателства, с цел да заявят дали тази интервенция е истина или неистина. Единственият, който би могъл да удостовери нещо сходно, остава Ото Скорцени.
След войната историята на немския командос продължава да е тъкмо толкоз забавна. Той самият обаче ще съобщи, че неговото име е сложено, с цел да се ускори Съветската агитация. Според него, никаква такава интервенция даже не е била насрочвана. Ото твърди, че информацията и данните за сходна интервенция са били пуснати от руски разузнавач на име Николай Кузнецов, а той ги получил от офицер от Секретен сътрудник на име Ханс Улрих декор Ортел.
И до през днешния ден подобен не може да бъде открит в архивите на Секретен сътрудник. За самият някогашен немски боец, историята е фабрикувана и с действителни имена би изглеждала доста по-вълнуваща. Ото продължава своята военна акция и в годините на Студената война, само че неговата история ще разкажем в обособен материал. Що се отнася до прословутата интервенция, явно е, че единственото значимо изискване е да изберем сами в какво да имаме вяра и в какво да не имаме вяра.
