(1908 ~ 1997) Нервността на родителите е заразна Синът ми

(1908 ~ 1997)

Нервността на родителите е заразна

„ Синът ми е тъмен тъкмо като татко си ” или „ Дъщеря ми е небрежна като майка си ” – постоянно по този начин се оплакват родителите, които смятат, че достолепията на техните деца са от тях самите, а минусите им – от другия родител.

Ранното развиване постоянно се свежда до това, да натъпчем детето с информация или да го научим да чете и написа в ранна възраст. Но в действителност това, което е доста по-важно, е да развиваме умеенето му да разсъждава, прави оценка и възприема. За това няма специфични стратегии. Само това, по какъв начин родителите се държат, какво вършат, по какъв начин усещат, по какъв начин беседват с детето, може да оформи личността на детето.

Дете, възпитавано от неразговорлив и подтиснат човек, постоянно ще бъде без дух, а възпитаното от нехаен човек дете, ще бъде повърхностно. Например, в случай че майката няма музикален слух, тя самата може да не му пее, а да му пуска записи, до момента в който такива неща като темперамент, страсти, сензитивност, постоянно не се осъзнават от самия човек. И даже човек да знае своите дефекти, не е елементарно да ги поправи. Именно поради това би трябвало да бъдем деликатни в своето държание. Но не са толкоз доста майките, които ще се загрижат за това да не предадат на децата си своите дефекти. Вирусът, наименуван „ раздразнителност ” у майката е доста по-заразен и мощен, в сравнение с простудата.

Бащата би трябвало по-често да поддържа връзка със своето дете

Често, когато станат възрастни, нашите деца с наслада, като за празник, си спомнят приятните часове, които са прекарвали с татко си, тъй като като предписание в доста фамилии това се е случвало не толкоз постоянно. Моят по-голям наследник и до през днешния ден добре си спомня това, което сме правили дружно, да вземем за пример, по какъв начин един път сме плували с лодка в морето и по какъв начин на връщане сме хапвали вкусни неща. Това е било преди 30 години и аз изцяло съм не запомнил този случай.

Традиционно в фамилията на бащата е отредена властническата роля. Той бил пазител на реда и рядко е взел участие във всекидневните грижи за детето. Ако детето вижда татко си рядко и единствено, с цел да чуе следващата доза „ конско ”, той на първо място ще запомни татко си непряк човек, като лекар, викан в рискови обстановки. Неувереното в себе си, ранимо дете постоянно не изпитва топли усеща към татко си. И въпреки че може да се случи по този начин, че възпитаваното от „ непоколебим татко ” дете да стане талант, звезда, на първо място той ще бъде обуздан и слабохарактерен. От друга страна, в случай че бащата пиянства, недодялан е с жена си и изобщо не се занимава с възпитанието, в такова семейство детето може да стане безнравствен и дори нарушител. Такива случаи се нередки.

Мисля, че водещата роля във възпитанието и образованието на децата принадлежи на майката

Но с това нямам поради, че бащите би трябвало изцяло да се предоверят на съпругите си във възпитанието на децата. Да бъде същински приятел и асистент на брачната половинка си – белким това не е ролята на бащата в фамилията? Хармоничната атмосфера в дома не би трябвало да се реализира единствено с майчинските старания. Неотдавна в рейса следих едно семейство: майката, таткото и дъщеричка на към 3 годинки. Малката беше увлечена да си бърбори с таткото. И двамата бяха увлечени в диалога си, а майката си четеше списание, правейки се, че не чува нищо. Чувствах, че бащата не просто разговаряше с детето, а умишлено се опитваше да поддържа връзка с нея, а майката се стараеше да не се намесва. И тогава си помислих – ето това момиченце ще стане една прелестна жена. Това, че за възрастния бърборенето е нещо нормално и нищо незначещо, за детето – това е голямо наслаждение.

Не може да се възпита същински добър човек в семейство, където работата по възпитанието и развиването на детето напълно се носи от майката, а бащата единствено от време на време по нейна молба се включва в тези грижи. Никакъв дефицит на време или отмалялост след работа не би трябвало да пречи на бащата да поддържа връзка колкото може повече с децата си.

От: „ След тригодишна възраст е към този момент късно “, Масару Ибука
Снимка: Масару Ибука (1908-1997), commons.wikimedia.org