170 хиляди млади хора от 18 до 29-годишна възраст не

170 хиляди младежи от 18 до 29-годишна възраст не работят и не учат. Статистиката е на Министерството на труда и обществената политика. По данни на Евростат броят на младежите в България, които не учат и не работят, е 220 хиляди. Те съставляват 21% от младежите у нас. По тази статистика страната ни се подрежда на трето място измежду страните в Европа - след Гърция, Италия. Най-малък е броят на неактивните младежи в Швеция и Холандия. Семейните полезности въздействат при образуването на трудовите привички на младежите, счита Томчо Томов, шеф на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара. " Това е преди всичко фамилията, обкръжението. Също не толкоз маловажно е образованието. Голяма част - коло 56 -70% близо от тези хора са без обучение, без подготовка. Около 20% са необразовани ", разяснява Томов пред БНР. Около 30% от безработните младежи са от ромски генезис. " Преобладаващата част са в селата, в дребни обитаеми места. Тези хора нямат благоприятни условия, те въобще нямат трудови привички, отношение, построено, към труда. Те не са сигурни, че в случай че влагат старания, ще реализиран. Те преглеждат живота като една даденост, която те предопределя, слага на едно несъмнено място, а не би трябвало да търсиш ти благоприятни условия за рационализиране ", добави специалистът. Част от безработните младежи получават приходи от родителите си, които работят в чужбина. Някои от тях работят сезонно без трудови контракти. Поради спецификата на професионалните посоки в университетите има скупчване на висшисти в сфери, в които не се търсят фрагменти и в същото време дефицит на експерти за други стопански действия. Около 40% от българите с висше обучение не работят по специалността, която са приключили. Има доктрина, съгласно която в случай че родителите са постигнали изясненост какво желаят да вършат на 18-годишна възраст, то при децата им това се случва на 29 години. Тази доктрина изяснява това, което за по-възрастните генерации наподобява като бездейност и демотивация, разяснява психологът доцент доктор Маргарита Бакрачева. Ускорената динамичност спрямо всеки един предходен исторически интервал има две измерения, уточни доцент Бакрачева. „ Едното измерение е в прекомерно многото избори. Доколкото ние имахме опция да избираме жестоко сред 30 университета и 5 страни, в които да се осъществяваме, сега младежите нямат такова ограничаване. Те имат стотици хиляди избори във всяко едно нещо, което удължава интервала – на тях им е належащо малко повече време да се ориентират в тези толкоз доста благоприятни условия. “ " Наистина това е един интервал, който се отразява освен на тях, само че и на всички останали генерации, защото това трансформира в известна степен и картината какво може да чакаме, когато те завършат учебно заведение, университет - дали са задоволително постоянни в избора си и дали няма да стартират нещо друго да вършат ", добави Бакрачева. Притеснението „ щерка ми/синът ми стана на 30 и още не знае какво желае да прави “ се отразява на цялото общество, акцентира експертът. Според експертите професионалната ни еднаквост изяснява към 60 на 100 от общата ни еднаквост. Мотивацията се дели на външна и вътрешна. Външната идва от средата, вътрешната доцент Бакрачева оприличава на нежно цвете, за което би трябвало да се грижим, тъй като е по-важната част от мотивационната верига. " Нещо може да ни е забавно, обаче когато не е подплатено с задоволително финанси или благоприятни условия да се развиваме - т.е. в случай че няма външните тласъци, няма по какъв начин да поддържаме вътрешната мотивация, колкото и прозаично да звучи. От друга страна пък, в случай че има прекомерно доста външни тласъци, тогава вътрешната мотивация още веднъж страда ", разясни Маргарита Бакрачева.