15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в

15 септември 2017 година. Следобед. Руско Русев се разхожда в региона на Докторската градина в София. Един остарял бръснар притегля вниманието му. Начинът, по който работи, споделя на клиента „ Искам да те печеля, желая и да те запазя! “. Вече пристрастен от пристрастеността, с която възрастният мъж подстригва, Руско влиза в бръснарницата, с концепцията да разбере повече. Още при първите му крачки бръснарят стартира с историите за клановете във фризьорството, посветили живота си не толкоз на занаята, колкото на изкуството. Впечатлен, Руско Русев – коафьор по специалност от 1996 година – схваща, че е отдаден в нещо огромно, което би трябвало да доближи до хората. И по този начин, от дума на дума, се стига до – първият български документален филм, който наблюдава революцията в коафьорството в България и хората, които я основават.

Те се споделят КЕНТ и са първите, разкрили истината за тази специалност у нас, а точно – че индивидът пред огледалото и този зад него се сливат в едно в името на хубостта .

Кръстю Капанов, Евгени Петров, Недялко Недялков и Тодор Тошев, хората зад абревиатурата, преподават урок по отдаденост. Четиримата майстори на българското фризьорство слагат основите му в едно мъчно за артистична изява време, в което режимът споделя, че това е лека работа и е единствено за дами. Коафьори, само че и другари, те въстават против социалистическите ограничавания на системата и прокарват модерната международна процедура. Работата им е протест против порядките тогава, а остриетата им основават изкуство, по което самите те „ болеят “.

Когато четиримата стартират кариерата си, готовите козметични артикули са идеал. А фризьорът значително зависи от консумативите, с които работи. Това ги предизвика сами да подготвят боята за коса и лакът, които употребяват. Подстригвали от ранни зори, защото държавните салони бързо запълвали 35-те каски за сушене на фризури.

Документалният филм с режисьор Николай Стефанов среща феновете точно с пътя към кариета на КЕНТ посредством записи и фотоси от персоналните им архиви – по какъв начин и за какво всеки един от превъзходната фризьорска четврока е избрал да се посвети на специалността, по какъв начин е напреднал в нея, по какъв начин е минал през звездните си години, какви следи му е оствил преходът, къде го откриваме през днешния ден и каква е неговата визия за бъдещето на фризьора.

В „ Остриета “ Кръстю Капанов споделя за своя път към интернационалната сцена, Евгени Петров – за наследената специалност от майка си, завещание, което към момента продължава. Недялко Недялков споделя елементи за „ поточната линия “, на която са работили всяка заран, а Тодор Тошев – за желанието си специалността му да се съобщи напред в фамилията. Заедно КЕНТ демонстрират по какъв начин пристрастеността към обичаното те кара да разбиеш всяка една граница.

Според Руско Русев, който е и продуцент на кино лентата, всеки в тази сфера има друга концепция за това къде стартира изкуството и къде свършва занаята във фризьорството. Но е несъмнено, че точно КЕНТ са повода то да се възрпиема като творчество. Те го изкарват отвън рамките на салона и комерсиалните му измерения. С всичко ново, което внасят в специалността и с това, че пресъздават трендовете на интернационалния подиум.

Днес изкуството да бъдеш коафьор се състои в това „ да останеш пресен с клиентите си “ и да успееш да чуеш чутото като за първи път. Ако искаш да бъдеш добър в тази специалност, би трябвало да си подготвен да дадеш доста от себе си. Тя от своя страна ще ти се отблагодари с благоприятни условия, тъй като фризьорът в действителност е и малко химик, и студент по история на изкуството, и психолог, и експерт по мениджмънт и маркетинг.

Увлекателният роман за КЕНТ и историята на фризьорството в България към този момент може да бъде открит в раздела за писмено кино на платформата gledam.bg – мястото, което има упоритостта да запази цялото завещание на българското кино.

А още за „ Остриета “ и за това какво значи да бъдеш коафьор Русо Русев споделя в звуковия файл.