Александър Пулев: „Лукойл“ беше пред затваряне
България избегна арбитражен риск за 3 милиарда евро и разтърсване на пазара на горива
Вицепремиерът и министър на стопанската система Александър Пулев съобщи, че срещата с представители на „ Лукойл “ е била „ една доста значима, доста решителна стъпка в поддръжка на националния интерес, на националната сигурност, защото „ Лукойл “ актив от структуроопределящо естество за българската стопанска система и за българския пазар на нефт и на горива “.
По думите му това е „ една огромна победа и за българските консуматори, тъй като успяхме да обезопасим следващата бомба, която беше заложена от предходното ръководство “.
Пулев уточни, че „ „ Лукойл-България “ беше пред ръба да бъде затворена като активност, като интервенции, защото те нямаха достъп до най-ефективните първични материали, до нефт, който е необходим на база на техническите параметри и спецификации рафинерията да работи дейно “. Той добави, че е имало „ риск от затваряне на самата рафинерия “ по време на предходното ръководство и работата на предходния необикновен търговски шеф.
„ Той не е давал сигнали нито за това, нито за каквото и да е било друго, защото липсваше безусловно цялостна отчетност към Народното събрание “, сподели министърът.
По думите му държавното управление е подхванало „ решителни ограничения, тъй че да се поправят всички законодателни режими, да има към този момент формален разговор с новия необикновен търговски шеф, да се получава противоположна връзка за настоящото положение “.
Пулев съобщи, че диалозите с „ Литаско “ могат да доведат до отпадане на арбитражния спор. Той съобщи, че съгласно него „ по времето на Борисов едно скандално, невиждано изявление, 30 секунди в Комисия по енергетика, докара до евентуална вреда за българските жители в размер на 3 милиарда евро “.
„ Това беше един много некадърен опит да се национализира частна благосъстоятелност. И оттова стартира една цялостна каскада от събития “, съобщи той.
Министърът уточни, че има „ публично импортиран иск срещу българската страна “ и „ спор в размер на 3 милиарда евро “.
По думите му в резултат на това „ Литаско “ е почнала да блокира сметки и достъп до контрагенти на „ Лукойл-България “, което е лимитирало работата на рафинерията.
„ Те нямаха достъп до контракти, до доставка на първични материали от всички търговци, които са регистрирани в Швейцария, които са най-основният огромен набор от контрагенти на „ Лукойл България “, сподели Пулев.
Той изясни, че държавното управление е сменило Румен Спецов като необикновен търговски шеф и е подхванало законодателни промени, с цел да има повече отчетност и да бъде предпазена частната благосъстоятелност.
„ Независимо дали активът е швейцарски, съветски, британски, ние сме страна от Европейския съюз, ние би трябвало да съхраним частната благосъстоятелност “, съобщи Пулев.
Министърът акцентира, че са били подхванати дейности за попречване на „ голям срив в пазара на горивата и петролните артикули в България “.
Той обърна внимание и на производството на керосин, определяйки го като сериозен артикул в изискванията на международен недостиг.
„ Успяхме да осигурим и нужното количество керосин, тъй че надлежно цялостната динамичност да не се промени, да може „ Лукойл-България “ да работи непрестанно, да може да избегне всички оперативни, механически и финансови опасности, тъй че да не застрашим българските консуматори “, сподели Пулев.
По отношение на дерогацията той посочи, че тя изтича през октомври и заяви за извършени диалози с представители на ОФАК.
„ Те даже изявиха предпочитание при приемане на нужната информация да възобновят този лиценз за дерогацията още преди неговото приключване “, съобщи министърът.
Пулев акцентира, че промените и деблокирането на заплащанията ще бъдат в изгода само на българския актив.
„ Няма нито един евроцент да стигне до съветските притежатели “, сподели той.
Според него диалозите с „ Литаско “ не нарушават глобите и няма да застрашат приемането на нов лиценз за дерогация.
Той разяснява и предложенията страната да придобие рафинерията, като съобщи, че „ тъкмо този неблаговиден опит за национализация на частна благосъстоятелност докара до 3 милиарда искове към българската страна “.
Източник: бТВ
Вицепремиерът и министър на стопанската система Александър Пулев съобщи, че срещата с представители на „ Лукойл “ е била „ една доста значима, доста решителна стъпка в поддръжка на националния интерес, на националната сигурност, защото „ Лукойл “ актив от структуроопределящо естество за българската стопанска система и за българския пазар на нефт и на горива “.
По думите му това е „ една огромна победа и за българските консуматори, тъй като успяхме да обезопасим следващата бомба, която беше заложена от предходното ръководство “.
Пулев уточни, че „ „ Лукойл-България “ беше пред ръба да бъде затворена като активност, като интервенции, защото те нямаха достъп до най-ефективните първични материали, до нефт, който е необходим на база на техническите параметри и спецификации рафинерията да работи дейно “. Той добави, че е имало „ риск от затваряне на самата рафинерия “ по време на предходното ръководство и работата на предходния необикновен търговски шеф.
„ Той не е давал сигнали нито за това, нито за каквото и да е било друго, защото липсваше безусловно цялостна отчетност към Народното събрание “, сподели министърът.
По думите му държавното управление е подхванало „ решителни ограничения, тъй че да се поправят всички законодателни режими, да има към този момент формален разговор с новия необикновен търговски шеф, да се получава противоположна връзка за настоящото положение “.
Пулев съобщи, че диалозите с „ Литаско “ могат да доведат до отпадане на арбитражния спор. Той съобщи, че съгласно него „ по времето на Борисов едно скандално, невиждано изявление, 30 секунди в Комисия по енергетика, докара до евентуална вреда за българските жители в размер на 3 милиарда евро “.
„ Това беше един много некадърен опит да се национализира частна благосъстоятелност. И оттова стартира една цялостна каскада от събития “, съобщи той.
Министърът уточни, че има „ публично импортиран иск срещу българската страна “ и „ спор в размер на 3 милиарда евро “.
По думите му в резултат на това „ Литаско “ е почнала да блокира сметки и достъп до контрагенти на „ Лукойл-България “, което е лимитирало работата на рафинерията.
„ Те нямаха достъп до контракти, до доставка на първични материали от всички търговци, които са регистрирани в Швейцария, които са най-основният огромен набор от контрагенти на „ Лукойл България “, сподели Пулев.
Той изясни, че държавното управление е сменило Румен Спецов като необикновен търговски шеф и е подхванало законодателни промени, с цел да има повече отчетност и да бъде предпазена частната благосъстоятелност.
„ Независимо дали активът е швейцарски, съветски, британски, ние сме страна от Европейския съюз, ние би трябвало да съхраним частната благосъстоятелност “, съобщи Пулев.
Министърът акцентира, че са били подхванати дейности за попречване на „ голям срив в пазара на горивата и петролните артикули в България “.
Той обърна внимание и на производството на керосин, определяйки го като сериозен артикул в изискванията на международен недостиг.
„ Успяхме да осигурим и нужното количество керосин, тъй че надлежно цялостната динамичност да не се промени, да може „ Лукойл-България “ да работи непрестанно, да може да избегне всички оперативни, механически и финансови опасности, тъй че да не застрашим българските консуматори “, сподели Пулев.
По отношение на дерогацията той посочи, че тя изтича през октомври и заяви за извършени диалози с представители на ОФАК.
„ Те даже изявиха предпочитание при приемане на нужната информация да възобновят този лиценз за дерогацията още преди неговото приключване “, съобщи министърът.
Пулев акцентира, че промените и деблокирането на заплащанията ще бъдат в изгода само на българския актив.
„ Няма нито един евроцент да стигне до съветските притежатели “, сподели той.
Според него диалозите с „ Литаско “ не нарушават глобите и няма да застрашат приемането на нов лиценз за дерогация.
Той разяснява и предложенията страната да придобие рафинерията, като съобщи, че „ тъкмо този неблаговиден опит за национализация на частна благосъстоятелност докара до 3 милиарда искове към българската страна “.
Източник: бТВ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ