15 май, 4:30 ч., 8849 метра височина. Слънцето тъкмо изгрява

15 май, 4:30 ч., 8849 метра височина. Слънцето таман изгрява и стартира да обагря лицето ти, чувстваш задоволство, тъй като си изкачил Еверест за рекордния 16 път. Записал си името си със златни букви в историята на алпинизма като първия човек, който го е сторил. Изключения са единствено шерпите. Това е кулминационната точка на алпийския път на британеца Кентън Кул.

„ Този връх е композиция от доста години, прекарани на Еверест. Катеря се в Хималаите още от 2004 година, това ми е лишило колосално количество сила и време. Прекарал съм, може би, две години и половина от живота си или в базовия лагер, или по-високо в планината. Когато стигнеш върха, изпитваш доста смесени страст. От една страна, си вдъхновен, тъй като още веднъж си на „ покрива на света “ и без значение какъв брой пъти го правиш, чувството, когато виждаш сянката на Еверест, хвърлена върху някои от другите планини е необикновено. От друга страна, би трябвало да си подсещам, че съм там като планински лидер и с това идва и отговорността да се грижа за клиента по пътя надолу, а там нормално се случват всички произшествия “, описа той пред bTV.



С съвсем 20 години опит в алпинизма, Кентън е първият човек в историята, изкачил " Тройната корона на Еверест " - върховете Еверест, Нупце и Лхотце в един непрестанен преход от базовия лагер, както и първият неазиатец, изкачил Еверест два пъти за една седмица. Зад сходни достижения обаче стоят доста ограничения и дисциплинираност.



“Основното нещо е методът на мислене. Много хора имат физическите качества да изкачат сходни планини, изключително благодарение на логистиката, която към този момент има. Използваме доста спомагателни средства като бутилки с О2, имаме закрепени въжета. Има екипи от шерпи, които са необикновено работливи и толкоз мощни. Не е належащо да си олимпийски спортист, с цел да изкачиш Еверест, просто би трябвало да си в добра психическа форма. Но на Еверест постоянно има риск и би трябвало да си наясно какви са опасностите”, добави алпинистът.

Една от сакралните полезности на алпиниста е, че планината няма стопанин и не предстои на опитомяване.



„ В алпинизма всички сме равни и това е едно от най-прекрасните неща в този спорт, тъй като планините не се интересуват дали сте католик или протестант, дали сте мохамеданин или будист “, добави международният рекордьор.

Един от най-трудните моменти в кариерата му е изкачването на 7500-метра високия връх Анапурна III. Той и още няколко другари поемат към върха без закрепен маршрут, без О2 – даже без помощта на шерпите.

„ Това беше първото нанагорнище на югозападното било на планината. Отне ни 10 дни, носехме цялото си съоръжение на гърба си. Беше много самоуверено и ненапълно рисково нанагорнище. Мислех си, че един от другите алпинисти ще почине една нощ. Той кашляше кръв, помислихме си, че имаме белодробен оток. Той преодоля нощта и продължи към върха с нас. А по-късно бяхме номинирани за Piolets d'Or – така наречен „ Оскар “ за алпинисти. Това е миг, с който доста се гордея, само че в това време си мисля, че бяхме доста покрай това да забележим гибелта. След сходно преживяване оценяваш живота “, описа Кентън Кул.



Това обаче не е единственият поврат в живота му. През 1996 година пада от канара и чупи костите и на двете си пети, следва година интервенции и рехабилитация. Лекарите му споделят, че в никакъв случай няма да може да стъпва още веднъж без бастун.

„ Това ме смаза и депресира. Бях на 22 години и целият ми живот се въртеше към скалното катерене. Едва по време на рехабилитацията осъзнах, че като че ли прогнозата на лекарите е за естествен човек и че в случай че в действителност желая да опитам да надмина себе си, може би ще мога да се върна към катеренето. Това лиши време, започнах още веднъж със скално катерене, по-късно се върнах в Алпите и най-после в Хималаите. Тялото ми мъчно устояваше, само че планината е най-голямата ми обич и не виждах друга опция с изключение на да продължа напред “, спомня си той.



Няколко години след случая Кентън стартира да се образова за планински лидер.

„ Някои от треньорите ме питаха за какво го правиш, тялото ти е счупено? Отговорът постоянно е бил явен, планината ми дава независимост. За мен алпинизма не е за върховете “, добави международният рекордьор.

Единственото достижение, до което мечтае да запише името си не е обвързвано с алпинизма, а с първата му обич - скалното катерене. Бленува да покори местата с най-висока компликация и то доста скоро. А до тогава ще продължава да плете със златна прежда нишката на живота си, тъй като е предопределен да побеждава.

„ Мисля, че следващата година несъмнено ще има 17 опит за Еверест, към този момент имам клиент. Обичам планината и хората там, към този момент нямам самообладание да се върна “, съобщи още Кентън Кул.