Петър Дънов: Злото в света е неразбраното добро
13 ноември е Световният ден на добротата. Отбелязва се в доста страни към този момент повече от десетилетие. На този ден през 1998 година в Токио се организира първата конференция на Световното придвижване на добротата. Участниците одобряват „ Декларация на добротата ". Целта е да загърбим самолюбието, да помислим за другите към нас, да забравим расовите, половите и религиозните разлики. Да създадем комплимент. Да преведем дъртак през пешеходната пътека. Да подадем ръка на паднал човек. Символът на придвижването съставлява „ намерено сърце “ и е дело на френския художник Орел.
Нека през днешния ден създадем най-малко едно положително на някой непосредствен или чужд. Ще се почувстваме по-добре. Ето няколко вдъхновяващи мисли за положителното от Петър Дънов.Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и в същото време – негова храна. Само Доброто може да поддържа Живота, единствено Доброто може да го подхрани.Стремежът към Доброто в никакъв случай не може да спре. Процесът на Доброто е безконечен. Той е креативен развой на Живота. Затова Доброто може да се назова „ път към Живота “. То е, което ни вкарва в Живота.Доброто, въобще, може да се уподоби на извор, който непрекъснато тече. Злото пък наподобява на пресушен извор, който едвам сълзи. Злото доста дава обещание, но нищо не прави. Доброто пък не дава обещание, само че всичко прави. Изворът има ли потребност да дава обещание, че ще тече? Той си блика. Така е и с положителния човек – в него Доброто е като извор. Като направиш Добро на един човек, това Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това Добро ще се употребяват всички.Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да работи посредством теб. А щом Бог работи, Той не прави това единствено са едного – Той работи за всички. Едно направено положително в никакъв случай не се не помни. То е записано в Божествената книга, тъй като е любовен акт и като подобен той се помни в Божествения свят за безконечни времена.Всички можете да вършиме Добро, тъй като в сърцето на всички има Добро.Всъщност, в света има единствено добро; една част от положителното е разбрано и тази част – ние назоваваме положително, а другата част от положителното, която, към този миг, не е разбрана – ние назоваваме зло. Злото в света е неразбраното положително.Какво нещо е положителното? Доброто това си ти. Какво нещо е злото? Злото това си ти. Злото и положителното, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек в никакъв случай не би могъл да разбере положителното. Човек познава положителното, от злото, т.е. с помощта на злото. Следователно, злото е подбудителна причина за демонстрация на положителното.
Нека през днешния ден създадем най-малко едно положително на някой непосредствен или чужд. Ще се почувстваме по-добре. Ето няколко вдъхновяващи мисли за положителното от Петър Дънов.Доброто е основа на Живота. Доброто е почва на Живота и в същото време – негова храна. Само Доброто може да поддържа Живота, единствено Доброто може да го подхрани.Стремежът към Доброто в никакъв случай не може да спре. Процесът на Доброто е безконечен. Той е креативен развой на Живота. Затова Доброто може да се назова „ път към Живота “. То е, което ни вкарва в Живота.Доброто, въобще, може да се уподоби на извор, който непрекъснато тече. Злото пък наподобява на пресушен извор, който едвам сълзи. Злото доста дава обещание, но нищо не прави. Доброто пък не дава обещание, само че всичко прави. Изворът има ли потребност да дава обещание, че ще тече? Той си блика. Така е и с положителния човек – в него Доброто е като извор. Като направиш Добро на един човек, това Добро се отнася и за целия свят. Дали хората ще знаят това или не, за Божествения свят е безразлично. Факт е обаче, че от това Добро ще се употребяват всички.Да направиш Добро – това ще рече да призовеш Бога да работи посредством теб. А щом Бог работи, Той не прави това единствено са едного – Той работи за всички. Едно направено положително в никакъв случай не се не помни. То е записано в Божествената книга, тъй като е любовен акт и като подобен той се помни в Божествения свят за безконечни времена.Всички можете да вършиме Добро, тъй като в сърцето на всички има Добро.Всъщност, в света има единствено добро; една част от положителното е разбрано и тази част – ние назоваваме положително, а другата част от положителното, която, към този миг, не е разбрана – ние назоваваме зло. Злото в света е неразбраното положително.Какво нещо е положителното? Доброто това си ти. Какво нещо е злото? Злото това си ти. Злото и положителното, това е самият човек. Ако злото не съществуваше, човек в никакъв случай не би могъл да разбере положителното. Човек познава положителното, от злото, т.е. с помощта на злото. Следователно, злото е подбудителна причина за демонстрация на положителното.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ