Различните Оскари: Един филм на път да взриви Холивуд
Една история привлече вниманието на целия свят в последните дни. Майка събира подписи срещу филм, номиниран за „ Оскар”. В петицията с искане за спиране на лентата вече са се включили 100 000 души, предава Нова телевизия.
20 секунди от един кошмар. И 30-минутен късометражен филм, който го разказва - на път да помрачи сезона на наградите на Холивуд тази година.
Това е историята на 2-годишния Джеймс Бълджър, чийто живот свършва в ръцете на 10-годишните Робърт Томпсън и Джон Венабъл. През 1993 г. в Англия, докато малкият Джеймс и майка му Денис Фъргюс се разхождат в търговски център в малко градче до Ливърпул, на щанда за месо детето е отвлечено. В този момент тя не подозира, че това са последните часове от живота на сина й.
През следващите три десетилетия ужасяващото убийство на детето е разказано подробно по най-болезнения обществен начин - в пиеса, в книга, в безброй телевизионни репортажи и документални филми, а миналата година - и в късометражна лента на ирландския режисьор Винсент Ламб. Сега майката на момчето обвинява създателите на филма, че без нейното знание и съгласие възраждат потресаващата история.
„ Не мога да опиша колко съм отвратена и разстроена, че този така наречен филм е създаден, а след това - и номиниран за „ Оскар”. Да направиш просто филм без да се свържеш със семейството на Джеймс е едно, но съвсем друго е, когато той показва последните часове на детето ми. Толкова съм бясна и разстроена! Да караш мен и семейството ми да преживеем всичко отначало?! И след всичко, което казах за този т. нар. филм, той да бъде номиниран за „ Оскар, игнорирайки подписка от 90 000 души срещу пускането му?! Отвратена съм!”, коментира Денис Фъргюс.
За тези, които не знаят нищо за убийството на Джеймс Бълджър, записите от камерите в търговския център показват две момчета, които държат за ръка дете и се опитват да си проправят път сред тълпата. Но по-късно на патоанатома са нужни цели 33 минути, за да обясни в съдебната зала жестокостта на това убийство.
На 12 февруари 1993 г. 10-годишните Робърт Томпсън и Джон Венабъл измъчват до смърт 2-годишния Джеймс. Кой е предложил това да се случи? Пред разследващите двамата се обвиняват взаимно. Ясно е само едно - три дни преди да убият, момчетата прекарват времето си в търговския център. Крадат бонбони, батерии, играчки и кутия със синя боя, която по-късно изливат върху очите на детето. И всичко това за удоволствие, удоволствието да се гавриш с по-беззащитен от теб. Джеймс е бил идеалната жертва на идеалното място.
След търговския център те го отвеждат през най-оживените улици на града, за да стигнат до железопътна линия на 4 км от Ливърпул. Там, в продължение на 45 минути, двамата буквално изтезават детето, а финалният удар е с 10-килограмов железен прът в главата. С 42 наранявания по лицето, главата и тялото, обезобразеният Джеймс е оставен да лежи мъртъв върху релсите, за да може преминаващ влак да заличи следите на убийците. Но много скоро полицията разплита случая и двамата правят пълни самопризнания. Именно на тази база ирландецът Винсент Ламб създава своята 30-минутната драма за „ Оскар”.
Притиснат от обществения натиск в Обединеното кралство, режисьорът се извини на семейството.
„ Не исках филмът да нанесе душевни травми и да засили гнева на семейството. Направихме го, за да разберем защо тези 10-годишни момчета са извършили толкова ужасяващо престъпление. Моето мнение е, че ако не разберем причината, е възможно подобно нещо да се случи отново ", заяви режисьорът.
Филмът му не беше смятан за фаворит за „ Оскар”, но след разразилият се скандал историята набира все по-голяма популярност, а букмейкърите започват да му дават челните позиции. А отвъд Океана и блясъка, вече 26 години една майка в Англия живее с ужаса от загубата на своя 2-годишен син.
20 секунди от един кошмар. И 30-минутен късометражен филм, който го разказва - на път да помрачи сезона на наградите на Холивуд тази година.
Това е историята на 2-годишния Джеймс Бълджър, чийто живот свършва в ръцете на 10-годишните Робърт Томпсън и Джон Венабъл. През 1993 г. в Англия, докато малкият Джеймс и майка му Денис Фъргюс се разхождат в търговски център в малко градче до Ливърпул, на щанда за месо детето е отвлечено. В този момент тя не подозира, че това са последните часове от живота на сина й.
През следващите три десетилетия ужасяващото убийство на детето е разказано подробно по най-болезнения обществен начин - в пиеса, в книга, в безброй телевизионни репортажи и документални филми, а миналата година - и в късометражна лента на ирландския режисьор Винсент Ламб. Сега майката на момчето обвинява създателите на филма, че без нейното знание и съгласие възраждат потресаващата история.
„ Не мога да опиша колко съм отвратена и разстроена, че този така наречен филм е създаден, а след това - и номиниран за „ Оскар”. Да направиш просто филм без да се свържеш със семейството на Джеймс е едно, но съвсем друго е, когато той показва последните часове на детето ми. Толкова съм бясна и разстроена! Да караш мен и семейството ми да преживеем всичко отначало?! И след всичко, което казах за този т. нар. филм, той да бъде номиниран за „ Оскар, игнорирайки подписка от 90 000 души срещу пускането му?! Отвратена съм!”, коментира Денис Фъргюс.
За тези, които не знаят нищо за убийството на Джеймс Бълджър, записите от камерите в търговския център показват две момчета, които държат за ръка дете и се опитват да си проправят път сред тълпата. Но по-късно на патоанатома са нужни цели 33 минути, за да обясни в съдебната зала жестокостта на това убийство.
На 12 февруари 1993 г. 10-годишните Робърт Томпсън и Джон Венабъл измъчват до смърт 2-годишния Джеймс. Кой е предложил това да се случи? Пред разследващите двамата се обвиняват взаимно. Ясно е само едно - три дни преди да убият, момчетата прекарват времето си в търговския център. Крадат бонбони, батерии, играчки и кутия със синя боя, която по-късно изливат върху очите на детето. И всичко това за удоволствие, удоволствието да се гавриш с по-беззащитен от теб. Джеймс е бил идеалната жертва на идеалното място.
След търговския център те го отвеждат през най-оживените улици на града, за да стигнат до железопътна линия на 4 км от Ливърпул. Там, в продължение на 45 минути, двамата буквално изтезават детето, а финалният удар е с 10-килограмов железен прът в главата. С 42 наранявания по лицето, главата и тялото, обезобразеният Джеймс е оставен да лежи мъртъв върху релсите, за да може преминаващ влак да заличи следите на убийците. Но много скоро полицията разплита случая и двамата правят пълни самопризнания. Именно на тази база ирландецът Винсент Ламб създава своята 30-минутната драма за „ Оскар”.
Притиснат от обществения натиск в Обединеното кралство, режисьорът се извини на семейството.
„ Не исках филмът да нанесе душевни травми и да засили гнева на семейството. Направихме го, за да разберем защо тези 10-годишни момчета са извършили толкова ужасяващо престъпление. Моето мнение е, че ако не разберем причината, е възможно подобно нещо да се случи отново ", заяви режисьорът.
Филмът му не беше смятан за фаворит за „ Оскар”, но след разразилият се скандал историята набира все по-голяма популярност, а букмейкърите започват да му дават челните позиции. А отвъд Океана и блясъка, вече 26 години една майка в Англия живее с ужаса от загубата на своя 2-годишен син.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ