Високо в планината, в село Боатепе животът тече малко по-различно,

Високо в планината, в село Боатепе животът тече малко по-различно, отколкото в други части на Турция. Тук думата имат жените. На полето, в обора, у дома.

Историята на всичко започва със сиренето ементал и германецът Александър Кайзер.

Преди повече от век той установил, че тучните планински ливади и условия в Боатепе са идеални за производството на швейцарското сирене.

" Това село дължи много на Александър Кайзер и неговата дъщеря. Двамата ни оставиха много рецепти, които и аз съм изучавала ", разказва пред Deutsche Welle Зюмран Юмюр.

Тя и останалите жени от колектива се занимават с правенето на турско сирене гравиер - сходен с швейцарското грюер.

Цялата история разказва Илхан Коджолу, правнук на германеца Александър Кайзер. Той е от малкото мъже в Боатепе, чието мнение се чува.

" Моят прадядо е пристигнал тук от Кавказ, заедно със свой приятел швейцарец след Октомврийската революция ", разказва той. Двамата създават мандра и остават там, създавайки и сиренето гравиер.

Не след дълго обаче мандрата била забравена. И така до 60-те и 70-те години на миналия век, когато мъжете от селото си тръгнали, в търсене на работа.

Тогава жените се сещат за сиренето. Симрян Юмюр се подхваща да възстанови старата мандра, а съпругът й я подкрепя както може.

" Скъпа, ако самата ти вярваш, че тази задача е по силите ти и аз вярвам в теб ", казал й Казим.

Той сам признава, че това е необичайно в турското общество.

" Но тук жените получават мястото, което заслужават ", посочва той.

И така благодарение на усилията на жените в Боатепе сиренето им е известно дори в Хонг Конг.