1. Много хора се смятат за интроверти, но те не

1. Много хора се считат за интроверти, само че те не постоянно са били такива. Някога в детството си те са поискали да споделят нещо доста персонално с родителите си, само че са разбрали, че техните секрети не интересуват никого. (Вероятно са чули нещо от сорта „ в този момент нямам време “ или „ не ме занимавай с нелепости “). Те са се сдобили с навика да претърпяват всичко в себе си, убедили са се, че са сами и проблемите им не интересуват никого. 

2. Чувството на сигурност, което детето би трябвало да получи в детството си, е най-важното изискване за бъдещото му психологично здраве и за живот без неврози. Но за каква сигурност приказваме като родителите се карат непрестанно? Или са непредсказуемо нападателни, или предсказуемо отрицателни? Атмосферата в фамилията е очакване на злополука. Ще паднеш, ще се потрошиш, ще се отровиш, ще умреш от зараза, ще те блъсне камион, ще те размаже по асфалта, няма да те одобряват в университет, ще станеш чистач…
Ето ги дребните психотравми! 

Негативните забележки травмират по-дълбоко, тъй като се повтарят непрекъснато. 

3. Голяма част от психотравмите се случват сред 3 и 5 години.

4. Еднократните контузии: когато да вземем за пример детето е оставено в тъмна стая и се е уплашило. Или когато се е поляло с вряла вода; родителите са се развели; погребението на баба и други елементарни житейски истории, включително принуждение - психическо, физическо, полово... 

5. Повтарящи се контузии: когато детето пораства измежду невротици, които всеки ден са в рецесия, или се държат нападателно, непредсказуемо, неуверенно и т. н. Или пък в детската градина, или в учебно заведение го наскърбяват – с една дума повтаряща се увреждаща душeвността обстановка. 

6. Не всички деца реагират еднообразно на психотравма. Някои няма да извърнат внимание на сериозна покруса, други ще се травмират за цялостен живот от гибелта на котенце.

7. Стабилност, комфорт, доверие — това би трябвало да получат децата си от родителите преди всичко. 

Ако родителите унижават детето, държат се нападателно, подлагат на критика го, то губи доверие в живота и в хората. 

Имам позната, която споделя, че ненавижда хората и се е обкръжила с кучета и котки. Животните не я предават, а татко й я е предал…

8. Комуникативни проблеми и такива с изложение на страстите. Представете си 4-годишно момченце, което се пробва да показа нещо с пияната си майка. Тя му загатва напълно недвусмислено, че е несвоевременно в този момент да я безпокои и въобще е несвоевременно съществуването на това дете на този свят. Това се повтаря неведнъж. Сега си представете това момче на 30… без никаква визия по какъв начин да има другарство, учредено на доверието, с който и да било. 

9. Психотравмата образува възприятията боязън и паника, след това те стават уплахи, под паника офанзиви, съмнение към хората. 

10. Ако би трябвало да съпоставим семейство с татко и майка, само че невротично и семейство без татко, от психическа позиция, второто еднопосочно е за предпочитане. 

11. Да, корените на доста от проблемите са в детството. 

Но родителите са такива, каквито са. 

Отгледали са ви, както са могли. Не можете да ги измененията, можете да измененията себе си. Да препишете детския сюжет и да го израстете. 

Ако не желаете децата ви да са с психотравми, дръжте се по този начин, че те да не опасяват от вас. Бъдете предсказуеми, с цел да усетят посредством вас доверие в живота. Бъдете, в случай че не напълно близко, то най-малко налични, с цел да може детето постоянно да ви се обади, да ви попита нещо, да показа. Ако ви споделя нещо – не го прекъсвайте, не давайте препоръки, просто го изслушайте. 

12. Ще познаете детските контузии у възрастния човек по тези признаци: 
- неспособни сте да се доверявате на никого; 
- не умеете да изразявате възприятията си; 
- прочувствено потиснати сте („ не мога да се влюбя “, „ нищо не усещам “); 

- не можете да се реализирате нито в фамилията, нито в професията; 
- не желаете (или се страхувате) да имате деца; 
- имате податливост към депресии. 

Важно е да знаете, че не сте длъжни цялостен живот да плащате поради нещастното си детство. Почти всичко е поправимо, споделя Лабковски.