На прокуратурата клиентите са й скъпи
1 млн. лева Толкова бе наказана да заплати прокуратурата неотдавна по дело за обезщетение по Закона за отговорността на страната (ЗОДОВ). Поводът е, че е повдигнала обвиняване, което в последна сметка е прекъснато. И пострадалият получава право да съди страната по ЗОДОВ. В случая на Г. Т. 200 000 лева за неимуществени вреди и още 737 889 лева за имуществени - пропусната облага от компанията му, директна загуба от обезценяване на акциите, пропусната изгода от неполучено заплащане и така нататък Дори горните инстанции да понижат компенсацията, несъмнено от Софийския градски съд за болките и страданията на Г. Т., по-голямото перо евентуално ще остане. Което значи, че единствено с едно дело прокуратурата ще е " преизпълнила " нормата си за половин година.
Представете си в този момент пропуснатите облаги и загубите на всички предприемачи, които основният прокурор Иван Гешев разгласи за олигарси и трансформира в " клиенти " на прокуратурата, отстрелвайки ги с каузи. Разбира се, единствено съдът се произнася за нечия виновност. И в случай че измежду тях има отговорни, те би трябвало да понесат наказванията си. Минаха обаче години, а присъди не се задават. Затова, изхождайки от опита, може да допускаме, че такива няма да дочакаме, а единствено ще плащаме. Особено като се има поради, че продължителността на делата сама по себе си е съображение да се търси отговорност от прокуратурата.
Обичайно
прокуратурата всяка година е осъждана по стотици каузи
по ЗОДОВ. Този закон споделя, че страната дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, което е било анулирано, нарушение на конвенцията за правата на индивида, обвинение в осъществяване на закононарушение, в случай че индивидът бъде оправдан или в случай че формираното наказателно произвеждане бъде прекъснато, защото действието е закононарушение, незаконосъобразно потребление на специфични разследващи средства и така нататък
За прокурорските неточности обаче заплащат данъкоплатците. Осъжданията не се отразяват по никакъв метод на кариерата на магистратите. Логиката за този метод е, че прокурорите би трябвало да имат независимост да работят, а не да се захващат единствено за лесните каузи, които авансово са ясни - някой, който е карал пийнал да вземем за пример, или различен, който не заплаща прехрана на децата си след развода. Проблемът е, че постоянно грешките на държавното обвиняване наподобяват умишлени, а методите на прокуратурата нерядко са изумителни - като да вземем за пример да нахлуе в президентството или пък да тръшне някого на колене с репликата, че е " безспорен нарушител ", или да популяризира фотоси от домовете на обвинени и така нататък А колкото по-шумно е било едно следствие, което не докара до неоправдателна присъда, колкото повече обвинените са държани в ареста и колкото повече шефовете на държавното обвиняване са говорили за тях като за наказани нарушители,
толкоз по-голяма става сметката за данъкоплатците
През 2017 г. прокуратурата престана да афишира данните по ЗОДОВ в годишните си отчети. Нелепото пояснение бе, че не събира такива данни. Това, несъмнено, е неуместно, като се има поради, че парите излизат от бюджета на държавното обвиняване. В последния отчет на държавното обвиняване, този за 2021 година, обаче информацията за ЗОДОВ изненадващо се появява. Данните са за м.г., както и за предходните 2 години. Явно въпреки всичко такава информация се събира, а изказванията на прокуратурата за противоположното са най-обикновена неистина.
Докладът за м.г. сочи, че в действие са влезнали 231 неоправдателни решения против прокуратурата по ЗОДОВ. Предишните две години има надлежно 263 и 331. През 2021 година 233-ма души са осъдили държавното обвиняване, големият % от случаите са за нелегално обвиняване. Предишните години броят им е малко по-голям - 267 и 339. Прокуратурата разкрива и сумите - малко над 2 млн. лева за 2021 година, при 2,6 млн. лева за 2020 година и 3,4 млн. лева за 2019 година Излиза, че държавното обвиняване взема решение да направи данните обществени чак когато има позитивна за него наклонност. Трябва да се има поради обаче, че от време на време минават години преди жертвите на прокурорския тормоз да получат правото да заведат дело по ЗОДОВ. Така че
занапред ще берем плодовете на интензивността на държавното обвиняване
от ерите на Сотир Цацаров и продължението му Гешев. През м.г. да вземем за пример са заведени 507 нови каузи по ЗОДОВ против държавното обвиняване (457 и 559 за предходните 2 години). Постъпили са и над 600 претенции за осъществяване на влезнали в действие решения.
Прокуратурата упорства, че ЗОДОВ би трябвало да се премисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при потвърдени груби нарушавания на правозащитните органи, довели до неправомерност на наказателната принуда. Сега в доста случаи се стига до наказание по ЗОДОВ, в случай че обвинителите са работили в осъществяване на законово регламентираните си задължения, упорства прокуратурата.
" При обществено даване на информация за неприключени наказателни производства би трябвало да се поддържа нужният баланс сред правото на обществото да получи своевременна и достоверна информация, ползите на следствието, презумпцията за невиновност и правата на лицето, против което се води наказателното произвеждане ", се споделя в отчета. На хартия звучи отлично, единствено че обвинителите съблюдават това предписание изборно. В едни случаи доказателства, че и СРС-тата, се разгласяват на уеб страницата на прокуратурата, в други информация изтича следено в избрани медии, а има и проблеми, по които мъглата е цялостна.
" Необходимо е повишение на квалификацията на прокурорите в наказателното произвеждане поради забележителния дял на неоправдателните решения по ЗОДОВ на съображение нелегално обвиняване, като се проучват случаите, довели до тези резултати ", написа още в отчета. Некадърността обаче е единствено едно от вероятните пояснения. Другите са корупцията и политическият напън. Все неща, които прокуратурата даже не признава, та да чакаме да им се опълчва.
--------------------------------
НАЙ-НАЙ-НАЙ
В черната ранглиста на прокуратурата има значително фрапиращи случаи. Примерно класацията за най-тракащ скелет в дрешника на прокуратурата може да оглави случай, който публиката от дълго време не помни - за подсъдима в прословутия развой за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, завърши с оправдателни присъди. А по-късно Мария Димова, която е била заместител основен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. Обвинението, повдигнато на Димова, планува от 10 до 20 години затвор, а наказателното произвеждане е траяло към 13 години.
Впечатляващи са компенсациите, присъдени на магистрати. Такъв е казусът на военния прокурор Илиан Георгиев, който е бил упрекнат в длъжностно закононарушение, държане на патрони за револвер без позволение и заграбване. Първата инстанция му беше присъдила 400 000 лева, само че апелативният съд ги понижи до 130 000 лева
Рекордно обезщетение получи и съдията Петър Сантиров, упрекнат и след това оневинен по прословутото дело за рушвет дружно с някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Процесът ще остане в историята с репликите на тогавашния зам. градски прокурор Роман Василев към Цонев - „ на колене “ и „ безспорен нарушител “. Делото за корупция беше несъмнено от висшия съд като емблематичен образец за провокация към рушвет, инсценирана от тогавашния следовател Петьо Петров. Сантиров води дело за 500 000 лева обезщетение, което още не е завършило дефинитивно.
На втора инстанция съдията от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата за 100 000 лева за воденото повече от година дело против него за оказан напън над прокурор.
Следователката от националното разследване Татяна Шарланджиева пък осъди държавното обвиняване за 60 000 лева, тъй като е била упрекната и нелегално подслушвана.
Отделна категория би трябвало да има и за делата за така наречен Възродителен развой. Вече не една жертва на тези събития осъди прокуратурата за петцифрена сума, защото следствието стои отворено към този момент 3 десетилетия и потърпевшите не могат да получат правдивост.
Сред най-любопитните случаи пък се подрежда този на някогашния учредителен секретар на ГЕРБ, изключен от партията поради обвиняване, че е източвал банкови карти. На първа инстанция той осъди прокуратурата да му заплати над 300 000 лева, откакто воденото против него дело е прекъснато.
Емблематичен е казусът и на лекаря от Горна Оряховица, наклеветен за палач на бебе от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Лекарят дефинитивно осъди прокуратурата за 40 000 лева. Този проблем стана прочут като " бебето във фризера ", откакто на 3 декември 2010 година от трибуната на Народното събрание Цветанов изчете записи от подслушани диалози на лекари, направени по отношение на друго следствие.
Представете си в този момент пропуснатите облаги и загубите на всички предприемачи, които основният прокурор Иван Гешев разгласи за олигарси и трансформира в " клиенти " на прокуратурата, отстрелвайки ги с каузи. Разбира се, единствено съдът се произнася за нечия виновност. И в случай че измежду тях има отговорни, те би трябвало да понесат наказванията си. Минаха обаче години, а присъди не се задават. Затова, изхождайки от опита, може да допускаме, че такива няма да дочакаме, а единствено ще плащаме. Особено като се има поради, че продължителността на делата сама по себе си е съображение да се търси отговорност от прокуратурата.
Обичайно
прокуратурата всяка година е осъждана по стотици каузи
по ЗОДОВ. Този закон споделя, че страната дава отговор за вредите, породени на жители от проверяващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража, което е било анулирано, нарушение на конвенцията за правата на индивида, обвинение в осъществяване на закононарушение, в случай че индивидът бъде оправдан или в случай че формираното наказателно произвеждане бъде прекъснато, защото действието е закононарушение, незаконосъобразно потребление на специфични разследващи средства и така нататък
За прокурорските неточности обаче заплащат данъкоплатците. Осъжданията не се отразяват по никакъв метод на кариерата на магистратите. Логиката за този метод е, че прокурорите би трябвало да имат независимост да работят, а не да се захващат единствено за лесните каузи, които авансово са ясни - някой, който е карал пийнал да вземем за пример, или различен, който не заплаща прехрана на децата си след развода. Проблемът е, че постоянно грешките на държавното обвиняване наподобяват умишлени, а методите на прокуратурата нерядко са изумителни - като да вземем за пример да нахлуе в президентството или пък да тръшне някого на колене с репликата, че е " безспорен нарушител ", или да популяризира фотоси от домовете на обвинени и така нататък А колкото по-шумно е било едно следствие, което не докара до неоправдателна присъда, колкото повече обвинените са държани в ареста и колкото повече шефовете на държавното обвиняване са говорили за тях като за наказани нарушители,
толкоз по-голяма става сметката за данъкоплатците
През 2017 г. прокуратурата престана да афишира данните по ЗОДОВ в годишните си отчети. Нелепото пояснение бе, че не събира такива данни. Това, несъмнено, е неуместно, като се има поради, че парите излизат от бюджета на държавното обвиняване. В последния отчет на държавното обвиняване, този за 2021 година, обаче информацията за ЗОДОВ изненадващо се появява. Данните са за м.г., както и за предходните 2 години. Явно въпреки всичко такава информация се събира, а изказванията на прокуратурата за противоположното са най-обикновена неистина.
Докладът за м.г. сочи, че в действие са влезнали 231 неоправдателни решения против прокуратурата по ЗОДОВ. Предишните две години има надлежно 263 и 331. През 2021 година 233-ма души са осъдили държавното обвиняване, големият % от случаите са за нелегално обвиняване. Предишните години броят им е малко по-голям - 267 и 339. Прокуратурата разкрива и сумите - малко над 2 млн. лева за 2021 година, при 2,6 млн. лева за 2020 година и 3,4 млн. лева за 2019 година Излиза, че държавното обвиняване взема решение да направи данните обществени чак когато има позитивна за него наклонност. Трябва да се има поради обаче, че от време на време минават години преди жертвите на прокурорския тормоз да получат правото да заведат дело по ЗОДОВ. Така че
занапред ще берем плодовете на интензивността на държавното обвиняване
от ерите на Сотир Цацаров и продължението му Гешев. През м.г. да вземем за пример са заведени 507 нови каузи по ЗОДОВ против държавното обвиняване (457 и 559 за предходните 2 години). Постъпили са и над 600 претенции за осъществяване на влезнали в действие решения.
Прокуратурата упорства, че ЗОДОВ би трябвало да се премисли. И отговорността й да бъде ангажирана само при потвърдени груби нарушавания на правозащитните органи, довели до неправомерност на наказателната принуда. Сега в доста случаи се стига до наказание по ЗОДОВ, в случай че обвинителите са работили в осъществяване на законово регламентираните си задължения, упорства прокуратурата.
" При обществено даване на информация за неприключени наказателни производства би трябвало да се поддържа нужният баланс сред правото на обществото да получи своевременна и достоверна информация, ползите на следствието, презумпцията за невиновност и правата на лицето, против което се води наказателното произвеждане ", се споделя в отчета. На хартия звучи отлично, единствено че обвинителите съблюдават това предписание изборно. В едни случаи доказателства, че и СРС-тата, се разгласяват на уеб страницата на прокуратурата, в други информация изтича следено в избрани медии, а има и проблеми, по които мъглата е цялостна.
" Необходимо е повишение на квалификацията на прокурорите в наказателното произвеждане поради забележителния дял на неоправдателните решения по ЗОДОВ на съображение нелегално обвиняване, като се проучват случаите, довели до тези резултати ", написа още в отчета. Некадърността обаче е единствено едно от вероятните пояснения. Другите са корупцията и политическият напън. Все неща, които прокуратурата даже не признава, та да чакаме да им се опълчва.
--------------------------------
НАЙ-НАЙ-НАЙ
В черната ранглиста на прокуратурата има значително фрапиращи случаи. Примерно класацията за най-тракащ скелет в дрешника на прокуратурата може да оглави случай, който публиката от дълго време не помни - за подсъдима в прословутия развой за изчезналите от ЦКБ милиони на Майкъл Чорни. Сагата, която продължи над 20 години, завърши с оправдателни присъди. А по-късно Мария Димова, която е била заместител основен счетоводител на ЦКБ, осъди прокуратурата да ѝ заплати 50 000 лв. за претърпените неимуществени вреди. Обвинението, повдигнато на Димова, планува от 10 до 20 години затвор, а наказателното произвеждане е траяло към 13 години.
Впечатляващи са компенсациите, присъдени на магистрати. Такъв е казусът на военния прокурор Илиан Георгиев, който е бил упрекнат в длъжностно закононарушение, държане на патрони за револвер без позволение и заграбване. Първата инстанция му беше присъдила 400 000 лева, само че апелативният съд ги понижи до 130 000 лева
Рекордно обезщетение получи и съдията Петър Сантиров, упрекнат и след това оневинен по прословутото дело за рушвет дружно с някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Процесът ще остане в историята с репликите на тогавашния зам. градски прокурор Роман Василев към Цонев - „ на колене “ и „ безспорен нарушител “. Делото за корупция беше несъмнено от висшия съд като емблематичен образец за провокация към рушвет, инсценирана от тогавашния следовател Петьо Петров. Сантиров води дело за 500 000 лева обезщетение, което още не е завършило дефинитивно.
На втора инстанция съдията от Варна Светлозар Георгиев осъди прокуратурата за 100 000 лева за воденото повече от година дело против него за оказан напън над прокурор.
Следователката от националното разследване Татяна Шарланджиева пък осъди държавното обвиняване за 60 000 лева, тъй като е била упрекната и нелегално подслушвана.
Отделна категория би трябвало да има и за делата за така наречен Възродителен развой. Вече не една жертва на тези събития осъди прокуратурата за петцифрена сума, защото следствието стои отворено към този момент 3 десетилетия и потърпевшите не могат да получат правдивост.
Сред най-любопитните случаи пък се подрежда този на някогашния учредителен секретар на ГЕРБ, изключен от партията поради обвиняване, че е източвал банкови карти. На първа инстанция той осъди прокуратурата да му заплати над 300 000 лева, откакто воденото против него дело е прекъснато.
Емблематичен е казусът и на лекаря от Горна Оряховица, наклеветен за палач на бебе от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Лекарят дефинитивно осъди прокуратурата за 40 000 лева. Този проблем стана прочут като " бебето във фризера ", откакто на 3 декември 2010 година от трибуната на Народното събрание Цветанов изчете записи от подслушани диалози на лекари, направени по отношение на друго следствие.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ