Психологът Иван Иванов: Разклащането на водача може да прерасне в нарцистична експлозия
Психологът доцент Иван Иванов проучва динамичността в групата към Иво Калушев след трагичните събития. Според него общността е характерен образец за регресирала група. Подобни структури се срещат постоянно в религиозни, идеологически и даже бизнес организации. Иво Калушев е водач на регресирала група с властнически модел на ръководство. В такива обединения господства едноличен властнически водач с голямо его. Останалите членове на групата безусловно се размиват в личността на лидера.
Доц. Иванов показва, че операцията стартира точно в този вакуум на идентичността. Психолозите преглеждат обстановката през призмата на личностната и груповата динамичност. Една от водещите хипотези е възникването на външна опасност или искане. Това е довело до ескалация на вътрешен спор. Лоялността към водача се е раздрусала съществено. Нарцистичната детонация настава при застрашаване на идентичността на лидера.
Не изключвам да е имало някакво искане или опасност извън, поради което Калушев се е разколебал във въздействието си
Когато груповата кохезия се наруши, водачът губи почва под краката си. Доц. Иванов акцентира, че следствията не наподобяват на типично сектантско самоубийство. При сектите нормално има мистифициране на водача и апокалиптичен разказ. Там се следи постепенна нормализация на концепцията за всеотдайност. Случаят „ Петрохан “ се разграничава от типичните еретически самоубийства заради липса на апокалиптичен разказ.
Тук се следи по-скоро компулсивно повтаряне на сюжети и вътрешна травматичност. Психологът позволява два съществени сюжета за края на групата. Единият е вътрешно ликвидиране, последвано от самоубийство. Другият включва външна интервенция за пречистване на организацията. Възможно е някои членове да са се самоубили под напън. Тези, които не са съумели, евентуално са били убити.
Личността на Калушев се разказва като типичен нарцистичен водач. Той е имал мощно предпочитание за висок социално-икономически статус. Очевидно не е съумял да се осъществя в необятната обществена сфера. Липсата на обществено допустими качества е насочила упоритостите му във вътрешността. Така той е основал своя „ вътрешна общественост “ за практикуване на въздействие. В тази среда той е станал неоспорим престиж.
За нарцистичната персона фрустрацията не е просто отчаяние. Тя се претърпява като оскърбление и срив на идентичността. Ако обликът на „ определения “ лидер се разклати, експанзията става неизбежна. Тази експанзия е опит за възобновяване на цялостния надзор. В затворени групи липсват поправки за сходно коренно държание. Криминалният психолог Неделчо Стойчев дефинира Калушев като нарцистичен умопобъркан, който мъчно би протегнал ръка на себе си. Стойчев счита, че психопатът е прекомерно самомнителен за самоубийство.
Подчинението в групата не е резултат от вълшебен техники. То се построява посредством дълготрайни връзки и валидиране на болките. Лидерът предлага ясни отговори в един комплициран и замайващ свят. Това притегля младежи и персони в екзистенциална рецесия. Първоначално се образува доверие, което минава в идеализация. Накрая настава цялостно „ разтваряне “ на индивида в личността на водача.
Калушев е употребявал резултата на огледалното отразяване на събеседника. Това е създавало заблуда за дълбока съгласуваност и липса на его. Подобно „ алфа-качество “ му е разрешило да въздейства на авторитетни персони. Сред тях са били политици, предприемачи и даже министри. Посланията му постоянно са били кухи и шаблонни. Те обаче са удовлетворявали потребността от посока и смисъл. Налице са характерности, присъщи на всяка една фракция, съгласно други специалисти по случая.
Случаят провокира и необятни политически реакции в страната. Демократична България към този момент разгласи водачите на своите листи. Политически фигури като Атанас Атанасов и Диана Дамянова разясняват резултата върху обществото. Контраразузнавачът Павлин Павлов също даде исторически подтекст за манипулирането на групи. Всички те търсят отговори за въздействието на сходни фигури върху властта.
