1. Кои са просветлените хора? Някои от тях са мъже,

1. Кои са просветлените хора? Някои от тях са мъже, а някои – дами. Можете да ги видите в манастир или в крайградска къща, в гората или в малко провинциално градче. Вярно, че не са доста, само че въпреки всичко са повече, в сравнение с си мислят хората. И това не е по този начин, тъй като просветлението е нещо комплицирано. Печалната истина е, че множеството хора не желаят да се затормозяват, с цел да се измъкнат от блатото на незнанието и пристрастеностите.

2. Отначало няма да забележите просветления човек в тълпата, тъй като той е спокоен и непретенциозен. Но когато стартира обстановката да се натяга, тогава той се откроява. Когато всички останали изпитват гняв, той ще е цялостен с обич. Когато другите са смутени от някаква рецесия, той ще е все по този начин спокоен, както и преди. В налудничавата битка, в която всеки желае да получи колкото се може повече, той ще стои въздържан и спокоен в ъгъла. Той върви гладко по ръба на острието, той е резистентен измежду суматохата. Не желае да акцентира разликата си, само че той просто е освободен от стремежи и това го прави изцяло самодостатъчен. Неговото умерено наличие допира всеки. Неговите нежни, обосновани думи сплотяват враждуващите и сближават тези, които към този момент са обединени. Скърбящите, изплашените и разтревожените се усещат доста по-добре откакто са поговорили с него. Дивите животни усещат душевната му добрина  и не се опасяват от него. Дори мястото, където живее – село, гора, рид или котловина – като че ли е по-красиво, единствено тъй като той е там.

3. Той не постоянно изрича своето мнение или отстоява гледната си точка, в реалност наподобява по този начин като че ли няма никакво мнение и по тази причина хората постоянно го одобряват за простак. Когато той не се тревожи за това, не отмъщава и не злоупотребява или не се присмива, хората си мислят, че нещо не е наред с него. Но на него му е все едно какво мислят хората за него. Сякаш е глух, това е по този начин, тъй като той просто избира да пази безмълвие. Действа по този начин, като че ли е кьорав, само че в реалност вижда всичко, което става към него. Хората си мислят, че е слаб, само че в реалност е доста мощен. Въпреки лъжливия си външен тип, той е изострен като бръснач.

4. Лицето му постоянно сияе и е умерено, тъй като в никакъв случай не се безпокои за това какво се е случило през вчерашния ден и какво ще се случи на следващия ден. Осанката му и придвижванията му са изящни и почтени, тъй като има естествена осъзнатост за всичко, което прави. Приятно е да се слуша гласа му, вежлив е, прецизен и приказва всъщност. Прекрасен е по метод, който няма нищо общо с външността и красноречието, а с неговата вътрешна доброта.

5. Може да има дом, само че в случай че той през днешния ден изгори, на следващия ден ще отиде на друго място и ще се усеща също толкоз комфортно. Навсякъде се усеща като вкъщи си. Тези, които се пробват да понижат броя на личните си движимости, постоянно им се коства, че те са прекомерно доста. Не е значимо какъв брой му се дава на просветления – постоянно на него му се коства, че е изцяло задоволително. Разбира се, той също се стреми да удовлетвори виталните си потребности, само че те са доста дребни. Неговият живот е изчистен и елементарен, той е задоволен това, което среща по пътя си. Най-добрата храна за него е Радостта, най-хубавото пиво – Истината, най-хубавият дом – Осъзнаването.

6. Обикновените хора са шумни като звън на бързей, а простветлените – тихи, като океански дълбини. Просветленият обича тишината и слави тишината. Но това не значи, че в никакъв случай не си отваря устата. Той е щастлив да приказва за Дхарма, в случай че има някой заинтригуван да го слуша, въпреки че той в никакъв случай не проповядва и не се намесва в разногласия и полемики. Освен това, доколкото той приказва единствено това, което фактически знае, всичко, за което приказва е достоверно, тъй че така наречените „ специалисти “ просто не го схващат.

7. Умът на просветленият не е нито безреден, нито латентен. Когато има потребност да мисли – мисли, когато няма – си разрешава да притихне. За него това са принадлежности, а не проблеми. Той и до момента има мемоари, страсти и хрумвания, само че е безучастен към тях. За него те са просто магична заблуда. Той ги следи по реда на възникването им – по какъв начин идват и по какъв начин си отиват. Неговият разум е като чисто небе – минават облаци, само че то си остава пространно, чисто и непроменяемо.

8. Макар и да е чист във всяко отношение, просветленият не мисли за себе си дали е по-добър или по-лош от някой различен. Той приема другите такива каквито са, без наказание или съпоставяне. Той не е „ за “ или „ срещу “ каквото и да било. Не гледа на нещата от гледната точка на положително и зло, чисто и мръсно, триумф и крах. Той схваща дуалността на света и е излязъл от нейните граници. Той е траял по-нататък към самсара и нирвана. Излизайки от границите на всичко, той се е освободил от всичко. Няма стремежи, няма страхове, няма концепции, няма безпокойства.

9. Не доста от дълго време и просветленият е бил трагичен както всички останали. Как е стигнал до тук? В реалност всичко е доста просто. Той е престанал да търси аргументите отвън себе си и почнал да търси във вътрешността. Когато погледнал във вътрешността, видял, че с което се самоопределя в това и се вкопчва – тяло, страсти, концепции, проблеми, само че всичко това не е той. И по тази причина просто пуснал всичко да отмине. Не лутайки се повече в нереалното, видял действителността, Неродената, Неустановената, Неръкотворната, Необусловената. Затова е мъчно да се дефинира просветления човек. Другите се пробват да го класифицират като свят, архат, а от време на време и простак. Но той се смее, когато чува тези етикети и назовава себе си „ никой “. Как можете да оцените този, който е излязъл от всевъзможни граници?

10. Тъй като той е извършил своята задача и няма какво да прави повече, огромна част от времето си прекарва седейки умерено и наблюдавайки личните си дейности. Обикновените хора считат това за доста скучно. „ Дайте ми неспокойствие, многообразие “ – споделят те. Но когато пристигна неспокойствие или многообразие от това, което не харесват – болест, крах, отвод или гибел – тогава изпадат в обезсърчение. Ето тогава просветленият излиза безшумно напред, с цел да оказва помощ и изцелява. И защото той има премного време, може да се отдадае напълно на другите хора. Той се допира до всичко със своята обич.

11. Той е благополучен да чака по този начин до самия край, а когато гибелта най-сетне пристигна, я приема без боязън и върви по пътя си без страдание. Какво става с просветления след гибелта? Учените спорят за това епохи наред. Но вие не можете да видите къде е отишъл просветления както не можете да видите следи след летящите в небето птици. В гибелта, както и в живота, вървящите без пътеки не оставят следи.

Превод от съветски Таня Т.