Панелката - дом на всеки четвърти българин
1,6 милиона българи, или всеки четвърти, живее в панелно жилище, демонстрират статистиките. В градовете блоковете от този вид са над 14 800. В столицата те са 3024, в Пловдив са 1274, а във Варна – 1094.
През 1958 година е издигната първата жилищна постройка у нас по тази технология. Това е пробният 4-етажен блок на ул. " Найчо Цанов " №66 в жк " Илинден " в София. Предишната година са създадени и първите панели за нея. Серийното строителство стартира през 1959 година в столичния жк " Толстой " по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството, споделя вестник " Монитор ".
Панелното строителство у нас е обусловено от развиването на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Архитектурата е авангардна за времето си, а живеенето в панелки става норма за новия градски човек.
Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. " Самуил ". Последните панелки са от втората половина на 80-те години. Строени са от Строителни войски и са в кварталите " Бузлуджа " и " Колю Фичето " за офицери от военното учебно заведение в града.
Панелките във Варна в центъра, в жк " Чайка " и " Левски " са изграждани през 60-те години на предишния век, а в " Младост " и " Възраждане " – към десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове незабавно се нуждаят от саниране, сигнализират експерти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 година в " Кайсиева градина " и към някогашния цех " Електрон ".
Първите панелки в Бургас са издигнати в края на 60-те и началото на 70-те години по едно и също време в " Лазур " и " Славейков ". Следват ги комплексите " Изгрев " и " Зорница " и най-големият квартал в града – " Меден рудник ". Към момента проблемите на 50-годишните към този момент панелни здания са свързани главно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.
В Благоевград първият построен панелен квартал е " Струмско ". Масовото строителство там стартира в края на 70-те години на предишния век. В Стара Загора пък най-старият е близо до центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал " Железник ".
Панелките в Русе са на половин век и повече, доста от хората, които възнамеряват да се реалокират да живеят в града, избират тези квартали. Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има учебни заведения и магазини, а и цените са много по-ниски. През годините няколко социалистически здания имаха съществени градивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок " Калофер ", чиито секции се раздалечават.
В Добрич панелните комплекси са три: " Дунав ", " Иглика ", " Балик ". Първият блок е построен в комплекс " Дунав ", а последният в " Балик ". Няма аварирала или необитаема постройка.
Предимства и дефекти
Предимствата на панелните жилища са явни – те са доста устойчиви и дълготрайни, строени са по строги правила, при съблюдаване на строителните правила.
" Най-големият плюс на панелките е, че се строяха доста бързо. Добре са замислени, само че бяха строени качествено. Слабото място са им фугите сред панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки сред обособените детайли са били качествени или не са правени поради слаб надзор. Това крие известни опасности при земетресение, само че те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят единствено 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, тъй като съвсем всички стени, като се изключи фасадите са част от носещата структура ", изяснява пред " Монитор " инж. Кирил Милев, дълготраен учител в УАСГ, строителен специалист и експерт по панелното строителство.
Експертите имат вяра в надеждността на панелките и опровергават постоянно срещаните спекулации, че след известно време би трябвало да бъдат разрушавани. " Надеждността на тези здания е безусловно идентична с тази на всички останали здания, строени по разнообразни системи и не можем да приказваме за краткотрайно престояване на жилищните едропанелни здания. Те, от позиция да вземем за пример на сеизмични въздействия, са доста по-устойчиви от всички останали строителни системи ", безапелационен е проф. доктор инж. Димитър Назърски, учител в УАСГ.
При строителството на тези здания са спазени всички условия за строително качество, акцентира специалистът пред БНР. Философията на тези здания е сходна на лего, като стенните и подови панели са свързани със здрави стоманени връзки. " При панелните здания, изключително при изискванията на земетръс, не може да се стигне до пагубни опустошения ", уверен е проф. Назърски.
Според проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ " Любен Каравелов " самите панели, от които са направени тези здания, са с качество да надживеят и нашите внуци. " След изграждане на огромна част от панелните блокове имаше много трусове у нас. Тези здания потвърдиха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 година В София пък нито една панелка тогава нямаше даже пукнатини. При монолитните се появиха освен пукнатини, а и цепнатини. Освен това през 1977 година контролът при строителството на панелките бе доста засилен. Единственият риск при този вид блокове е слабият надзор при строителството им, само че това са изключения ", показва проф. Борисов.
Сериозна уязвимост на панелките е ниската им енергийна успеваемост. " Панелните блокове не са с доста висок клас на енергийна успеваемост, само че те подлежат на енергийно възобновяване ", показва Ина Бояджиева, шеф отдел " Контрол по енергийна успеваемост " към Агенция за стабилно енергийно развиване.
" Не бива да забравяме и доста положителното и функционално систематизиране на жилищната повърхност в панелните жилища. При едно качествено саниране панелните комплекси в огромните градове могат да се трансфорат в по-желано място за живеене поради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се вижда презастрояване ", отбелязва проф. Борислав Борисов.
Комплекс " Тракия " се оформя като град на младите
Жк " Тракия " в Пловдив, дружно със столичните " Люлин " и " Младост ", е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В тези години това е бил кварталът на младите фамилии. В наши дни това към този момент не е по този начин и в случай че днешните млади в шестия регион на Пловдив не помнят кой е бил първият издигнат панелен блок, то по-възрастните и до ден сегашен си спомнят това.
" Когато се нанесохме през 1976 година в блока ни, всичко в близост бе кално поле. Нямаше други издигнати блокове наоколо. Газехме в тиня, с цел да отидем на работа, тъй като нямаше и улици ", си спомнят възрастните жители на региона.
Изграждането на един от най-големите архитектурни и обществени опити в България стартира през 1973 година, на празното поле сред Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.
През 1958 година е издигната първата жилищна постройка у нас по тази технология. Това е пробният 4-етажен блок на ул. " Найчо Цанов " №66 в жк " Илинден " в София. Предишната година са създадени и първите панели за нея. Серийното строителство стартира през 1959 година в столичния жк " Толстой " по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството, споделя вестник " Монитор ".
Панелното строителство у нас е обусловено от развиването на индустриализацията и миграцията на хората към градовете. Архитектурата е авангардна за времето си, а живеенето в панелки става норма за новия градски човек.
Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. " Самуил ". Последните панелки са от втората половина на 80-те години. Строени са от Строителни войски и са в кварталите " Бузлуджа " и " Колю Фичето " за офицери от военното учебно заведение в града.
Панелките във Варна в центъра, в жк " Чайка " и " Левски " са изграждани през 60-те години на предишния век, а в " Младост " и " Възраждане " – към десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове незабавно се нуждаят от саниране, сигнализират експерти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 година в " Кайсиева градина " и към някогашния цех " Електрон ".
Първите панелки в Бургас са издигнати в края на 60-те и началото на 70-те години по едно и също време в " Лазур " и " Славейков ". Следват ги комплексите " Изгрев " и " Зорница " и най-големият квартал в града – " Меден рудник ". Към момента проблемите на 50-годишните към този момент панелни здания са свързани главно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.
В Благоевград първият построен панелен квартал е " Струмско ". Масовото строителство там стартира в края на 70-те години на предишния век. В Стара Загора пък най-старият е близо до центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал " Железник ".
Панелките в Русе са на половин век и повече, доста от хората, които възнамеряват да се реалокират да живеят в града, избират тези квартали. Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има учебни заведения и магазини, а и цените са много по-ниски. През годините няколко социалистически здания имаха съществени градивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок " Калофер ", чиито секции се раздалечават.
В Добрич панелните комплекси са три: " Дунав ", " Иглика ", " Балик ". Първият блок е построен в комплекс " Дунав ", а последният в " Балик ". Няма аварирала или необитаема постройка.
Предимства и дефекти
Предимствата на панелните жилища са явни – те са доста устойчиви и дълготрайни, строени са по строги правила, при съблюдаване на строителните правила.
" Най-големият плюс на панелките е, че се строяха доста бързо. Добре са замислени, само че бяха строени качествено. Слабото място са им фугите сред панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки сред обособените детайли са били качествени или не са правени поради слаб надзор. Това крие известни опасности при земетресение, само че те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят единствено 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, тъй като съвсем всички стени, като се изключи фасадите са част от носещата структура ", изяснява пред " Монитор " инж. Кирил Милев, дълготраен учител в УАСГ, строителен специалист и експерт по панелното строителство.
Експертите имат вяра в надеждността на панелките и опровергават постоянно срещаните спекулации, че след известно време би трябвало да бъдат разрушавани. " Надеждността на тези здания е безусловно идентична с тази на всички останали здания, строени по разнообразни системи и не можем да приказваме за краткотрайно престояване на жилищните едропанелни здания. Те, от позиция да вземем за пример на сеизмични въздействия, са доста по-устойчиви от всички останали строителни системи ", безапелационен е проф. доктор инж. Димитър Назърски, учител в УАСГ.
При строителството на тези здания са спазени всички условия за строително качество, акцентира специалистът пред БНР. Философията на тези здания е сходна на лего, като стенните и подови панели са свързани със здрави стоманени връзки. " При панелните здания, изключително при изискванията на земетръс, не може да се стигне до пагубни опустошения ", уверен е проф. Назърски.
Според проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ " Любен Каравелов " самите панели, от които са направени тези здания, са с качество да надживеят и нашите внуци. " След изграждане на огромна част от панелните блокове имаше много трусове у нас. Тези здания потвърдиха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 година В София пък нито една панелка тогава нямаше даже пукнатини. При монолитните се появиха освен пукнатини, а и цепнатини. Освен това през 1977 година контролът при строителството на панелките бе доста засилен. Единственият риск при този вид блокове е слабият надзор при строителството им, само че това са изключения ", показва проф. Борисов.
Сериозна уязвимост на панелките е ниската им енергийна успеваемост. " Панелните блокове не са с доста висок клас на енергийна успеваемост, само че те подлежат на енергийно възобновяване ", показва Ина Бояджиева, шеф отдел " Контрол по енергийна успеваемост " към Агенция за стабилно енергийно развиване.
" Не бива да забравяме и доста положителното и функционално систематизиране на жилищната повърхност в панелните жилища. При едно качествено саниране панелните комплекси в огромните градове могат да се трансфорат в по-желано място за живеене поради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се вижда презастрояване ", отбелязва проф. Борислав Борисов.
Комплекс " Тракия " се оформя като град на младите
Жк " Тракия " в Пловдив, дружно със столичните " Люлин " и " Младост ", е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В тези години това е бил кварталът на младите фамилии. В наши дни това към този момент не е по този начин и в случай че днешните млади в шестия регион на Пловдив не помнят кой е бил първият издигнат панелен блок, то по-възрастните и до ден сегашен си спомнят това.
" Когато се нанесохме през 1976 година в блока ни, всичко в близост бе кално поле. Нямаше други издигнати блокове наоколо. Газехме в тиня, с цел да отидем на работа, тъй като нямаше и улици ", си спомнят възрастните жители на региона.
Изграждането на един от най-големите архитектурни и обществени опити в България стартира през 1973 година, на празното поле сред Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ