– Най-непонятното робство, с което се сблъсках, беше сляпото робство –

–

Най-непонятното иго, с което се сблъсках, беше сляпото иго – то свързва сегашното на хората с предишното на бащите им, принуждава душите им да коленичат пред традициите на дедите им и ги трансформира в ново тяло за остарял дух, във варосани гробници за вехти кости.

И нямото иго – то привързва дните на мъжа към полите на ненавистната му брачна половинка или прикрепва тялото на дамата към ложето на омразния й брачен партньор.

И в живота слага и двамата в ситуацията на подметката по отношение на крайници.

И глухото иго – то принуждава хората да следват посоките на обкръжението си, да одобряват неговите цветове, да се обличат в неговата носия и гласовете им да се трансформират в ехтене, а телата им – в сенки.

И хромото иго – то слага врата на мощния във властта на подлеца, а решимостта на смелия предава на прищевките на алчния за популярност и популярност и те стават механизми, които пръстите задвижват, стопират и най-после счупват.

И беловласото иго – то пропъжда детските души от безкрайното пространство в килиите на страданието, където потребността съжителства с нелепостта, а унижението живее паралелно с отчаянието, и те израстват нещастни, живеят като нарушители и умират в срам.

И изменчивото иго, което нито купува предметите съгласно цената им, нито назовава нещата с техните имена – то посочва хитростта „ разум “, празнословието – „ знание “, слабостта – „ еластичност “ и страхливостта – „ горделивост “.

И кривото иго – то управлява един народ съгласно законите на различен.

И излинялото иго – то коронясва кралските синове за крале.

И черното иго – то отравя с позора почтените синове на нарушителите.

И робството на самото иго, което е инерцията.

из „ Робството “
превод Мая Ценова