— Какво ще речеш, Лазе… да взема да изткая това

— Какво ще речеш, Лазе… да взема да изткая това лето един килим…
— Килим… Немаме ли килими?
— Имаме. Ама не е неприятно да са повеке. Само за вълна и за основа ще дадеш некоя пара и за бои малко нещо, а всичко друго аз сама… — Тя живо се обърна към него: — Знайш ли? Искам да измисля нова шарка. От некое време се за това мисля, за шарката: какви бои да има, по какъв начин да я наредя и след това по какъв начин да я изткая. Понекога ми се чини, че я виждам ясно пред очите си — ето, с ръка да я уловиш, а понекога сичко ми се разбърква и се върти, мота се на сички страни и е като мъгла пред очите ми. Ама аз ще я уловя, Лазе ти, почакай само…
Димитър Талев, " Преспанските камбани ".
***
Продължаваме тематика от миналата седмица за бойните титли на съветските войски, които се товарят по танкове и камиони, пътуват стотици и хиляди километри до родните места на бойците, с цел да могат околните им да се порадват на материални придобивки от жестоката война. 
Трофеите, които грабят войските озадачават - с изключение на перални, микровълнови, телефони, колела, бойците крадат и напълно странни предмети като тоалетни чинии и килими. Големи, тежки и неуместни за превоз движимости. Защо?... 
Разбира се, ние не сме там и не знаем какъв брой от всичко това е истина. В осведомителната война, която е не по-малко жестока от тази по фронтовете, врагът бива подлаган на по този начин разрушителен огън, който би трябвало да го унижи и злепостави. 
***
В престъпната литература претекстът за " мъртвец в килима " се е трансформирал в факсимиле - нарушителите от книгите и филмите използват този прийом, с цел да изнасят трупове неусетно. 
В престъпните сводки от съвремието също обаче се среща този претекст - необичайно и злокобно е, само че при търсене по основни думи " мъртвец в ковре "  Гугъл демонстрира стотици образци, които не са от художествената литература, а от действителния актуален живот. Изглежда това въобще не е необичайност в битовите убийства. 
Да пращаш у дома килими от бойното поле - това е някак смушаващо. Все едно пращаш увити в тях трупове.
***
В една автобиографична книга Владимир Набоков употребява следната притча.
В живота на индивида се случват събития, които са като циклични претекстове - в разнообразни интервали на един живот се случват сходни и допълващи се събития. Той съпоставя тези събития с шарки на килим, който се навива - и тук-там сходните шарки съответстват. 
Така и в международната история претекстовете се повтарят като покруса и като фарс. Путин повтаря по странен метод Сталин и Хитлер. 
***
В книгите на Димитър Талев тъкането на килим е терапия и метод героинята да изрази душата си. 
В наши дни Цвета Караянчева изрази душата си на грижлив властник, когато подари остарели килими от Народното събрание на културна институция в града на своята младост Кърджали. 
Това, несъмнено, е доблестен жест, който не би се трансформирал в смешен претекст, в случай че не бе последван от тържествена признателност. 
Директорът на театъра Гълъб Бочуков - адресат на килимите, счете за нужно да благодари в особено писмо до Народното събрание, което завършваше с думите:
" Убеден съм, че тези неповторими килими ще основат спомагателен уют и неповторима атмосфера в нашия спектакъл ”!
Ех, да имаше в Народното ни заседание остарял килим за всеки завоевател в Украйна - Цвета можеше да спаси мира в района!
***
Съществува чудноват бит килими да се окачат на стените - това е знак на руската ера и отмиращ бит, който към момента се среща. Някога това било знак на благоденствие и авторитет, а има и практична функционалност. Килимът на стената пази топло и звукоизолира. И постоянно имаш подръка средство за увиване на мъртвец.
***
Думата килим идва в нашия език през Турция от (логично) Персия. Персийската дума gelim значи " жестоко одеяло ". 
Мъдрите перси са знаели, че един ден килимите ще се употребяват по най-грубиянски метод за увиване на трупове.