Какво всъщност правят антиоксидантите за тялото ни?
“Антиоксидант ” е една от тези думи, за които се приказва непрестанно, само че същинското й значение остава неразбираемо за мнозина.
Знаем, че би трябвало да участват в менюто ни, с цел да сме здрави. Знаем, че козметиката, богата на антиоксиданти, се бори с признаците на остаряване. Знаем, че би трябвало да кажем “Да! ” на антиоксидантите. Но за какво? Какво тъкмо съставляват тези мистериозни субстанции, и за какво всички са луди по тях?
Антиоксидантите са субстанции, намиращи се в избрани храни, които стопират или забавят процеса на увреждане на клетките. Техен натурален източник са доста храни, най-много растения. Основната им функционалност е да “изчистят ” токсичните субстанции от клетките ни, по този начин наречените свободни радикали, преди те да са съумели да ни нанесат щета. Антидиоксантите се освобождават в организма след банкет на храна, посредством процеса на храносмилане и посредством кръвта доближават клетките.
В този миг евентуално се питате “А какво са свободните радикали? ”
Kато заговорихме за думи, които постоянно се използват, само че рядко са съпроводени от пояснение, отстъпваме подиума и на “свободните радикали ”. Това е теоретичен термин, който обобщава всички високо реактивни субстанции. Това значи, че те могат да се “закачат ” към всяка клетка в тялото, в това число и ДНК, и да нанесат големи провали. Те раздират молекули и даже могат да причинят загуба на информацията, намираща се в клетката. Свободните радикали са свързани с тематиката за клетъчното разрушение, което води до развиване на ракови болести.
Свободните радикали могат да повишат броя си при излагане на редица външни фактори, като тютюнопушене или отрови. Но доста от тях идват от естествени неща в човешкото тяло, като метаболизма да вземем за пример. От една страна, това е добре, тъй като по този начин имаме прочут надзор върху тях (ако спрем пушенето или внимаваме с преяждането), само че не напълно.
Човешкото тяло има вградени защитни механизми, за съкращаване на вредата от свободните радикали, само че спомагателната помощ в никакъв случай не е непотребна. Ето къде идва реда и на антиоксидантите. Тези молекули се свързват със свободните радикали, предотвратявайки теоритично неизбежното им свързване с клетките в тялото. По този метод антиоксидантите избавят ДНК молекулите, както и всички останали в нашият организъм, неутрализирайки вредителите. Щом един път се свържат с антиоксидантите, свободните радикали губят способността си да се свързват с клетките ни и да разрушат елементи от тях.
Много растения са богати на субстанции, които играят ролята на антоксиданти.
Витамините с антиоксидантно деяние са A,C,E и минерален селен. Други субстанции, които имат свойства, близки до тези на антиоксидантите, са лутеин и ликопен.
Учените и до през днешния ден не могат да обеснят с акуратност, кои съответни антиоксиданти имат потребно деяние в човешкия организъм. Лабораторните проучвания не могат да проследят по какъв начин едно вещество реагира, когато попадне в храносмилателния тракт и кръвообръщението. Веднъж щом са в тялото, веществата би трябвало първо да се всмукват в червата, от там да стигнат до съответния орган в задоволително висока централизация и най-после да се доберат до характерната част на клетката, която има свободни радикали. В допълнение, веществата са толкоз доста на брой, че са вероятни милион взаимоотношения. Всичко това прави съвсем невъзможна задачата да се откри смисъла на всеки един обособен антиоксидант и неговият принос към здравето.
Това, което можем да създадем сигурно, е да посочим съответни храни, с потвърдени потребни свойства, които се дължат на съществуването на антиоксидантите, които съдържат. Чрез проучването на тези храни, специалистите могат да сформират рекомендации за това по какъв брой, и от какво би трябвало да ядем повече. Храните богати на бетакаротен да вземем за пример, се асоциират с намален риск от развиване на рак на гърдата. Любимата ободряваща напитка на мнозина, а точно кафето, е един от най-силните естествени антиоксиданти, и може да повлияе удобно редица чернодробни болести, измежду които и рак. Но дали тези изгоди идват непосредствено от антиоксидантите, от други субстанции или от композиция от двете, към момента не е изцяло ясно. Неоспорим факт обаче е, че в случай че внедрите антиоксидантите в менюто си, ще се радвате на положително здраве, без значение от съответните процеси, провокирани от тях.
Витамините и минералите, които имат антиоксидантни свойства, са значима част от всяка уравновесена диета и би трябвало да ги одобряваме без значение от мотивацията си. Дали желаеме да бъдем здрави, целим се към идеалната фигура или страдаме от някакъв здравословен проблем не е от голяма важност. Те са потребни за всичко.
Ето го и описът с храни, богати на антиоксиданти: домати, моркови, портокали и грейпфрути, боровинки и ягоди, бобови култури, ядки, ябълки, червени виновност, зелен чай, броколи, кейл, спанак, аспержи и сладки картофи. В листата откриваме още годжи бери и необработен черен шоколад.
Нека за миг оставим антиоксидантите настрани, тъй като те надалеч не са всичко потребно, на което плодовете и зеленчуците са богати. В тях има незаменими субстанции като витамини и минерали, макронутриенти в лицето на протеини и въглехидрати, и не на последно място фибри и вода. И това са единствено редица от аргументите, поради които би трябвало да ги одобряваме всеки ден.
Диетолозите предлагат банкет на пет до седем порции плодове и зеленчуци на ден и поучават да се стремите към цветово многообразие. “Колкото по-цветно е наличието на чинията ви, толкоз по-добре за здравето ” – споделят специалисти. Те споделят още, че друго значимо предписание за антиоксидантите е да бъдат набавяни от естествени храни, а не от хранителни добавки и разнообразни типове суплементи.
Михаела Кинова
