Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Стана ясно, че по всяка една от поставените от протестиращите точки – или можем да предложим решение, или може да обясним как ще търсим решение в най-кратки срокове. Това заяви премиерът Николай Денков след среща с контактната група на протестиращите земеделци в МС. Министър-председателят подчерта, че до 30 септември ще бъдат изплатени всички субсидии, дължими на земеделските производители.

„След малко ми предстои разговор с премиера на Украйна, на който ще обясня, че днес с протестиращите сме обсъдили, че ще има определена квота за България, и тя ще бъде разрешена за внос у нас, когато сме уточнили колко голяма ще е тя. В близкия период ние няма да позволим внос на слънчоглед от Украйна”, подчерта Денков.

По думите му по отношение на останалите продукти - царевица, пшеница и рапица , за които зърнопроизводителите искат забрана за внос – и в момента се водят преговори между ЕК и Украйна, заедно със земеделските министри на държавите членки. „Не знам какъв ще бъде изходът от преговорите, но ще направим всичко възможно те да бъдат включени. Ако не – на двустранна основа ще проведем преговори с Украйна за тях”.

Той бе категоричен, че до момента не са установени каквито и да било проблеми с качеството на продуктите, внасяни от Украйна.

Министърът на финансите Асен Василев заяви, че вносът на слънчоглед от Украйна ще бъде разрешен, когато има ясни коичества, които са договорени между преработвателите и производителите в България, като българската продукция ще бъде реализирана с приоритет.

Това заяви в интервю за предаването "Панорама" по БНТ министър-председателят акад. Николай Денков. 

"Всичко за тези три месеца се подреди: бюджетът бе приет, заплатите се увеличиха. Лека-полека всичко тръгва по нормалния живот, който се очаква с едно регулярно правителство", добави премиерът.

Той коментира и готвените протестни действия на земеделците, последвали след решението на парламента да отпадне забраната за внос на определени продукти - пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе, с произход от Украйна след 15 септември 2023 г. 

"Това е правилното в случая. Бяха спрени четири зърнени култури. България не е имала проблем с три от тях. Затова през цялото време подходът ни беше, че трябваше да видим какъв е проблемът на България, на специфично засегнатите производители. Защо трябва да забраняваме внос, за който в България няма проблем, да се съобразяваме с исканията само на зърнопроизводителите? Цената на трапезата зависи от решението, което трябваше да вземем. Исканията им по никакъв начин не са съобразени с фактите. Те вече отказаха разговор със земеделския министър, както и с мен. Те не търсят решение, а търсят конфронтация. Цените със сигурност много бързо могат да се вдигнат нагоре. Инфлацията се влияе от това колко свободно работи пазарът. Зърнопроизводителите искат цена с 20 пъти по-висока от международната", отбеляза акад. Денков.

Според него безспорен факт е, че цялата отговорност в момента стои върху плещите на правителството.

"Всички нас гледат, както се казва. Това, което виждаме, е, че хората, които са назначени на ключови места, могат да споделят други ценности. Ние трябва да знаем как да постигнем нашите цели и задачи. Аз работя много добре с някои от службите. Има какво да се желае както по отношение на борбата с корупцията. Също така, има проблеми и с чуждото влияние", алармира министър-председателят.

Запитан дали е сигурен, че ще се стигне до ротация, акад. Денков каза следното:

"Надявам се да се стигне до ротация. Работя за това. Уважавам усилията на г-жа Габриел. В това отношение съм умерен оптимист. Не трябва да се променят целите, надявам се никой да не се опита да ги подмени.  Заедно ни държат общите ни цели: да направим България по-справедлива държава, да ускорим икономическото развитие и да намалим неравенствата. По-добро здравеопазване и образование, подкрепа за културата. Тези цели не могат да се реализират със служебни кабинети", смята той.

Това заяви пред bTV евродепутатът Илхан Кючук във връзка с това, че Австрия и Нидерландия повториха, че няма да одобрят разширяване на Шенген.

"Рюте няма да бъде председател на либералната партия. Ние пропуснахме възможността да говорим с обществата на тези държави. Ние дълги години говорихме само с техните правителства. Пропуснахме шанса да комуникираме нашите опити за взаимодействие. Трябва да мислим ЕС като по-близък. Трябва да обясним на българските граждани, че ЕС работи за тях. ЕС е тук с техните проблеми и участва в тяхното решение", подчерта евродепутатът.

Запитан какво липсва на българската дипломация, Кючук каза следното:

"Както успяхме да разсеем онзи скептицизъм през 2005 г., сега също трябва да се обединим. Шенген няма да дойде от само себе си. Трябва да отстояваме и защитаваме позициите си по правилния начин - това става единствено през комуникация", категоричен бе той.

По думите му българският бизнес трябва да говори със своите колеги в Австрия и Нидерландия.

"Трябва да направим делегация, да отидем там, да им дадем аргументи. Трябва да се подготви политическият терен, да се комуникират проблемите. Съществуват и проблеми, които се хиперболизират. Ние не източваме социалната система на ЕС", смята Кючук.

Това заяви пред NovaNews икономистът Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. 

Повод за думите му е вчерашното решение на депутатите да отменят забраната за внос на украинско зърно, която бе въведена през април от служебното правителство. Искането бе отправено от Министерския съвет с мотив, че забраната ощетява бюджета с милиони, а вдигането на ембаргото ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче заплашиха с протести. Утре предстои среща с представители на бранша. 

Според Станчев цитираните 146 млн. лв. загуби от финансовия министър Асен Василев са нищо. Станчев смята още, че инфлацията няма да намалее, след като сме позволили вноса на украинско зърно, защото по думите му няма алгоритъм, който да намали инфлацията в рамките на 8% до края на годината.

“Те са разходите на правителството за ден. Въпросът е да няма други странични ефекти – било по линия на цените, било по вече създадените проблеми по линия на доставка”, коментира Станчев. 

Според него причината за тази криза и негативния ефект върху производителите от вноса на украинско зърно не е в производителите, а в тези, които са между производителите и преработващата промишленост. По думите му особено уязвими са малките производители.

“Не може най-големият получател на субсидии да бъде спасявян за негови грешки. Около 2,3-2,4 млрд. лева е печалбата на най-големите зърнопроизводители.

Това заяви историкът проф. Веселин Янчев по време на представянето на книгата си „Армия, обществен ред и вътрешна сигурност. Септември 1923 година. Провалът на едно поръчано въстание“ във Военния клуб в София. На събитието присъстваха видни историци, интелектуалци, офицери от резерва и др., имащи отношение към установяване на историческата истина за Септемврийското въстание в България.

Събитието беше открито от доц. Момчил Дойчев, ръководител на департамент "Политически науки" в НБУ и съпредседател на Атлантическия съвет на България. Той очерта основните приноси на книгата на проф. Янчев.

"Това, което мога да кажа, е, че проф. Янчев иноваторски е подходил, за разлика от предишните идеологизирани комунистически интерпретации. Той разглежда събитията ден по ден въз основа на документи. Той анализира процесите на базата на фактологията, а не на базата на една изкривена идеологизирана представа. Новаторското в неговия подход е свързано с това, че той не разглежда както комунистическата историография това "всенародно въстание", а го разглежда ден по ден въз основа на един институционален подход. Всяка дума от заглавието на книгата е абсолютно точна. Ръководейки се от този подход, проф. Янчев разглежда тези събития и в една правна рамка", изтъкна доц. Дойчев.

По думите му целта на проф. Янчев е да установи доколко политическите институции на Царство България действат легитимно спрямо този метеж, който иска да събори държавно установения ред и чрез терористични средства да установи диктатура, посредством поръчителството на една чужда държава, която е решила да установи нов световен ред на базата на комунистическата утопия.

"Всичко това, в един контекст на строго научен подход, който избягва всякакви идеологизации, според мен това е най-ценното. Този подход е най-близо до историческата истина, защото се основава на фактите", категоричен бе изследователят.

Събитието продължи със слово на автора на книгата - проф. Веселин Янчев. Той подчерта, че книгата му не е замислена като изследване на Септемврийското въстание като такова - като преломно политическо-обществено явление, с невероятни последици върху българския политически, обществен, стопански и културен живот.

"Тя е третата поред книга от едни мои занимания за ролята на армията във вътрешнополитическия живот на България. Моят интерес се насочи именно към тази сфера, която остава скрита за обществото, дори за хората, ангажирани в армията. За мен беше важно да разбера как армията гарантира реда в обществото по време на кризи. Изненада ме цялата тази митологема, създадена за българската държава като едва ли не зле организирана, хаотично действаща. Оказва се, че българската държава и българската армия взаимства най-добрите нормативни документи и практика от Европа, свързани с гарантиране на вътрешния ред и сигурността в страната. Армията се придържа към установените правила в голяма степен. Разбира се, от една страна са нормативните документи, конституционното устройство на държавата, но от друга страна са практическите действия на армията. Ако искаме да градим правова държава, ние трябва да се върнем именно към тези проблеми", смята ученият.

"След 9 юни 1923 г. - един класически военен преврат, извършен от армията - нещата стигнаха до последващите събития, до септември 1923 г. и периодът след това. Моят замисъл беше да проследя чисто военния аспект на този конфликт, за да видя действията на министерството, на щаба на армията и др. Когато наредих пъзела, свързан с действията на армията срещу опита за установяване на работническо-селско, комунистическо управление в България, се оказа, че това е едната страна на въпроса. Очевидно приближаването към обективността за случилото се, трябваше да представи и другата гледна точка. Тази на хората, поставили си за цел да променят обществено-политическия строй в България. Тук вече трябваше да се видят действията на БКП, на тесните социалисти, на ръководителите от Москва, на Комунистическия интернационал на ЦК на Руската комунистическа партия и въобще цялостната тенденция в развитието на комунистическото движение в Европа след края на голямата война. Периодът за работа по темата беше удължен, но аз съм изключително доволен заради работата с архивните документи на Коминтерна, документите от архива на ЦК на БКП", каза още проф. Янчев.

Историкът наблегна на обстоятелството, че е успял да направи едно по-задълбочено изследване на архивните процеси.

"Оказа се, че физическото разгромяване на въстанието през септември 23 г. не слага реално край на проблема, защото идеята за вдигане на ново въоръжено въстание веднага е подета от Васил Коларов и Георги Димитров. Неистов е техният стремеж да не бъдат порицани от Москва и да намерят своето място вече извън България. Комунистическият интернационал се ангажира пряко с подготовката и организирането на въоръжено народно въстание в България, което се отлага за пролетта. Тече през цялото време едно перманентно напрежение и подготовка в главите на привържениците на революцията в по-голяма степен, отколкото в публичното пространство", отбеляза той.

Политологът проф. Татяна Дронзина, която също взе участие в мероприятието, изрази интересна теза относно книгата на проф. Янчев. Според нея това е едно от най-солидните изследвания в последните десетилетия.

"Навършват се 100 г. от една кървава трагедия, която раздели българите за десетилетия наред. Аз ще позволя да задам въпроса - какви политически и етически дилеми пораждат събитията от септември 1923 г.? Мисля, че Септемврийското въстание ни доведе до една ситуация, в която България стана жертва на политически решения, взети изцяло извън нея, на една дълбока бразда, която беше прокарана в сърцето на една нация. Българската общност беше разделена. Насилието беше въведено в българския политически живот като метод за решаване на вътрешнополитически проблеми", заяви проф. Дронзина.

Тя допълни, че и учените, и политиците дължат на българите цялата истина за въстанието. Според нея трябва да включим тази истина в учебниците по история, иначе ще получим едни изгубени, изпаднали поколения, които няма да могат да бъдат полезни нито на себе си, нито на страната си, нито на Европа.

"Септемврийското въстание поражда в голяма степен въпроса можем ли и способни ли сме да прощаваме. Различните култури имат различни начини на помирение. Азиатската култура налага като метод на помирение забравата. Африканската налага да бъдеш на страната на по-слабия, а европейската политическа култура налага най-напред да бъде казана истината, а едва след това да има покаяние и прошка.

Септемврийското въстание беше едно събитие, наложено отвън. По решение на българите може да се направи една преоценка и преосмисляне", подчерта тя.