Йордан Божилов: Европа е в разлом - всички проблеми като несигурност и климатични промени, ще намират още по-трудно решение
Йордан Божилов, ръководител на Софийски конгрес за сигурност, в изявление за Радио " Фокус "
Г-н Божилов, по кое време в разбрахма, че войната, която се води наоколо до нас, ще ни накара да преразгледаме своите проекти в региона на защитата и сигурността и дадохме ли си в действителност тази сметка?
Нашите политици, а и обществото като цяло имат осъзнаването към този момент, че тази война, която се води на територията на Украйна, не е единствено война сред Украйна и Русия. Тя визира интернационалните връзки, тя визира европейската архитектура за сигурност, тя визира районната сигурност и по този метод директно въздейства върху България. Отначало сякаш имаше някакво подозрение, имаше интервал на изчакване, имаше интервал на колебание каква страна да заеме сякаш България, само че мисля, че с последните решения на Народното събрание, в това число и това за предоставяне на директна военна помощ на Украйна, нашата страна зае вярната позиция, само вероятната в този случай.
Модернизацията на армията и финансовите средства бяха извънредно незадоволителни през последните 30 години, не успяхме да се превъоръжим на 100%. Защо се получи по този начин? Дали тъй като не осъзнавахме, че може да ни се случи боен спор наоколо до нас и не осъзнавахме, че може в действителност да има повтаряне на съществени военни дейности, или просто смятахме, че армията не е толкоз значима?
Не единствено в България считахме, че няма да има война в Европа – най-малко такава война, каквато се води в този момент, сега, на територията на Украйна. Имаше желанието и по-скоро, че след Втората международна война Европа няма да изпита тази опасност. Въпросът е по какъв начин ние оценяваме риска и дали ние си взимаме поучения от това, което става в Украйна. И би трябвало да ви кажа, че аз почтено казано съм песимистичен във връзка с това, че ние ще създадем забележителна крачка в модернизацията на Българската войска, гледайки самата обстановка в Украйна. Преди всичко България е една от дребното страни, които не усили доста бюджета си за защита. Виждаме Полша – няколко пъти нарастване на бюджета за защита, Румъния – няколко пъти нарастване на разноските за защита, Германия гласоподава над 100 милиарда евро в допълнение за увеличение на качествата. За мен това е един доста сериозен проблем. Другият проблем, който ми се коства, че би трябвало да бъде адресиран, е по какъв начин ние преглеждаме структурата, командния състав, командването и изобщо ролята на Българската войска в защитата на страната. Тук също има какво да помислим, гледайки какво става на терена на Украйна и гледайки по какъв начин Русия губи войната по разнообразни аргументи – и заради това, че няма задоволително високоефективна конструкция на защитата, и че няма задоволителна логистика, и че няма задоволително високоточни оръжия. Така че мисля, нашите политици би трябвало да се замислят съществено и да се вземе решение за доста увеличение на бюджета за защита, и най-много – за вярното консумиране, тъй като доста от плановете за рационализация се провалиха заради това, че не бяха добре готови, или пък заради това, че бяха прекомерно амбициозни, или по други аргументи.
Като цяло се наложи да пренаредим целите си в границите на НАТО. У нас беше основана батальонна бойна група на Алианса. Как се вписахме и се вписваме сега ние със съдружниците си? Успяхме ли да реализираме цялостна интеграция или към момента има на какво да се учим?
Това, че на българска територия е развърнат контингент на НАТО, воден от Италия, е извънредно положително, тъй като това е точно груповият отговор на сходни опасности и закани, на територията на Украйна. Но това, което към момента ми се коства, че ние незадоволително считаме себе си като натовска страна, че ние не разчитаме изцяло на НАТО като защитителен съюз – ето това е нещо основно. Ние доста рядко приказваме за нас като ние, НАТО. Обикновено приказваме – ето, НАТО е там, НАТО ни сподели това или това. Мисля, че един сериозен проблем е, че ние не изпълняваме нашите задължения които ние самите сме поели в границите на НАТО. Давам ви образец. България е декларирала преди няколко години, че ще построи батальонна бойна група по натовски стандарт, тежка механизирана бригада и ние съвсем нищо не сме създали за осъществяване на този наш персонален ангажимент, който ние сме поели.
И в този момент ни се наложи доста небрежно тук да демонстрираме качества. Даваме ли си въобще сметка, че ние също би трябвало да имаме своя принос в груповата защита на НАТО, или следваме тази мисъл, че НАТО ще ни пази, в случай че нещо се случи към нас, или не дай боже на наша територия?
Вижте, ние сме членове на НАТО по няколко аргументи. Първата причина е, че това е съюз, който е основан на споделени полезности. В този съюз са страни като нашите прилежащи страни – Румъния, Гърция. Там са Германия, която постоянно е била модел за имитиране. Там са Холандия, Франция, естествено Съединени американски щати като максимален съдружник. Това е съюз, който цели да подсигурява правилата, свободите, на които се градят нашите страни. От друга страна, това е съюз, в който всяка една страна дава толкоз, колкото може, и получава /…/ гаранции. Ние сме подсигурили, че ще дадем и ще увеличим нашия принос в нашата си защита, която /…/ защитата на /…/, като реализираме 2% от брутния вътрешен артикул. За страдание, към момента не сме го достигнали този %. България взе участие във всички решения, които взима НАТО, в това число и в този момент – и за подсилване на Източния фланг, и за оказване на поддръжка на Украйна. Всички тези решения са взети дружно в този съюз, като българският глас е еднакъв на всички останали. И ние, коства ми се, би трябвало тъкмо върху това да се замислим – че ние сме НАТО, не е НАТО някъде извън и ни постанова едно или друго решение.
Говорейки за сигурност и защита, с изключение на войната в Украйна, имаме голям мигрантски напън, който сподели пробойни в защитата на границата ни. Наистина ли не съумяваме да се оправим или просто две страни използваха това, с цел да ни порежат за " Шенген “?
Аз бих свързал тематиката за войната в Украйна с тематиката за миграцията, за която вие поставяте въпроса, защото ние видяхме, че голямо количество украинци се насочиха към външните граници на Украйна и към прилежащи страни, в това число и към България. Това демонстрира, че изобщо казусът с миграцията се задълбочава в международен мащаб. Да, Украйна, да, войната на Русия против Украйна е най-големият риск за сигурността изобщо на човечеството. Това е геостратегически разлом, това не е двустранен проблем, само че той някак си изостря всички останали проблеми, които се натрупват. И тук ще кажа – това не е единствено миграцията. Това са проблемите на климатичните промени, които също способстват за миграция, които основават неустойчивост в доста страни. Това са опитите на Северна Корея с нуклеарни оръжия и с ракети. Имаме неустойчивост на Балканите, нерешени проблеми – Сърбия, Косово. Добре, че България съумя да /…/ своя проблем с Македония. Казвам го това, тъй като светът стана в действителност доста по-несигурен и по-нестабилен. От тази позиция, ние ще бъдем изложени на от ден на ден опасности, освен мигрантски, освен свързани с неустойчивостта в обособени райони, само че ние чакаме една икономическа и финансова неустойчивост в идните години, чакаме споровете, които до момента бяха по някакъв метод замразени, още веднъж да се рестартират. Аз се надявам, че войната в Украйна няма да излезе отвън границите на Украйна, само че ние имаме застрашени страни като Молдова, Грузия, тъй че всичко това, което е към нас, към нашата територия, би трябвало да ни бъде една сигнална лампа, че рисковете са доста огромни, и България би трябвало да търси решение, интензивно би трябвало да търси решения. И тези решения могат да бъдат открити съгласно мен в границите на НАТО и на Европейския съюз – две организации, в които ние членуваме пълноправно. Струва ми се, че към момента не осъзнаваме нашите благоприятни условия и в единия, и в другия съюз. Включително както и поставихте въпроса с миграцията, в това число както поставихте въпроса и с " Шенген “. България може да има доста по-активна роля. Ние някак си се сещаме за проблемите, когато настъпи крайният миг за решение или когато настъпи моментът за взимане на някакво решение. А това са неща, които би трябвало да бъдат готови доста по-отрано, да се работи по всичките тези въпроси.
Безспорно 2022 година е годината на променената среда за сигурност. Към какво обаче се трансформира, към разделяне на света на обособени блокове и до каква степен може да стигне това? Споменахте към този момент икономическа рецесия. Не се ли вижда някаква светлинка в тунела въпреки всичко?
Аз почтено казано съм песимистичен, че проблемите, които съществуват, могат да намерят разрешаване. И освен рецесията в Украйна. Много от проблемите имат извънредно дълготрайна вероятност и се постанова решение от огромен кръг страни. И на този декор ние виждаме един разлом в Европа. Русия изрично нарушава това, което беше градено като архитектура за сигурност в Европа. От тази позиция ми се коства, че в сички тези проблеми като неустановеност в региони, близки до нас, климатични промени, ще намират още по-трудно решение. На мен ми се коства, че Русия ще се отделя още повече от Запада, от западните полезности, от западния модел, макар че тя приемаше тези полезности значително. Русия по-скоро ще върви към един модел, в който съществена роля ще играе Китай. От тази позиция ние ще забележим задълбочаване на несъгласията в световен мащаб сред Съединени американски щати и Китай. Китай по всяка възможност ще се опита да притегли Русия на своя страна, а както знаем, Русия е втората по величина, а пък по брой нуклеарни оръжия може би и първата в света мощ. На мен ми се коства, че нарушеното доверие, което има сред западните страни към Русия, най-много за това, че Русия заявяваше, че няма да атакува Украйна, а в последна сметка видяхме какво става, Русия ще изпадне в състояние на нерешителен международен състезател. Това естествено ще затруднява търсенето на решения. Предполагам, че Русия ще продължи да се пробва да постанова свои ползи, в това число и посредством хибридни дейности, в това число посредством хакерски атаки, посредством потребление на нефта и газа като оръжие, което пък от своя страна още веднъж ще ускорява това съмнение към Русия като главен състезател. Всичко това ме кара да мисля, че идната година ние ще имаме една още по-несигурна година, година, в която рецесията в Украйна, военният спор на Русия против Украйна ще продължи, като в това време се засилват други районни спорове, като в това време се задълбочават световните проблеми и световните отрицателни процеси – миграция, климатични промени, съревнование и така нататък
А у нас, в случай че погледнем в нашата къща, може ли да има сигурност без политическа непоклатимост, каквато досега нямаме?
Повечето от въпросите, пред които сме изправени, изискват естествено първо законодателни решения, т.е. работещ парламент, изискват дълготрайна вероятност. Решения, които се взимат в този момент, ще бъдат годни за години напред. Ето, ние говорихме за модернизацията на Българската войска, само че тя не може да се осъществя без да имаме един постоянен бюджет, без да имаме ангажимент на всички политически партии към модернизирането на Българската войска, което значи естествено и повече разноски, без одобрение на обособените модернизационни планове. Ето, виждате, че Народното събрание трябваше да ратифицира съглашението със Съединени американски щати за втори пакет от осем самолета F-16. Т.е. тези неща ние няма по какъв начин да ги избегнем. И без една фактически сериозна непоклатимост, политическа, която да подсигурява дълготрайни решения, аз съм песимистичен за нашата система за сигурност.
Г-н Божилов, по кое време в разбрахма, че войната, която се води наоколо до нас, ще ни накара да преразгледаме своите проекти в региона на защитата и сигурността и дадохме ли си в действителност тази сметка?
Нашите политици, а и обществото като цяло имат осъзнаването към този момент, че тази война, която се води на територията на Украйна, не е единствено война сред Украйна и Русия. Тя визира интернационалните връзки, тя визира европейската архитектура за сигурност, тя визира районната сигурност и по този метод директно въздейства върху България. Отначало сякаш имаше някакво подозрение, имаше интервал на изчакване, имаше интервал на колебание каква страна да заеме сякаш България, само че мисля, че с последните решения на Народното събрание, в това число и това за предоставяне на директна военна помощ на Украйна, нашата страна зае вярната позиция, само вероятната в този случай.
Модернизацията на армията и финансовите средства бяха извънредно незадоволителни през последните 30 години, не успяхме да се превъоръжим на 100%. Защо се получи по този начин? Дали тъй като не осъзнавахме, че може да ни се случи боен спор наоколо до нас и не осъзнавахме, че може в действителност да има повтаряне на съществени военни дейности, или просто смятахме, че армията не е толкоз значима?
Не единствено в България считахме, че няма да има война в Европа – най-малко такава война, каквато се води в този момент, сега, на територията на Украйна. Имаше желанието и по-скоро, че след Втората международна война Европа няма да изпита тази опасност. Въпросът е по какъв начин ние оценяваме риска и дали ние си взимаме поучения от това, което става в Украйна. И би трябвало да ви кажа, че аз почтено казано съм песимистичен във връзка с това, че ние ще създадем забележителна крачка в модернизацията на Българската войска, гледайки самата обстановка в Украйна. Преди всичко България е една от дребното страни, които не усили доста бюджета си за защита. Виждаме Полша – няколко пъти нарастване на бюджета за защита, Румъния – няколко пъти нарастване на разноските за защита, Германия гласоподава над 100 милиарда евро в допълнение за увеличение на качествата. За мен това е един доста сериозен проблем. Другият проблем, който ми се коства, че би трябвало да бъде адресиран, е по какъв начин ние преглеждаме структурата, командния състав, командването и изобщо ролята на Българската войска в защитата на страната. Тук също има какво да помислим, гледайки какво става на терена на Украйна и гледайки по какъв начин Русия губи войната по разнообразни аргументи – и заради това, че няма задоволително високоефективна конструкция на защитата, и че няма задоволителна логистика, и че няма задоволително високоточни оръжия. Така че мисля, нашите политици би трябвало да се замислят съществено и да се вземе решение за доста увеличение на бюджета за защита, и най-много – за вярното консумиране, тъй като доста от плановете за рационализация се провалиха заради това, че не бяха добре готови, или пък заради това, че бяха прекомерно амбициозни, или по други аргументи.
Като цяло се наложи да пренаредим целите си в границите на НАТО. У нас беше основана батальонна бойна група на Алианса. Как се вписахме и се вписваме сега ние със съдружниците си? Успяхме ли да реализираме цялостна интеграция или към момента има на какво да се учим?
Това, че на българска територия е развърнат контингент на НАТО, воден от Италия, е извънредно положително, тъй като това е точно груповият отговор на сходни опасности и закани, на територията на Украйна. Но това, което към момента ми се коства, че ние незадоволително считаме себе си като натовска страна, че ние не разчитаме изцяло на НАТО като защитителен съюз – ето това е нещо основно. Ние доста рядко приказваме за нас като ние, НАТО. Обикновено приказваме – ето, НАТО е там, НАТО ни сподели това или това. Мисля, че един сериозен проблем е, че ние не изпълняваме нашите задължения които ние самите сме поели в границите на НАТО. Давам ви образец. България е декларирала преди няколко години, че ще построи батальонна бойна група по натовски стандарт, тежка механизирана бригада и ние съвсем нищо не сме създали за осъществяване на този наш персонален ангажимент, който ние сме поели.
И в този момент ни се наложи доста небрежно тук да демонстрираме качества. Даваме ли си въобще сметка, че ние също би трябвало да имаме своя принос в груповата защита на НАТО, или следваме тази мисъл, че НАТО ще ни пази, в случай че нещо се случи към нас, или не дай боже на наша територия?
Вижте, ние сме членове на НАТО по няколко аргументи. Първата причина е, че това е съюз, който е основан на споделени полезности. В този съюз са страни като нашите прилежащи страни – Румъния, Гърция. Там са Германия, която постоянно е била модел за имитиране. Там са Холандия, Франция, естествено Съединени американски щати като максимален съдружник. Това е съюз, който цели да подсигурява правилата, свободите, на които се градят нашите страни. От друга страна, това е съюз, в който всяка една страна дава толкоз, колкото може, и получава /…/ гаранции. Ние сме подсигурили, че ще дадем и ще увеличим нашия принос в нашата си защита, която /…/ защитата на /…/, като реализираме 2% от брутния вътрешен артикул. За страдание, към момента не сме го достигнали този %. България взе участие във всички решения, които взима НАТО, в това число и в този момент – и за подсилване на Източния фланг, и за оказване на поддръжка на Украйна. Всички тези решения са взети дружно в този съюз, като българският глас е еднакъв на всички останали. И ние, коства ми се, би трябвало тъкмо върху това да се замислим – че ние сме НАТО, не е НАТО някъде извън и ни постанова едно или друго решение.
Говорейки за сигурност и защита, с изключение на войната в Украйна, имаме голям мигрантски напън, който сподели пробойни в защитата на границата ни. Наистина ли не съумяваме да се оправим или просто две страни използваха това, с цел да ни порежат за " Шенген “?
Аз бих свързал тематиката за войната в Украйна с тематиката за миграцията, за която вие поставяте въпроса, защото ние видяхме, че голямо количество украинци се насочиха към външните граници на Украйна и към прилежащи страни, в това число и към България. Това демонстрира, че изобщо казусът с миграцията се задълбочава в международен мащаб. Да, Украйна, да, войната на Русия против Украйна е най-големият риск за сигурността изобщо на човечеството. Това е геостратегически разлом, това не е двустранен проблем, само че той някак си изостря всички останали проблеми, които се натрупват. И тук ще кажа – това не е единствено миграцията. Това са проблемите на климатичните промени, които също способстват за миграция, които основават неустойчивост в доста страни. Това са опитите на Северна Корея с нуклеарни оръжия и с ракети. Имаме неустойчивост на Балканите, нерешени проблеми – Сърбия, Косово. Добре, че България съумя да /…/ своя проблем с Македония. Казвам го това, тъй като светът стана в действителност доста по-несигурен и по-нестабилен. От тази позиция, ние ще бъдем изложени на от ден на ден опасности, освен мигрантски, освен свързани с неустойчивостта в обособени райони, само че ние чакаме една икономическа и финансова неустойчивост в идните години, чакаме споровете, които до момента бяха по някакъв метод замразени, още веднъж да се рестартират. Аз се надявам, че войната в Украйна няма да излезе отвън границите на Украйна, само че ние имаме застрашени страни като Молдова, Грузия, тъй че всичко това, което е към нас, към нашата територия, би трябвало да ни бъде една сигнална лампа, че рисковете са доста огромни, и България би трябвало да търси решение, интензивно би трябвало да търси решения. И тези решения могат да бъдат открити съгласно мен в границите на НАТО и на Европейския съюз – две организации, в които ние членуваме пълноправно. Струва ми се, че към момента не осъзнаваме нашите благоприятни условия и в единия, и в другия съюз. Включително както и поставихте въпроса с миграцията, в това число както поставихте въпроса и с " Шенген “. България може да има доста по-активна роля. Ние някак си се сещаме за проблемите, когато настъпи крайният миг за решение или когато настъпи моментът за взимане на някакво решение. А това са неща, които би трябвало да бъдат готови доста по-отрано, да се работи по всичките тези въпроси.
Безспорно 2022 година е годината на променената среда за сигурност. Към какво обаче се трансформира, към разделяне на света на обособени блокове и до каква степен може да стигне това? Споменахте към този момент икономическа рецесия. Не се ли вижда някаква светлинка в тунела въпреки всичко?
Аз почтено казано съм песимистичен, че проблемите, които съществуват, могат да намерят разрешаване. И освен рецесията в Украйна. Много от проблемите имат извънредно дълготрайна вероятност и се постанова решение от огромен кръг страни. И на този декор ние виждаме един разлом в Европа. Русия изрично нарушава това, което беше градено като архитектура за сигурност в Европа. От тази позиция ми се коства, че в сички тези проблеми като неустановеност в региони, близки до нас, климатични промени, ще намират още по-трудно решение. На мен ми се коства, че Русия ще се отделя още повече от Запада, от западните полезности, от западния модел, макар че тя приемаше тези полезности значително. Русия по-скоро ще върви към един модел, в който съществена роля ще играе Китай. От тази позиция ние ще забележим задълбочаване на несъгласията в световен мащаб сред Съединени американски щати и Китай. Китай по всяка възможност ще се опита да притегли Русия на своя страна, а както знаем, Русия е втората по величина, а пък по брой нуклеарни оръжия може би и първата в света мощ. На мен ми се коства, че нарушеното доверие, което има сред западните страни към Русия, най-много за това, че Русия заявяваше, че няма да атакува Украйна, а в последна сметка видяхме какво става, Русия ще изпадне в състояние на нерешителен международен състезател. Това естествено ще затруднява търсенето на решения. Предполагам, че Русия ще продължи да се пробва да постанова свои ползи, в това число и посредством хибридни дейности, в това число посредством хакерски атаки, посредством потребление на нефта и газа като оръжие, което пък от своя страна още веднъж ще ускорява това съмнение към Русия като главен състезател. Всичко това ме кара да мисля, че идната година ние ще имаме една още по-несигурна година, година, в която рецесията в Украйна, военният спор на Русия против Украйна ще продължи, като в това време се засилват други районни спорове, като в това време се задълбочават световните проблеми и световните отрицателни процеси – миграция, климатични промени, съревнование и така нататък
А у нас, в случай че погледнем в нашата къща, може ли да има сигурност без политическа непоклатимост, каквато досега нямаме?
Повечето от въпросите, пред които сме изправени, изискват естествено първо законодателни решения, т.е. работещ парламент, изискват дълготрайна вероятност. Решения, които се взимат в този момент, ще бъдат годни за години напред. Ето, ние говорихме за модернизацията на Българската войска, само че тя не може да се осъществя без да имаме един постоянен бюджет, без да имаме ангажимент на всички политически партии към модернизирането на Българската войска, което значи естествено и повече разноски, без одобрение на обособените модернизационни планове. Ето, виждате, че Народното събрание трябваше да ратифицира съглашението със Съединени американски щати за втори пакет от осем самолета F-16. Т.е. тези неща ние няма по какъв начин да ги избегнем. И без една фактически сериозна непоклатимост, политическа, която да подсигурява дълготрайни решения, аз съм песимистичен за нашата система за сигурност.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ