„Контраофанзивата започна от около 2 месеца и се развива сравнително бавно, основна причина, според мен, е липсата на достатъчно оръжие. Имайки тези лимитирани средства, настъпателната операция е бавна, но напредва“, посочи още Минчев по повод военните действия в Украйна.

Много е важно ние да наситим украинската армия с оръжия. България също може да помогне, ние имаме много ракети. Тези ракети имат срок на годност и той се променя, имаме ракети, които са в края на срока си и може да се използват. Тези елементи трябва да се дадат, те така или иначе няма да се използват, каза още той.

Той очаквал зимните месеци да са трудни за всички.

Относно падналия край Тюленово дрон, който в понеделник бе обезвреден от военноморските сили, Минчев коментира, че „не е въпрос в страха, а във вниманието, което трябва да се отделя за намиране на подобни дронове“.

Божидар Колев, анализатор от De Re Militari, коментира от своя страна, че като оръжия в бойни действия може да се „използват и детски колички с дистанционно управление“.

По думите му от 2014 г. от Близкия изток дроновете започват да поемат все по-голяма роля за разузнаване и военни действия.

Дроновете не са магическо оръжие, за малките дронове загубите са около 90 процента. Руската и украинската страна използват масово дронове и ударите с тях са изключително ожесточени.

Относно контраофанзивата на Киев, той коментира, че „до голяма степен наблюдаваме, че руските сили са изпратили по-елитните си формирования, което означава, че пълнят дупките в линията“. „Украинците се опитаха да използват тактика от Европа и САЩ, но това е трудно, сега сме преминали към етап на изтощение, за да видим коя ще поддаде първа“, смята експертът.

Въздушна тревога заради нападението е била обявена в цялата страна. Съобщава се за експлозии в Лвов, Одеса и родния град на президента Володимир Зеленски Кривой рог. Около полунощ руските военни нанесоха удари и по Харков.

Военновъздушните сили на украинските въоръжени сили съобщиха сутринта, че Украйна е била атакувана от 30 безпилотни самолета-камикадзе от типа Шахед-136/131, изстреляна е и балистична ракета Искандер-М. 27 от 30 дрона са свалени. 18 от дроновете са прелетели в посока Лвовска област като 3 от тях не са били свалени, съобщи началникът на регионалното военно управление Максим Козицки. Ударени са промишлени складове.

"Пожарът все още се гаси. Искам да подчертая, че това са обикновени индустриални складове. Не са съхранявали нищо военно", посочи Козицки. 

По-късно кметът на Лвов Андрей Садовой съобщи, че под развалините е намерен мъртъв мъж, който е работил склад. Загиналият е 32-годишен. Ранени са още двама. Ударени са склад за прозорци, битова химия, както и помещения, в които благотворителната мисия "Каритас - Спес" е съхранявала хуманитарна помощ. 

Руските военни не коментираха удара по Лвов.

Последните атаки срещу Лвов бяха на 6 юли, когато 10 души загинаха при разрушаването на жилищна сграда, и на 15 август, когато нямаше съобщения за загинали.

Това заяви пред Българската национална телевизия депутатът от ПП-ДБ Йордан Терзийски. 

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. 

“Правителството предприема мерки за обезщетение на производителите. За да бъдат постигнати правилните решения, е редно протестиращите да седнат на маса с правителството, защото когато се поставят ултиматуми и се държат за заложници стабилността, спокойствието и цените, се навежда на мисълта, че има и друго", посочи Терзийски. 

В края на миналата седмица премиерът акад. Николай Денков определи този подход като “терористичен” и нарече тъкмо така протестиращите зърнопроизводители - квалификация, която предизвика недоволство.

"Призивите за оставка на земеделския министър започват да пораждат съмнения, че този протест не е за проблемите на самите производители, а политически. Трябва да водим разговор за начина, по който са субсидирани производителите".

Според Терзийски подобно напрежение се насажда и по темата с мините и дроновете и исканата оставка на военния министър.

"Пак се използва един случай (дронът край Тюленово), който очевидно е рутинен за армията. Всяването на страх в населението е подсъдно и страховете на хората, било то за тяхната сигурност или за техния хляб, не трябва да се използват за политически дивиденти", каза депутатът.

Александър Сирски, командир на украинските войски на фронта заяви, че битката остава тежка. Русия се опитва да възстанови позициите, които е изгубила. Москва не е признала загубата на контрол над Андрийвка или Клишчиевка.

"Тези селища, на пръв поглед малки, бяха важни елементи в отбранителната линия на врага, която се простираше от Бахмут до Хорловка“, написа Сирски в Telegram.

Военният говорител Илия Евлаш също посочи, че превземането на Кришчиевка е стратегически пробив в южния фланг в Бахмут. Заместник-министърът на отбраната Хана Маляр каза по-рано в понеделник, че украинските сили са си върнали 51 квадратни километра от района от началото на контраофанзивата на Украйна това лято. 

Институтът за изследване на войната също отчита, че пробив на украинските войски в района на Бахмут е стратегически и вероятно е нарушил руската отбрана в района южно от Бахмут. От там посочват, че вероятно войските на Москва са уморени от битката за задържането на Клишчиевка и Андрийвка. 

Няма обаче незабавни индикации, че освобождаването на Клишчиевка и Андрийвка.

Русия твърди, че все още контролира огромни части от украинска територия на юг. 

Тагарев заяви, че на този етап все още не е ясно от къде е дошъл дронът, който заседна на скалите в Тюленово. "Той може да е паднал във водата и течението да го е извлеклко към брега. Може да се се е случило преди часове, може преди дни. Оценката на пръв поглед е, че може да са минали до две седмици откакто е паднал", каза още министърът пред журналисти, пише dariknews.bg.

"Не мога да кажа дали хората, обезвредили боеприпаса са били с потник и цигара, снимката е размазана", коментира той ситуацията, на която станахме свидетели край Тюленово. "Докладвано ми е че са действали по протокол и спазвайки всички мерки за безопасност, дронът е унищожен и няма никаква опасност за хората", обясни още Тагарев.

127 боеприпаса от различен характер са били унищожени от началото на годината, добави той. "Това потвърждава думите ми, че ежеседмично се появяват невзривени боеприпаси", заяви още министърът и обясни, че сутринта не е бил цитиран коректно и в изказването си не е казал, че постоянно се откриват дронове.

Това каза пред БНР Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност, бивш заместник-министър на отбраната. 

И поясни, че много от дроновете, които се използват и от двете страни, са произведени по времето на Съветския съюз. 

Той подчерта, че има стандартни процедури, които се прилагат при подобни случаи:  "На българското крайбрежие постоянно излизат различни боеприпаси от Първата световна война. Има определи процедури как да се действа. Важното е хората да не приближават такива предмети заради риск за здравето и за живота. Най-правилното е да се съобщи за открит подобен предмет...

Трябва да се знае, че е възможно да има още дронове, мини, знаем за доста мини, които плават свободно в Черно море. Подобни рискове ще има".