Това стана ясно след заседанието на парламентарната комисия по конституционни въпроси. На него бяха приети процедурните правила, по които да бъдат обсъдени и приети промените в основния закон. Проекторешението бе внесено от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и ИТН. 

Процедурата е стандартна, а текстовете повтарят тези от 2014 г., когато за последно беше отворена Конституцията. Нуждата от такива правила е заради разликата в процедурите по приемане на законови изменения и основния закон - Конституцията се реформира след три гласувания, а законопроекти в НС - на две четения. 

Днес членовете на комисията решиха сроковете за разглеждане на законопроекта да влизат и депутатските ваканции.

Според правилата на първото гласуване законопроектът се разглежда, след като НС изслуша доклада на комисията в 20 минути. При първото гласуване законопроектът се обсъжда и гласува по принцип и в цялост при условията и по реда, които са предвидени в правилника за работа на НС. Законопроектът се приема, ако за него са гласували ¾ от всички народни представители. Повторно може да бъде разгледан, ако законопроектът получи по-малко гласове, но не-по малко от ⅔. 

При второто гласуване проектът се приема текст по текст. Отново са необходими ¾ от гласовете. 

Между второ и трето гласуване не се правят предложения. То протича в цялост и отново са нужни ¾ от народните представители.

Очакваме Азербайджан да прекрати военните действия и те да не се използват за прогонване на арменците, местни жители на Карабах, отбеляза той. Говорителят добави, че възможни санкции от страна на ЕС може да се наложат, ако се постигне необходимото единодушие за такова решение.

Говорителят подчерта, че обемът на внасяния от ЕС газ от Азербайджан се равнява на три процента от общите вносни количества за миналата година. "Това е с един процент повече от 2021 г. и очакваме за тази година да няма промени", уточни той.

Знаем, че Азербайджан внася газ от Русия, но газът, доставян в ЕС, е каспийски, заяви говорителят. Той посочи, че ЕС знае какви количества се внасят от Русия в Азербайджан и те са много по-малки от вноса от Азербайджан в ЕС. Не внасяме руски газ в ЕС, обобщи говорителят.

Ние сме в контакт с него. На комисия ще се даде ясна и категорична информация какво точно се е случило и какви са причините. Мисля, че това е важно, защото темата е достатъчно чувствителна и не трябва да се позволяват спекулации по нея, а и да може обществото да е информирано.

Това заяви в кулоарите на парламента депутатът от ГЕРБ - СДС и председател на Комисията по отбрана Христо Гаджев, който коментира темата за открития край Тюленово боеприпас. 

"Да се задейства ПВО-то на Тленово за подобен дрон не е много сериозно, защото дронът е доплувал най-вероятно. Нека да видим какво ще стане ясно на комисията и да не обвиняваме никого преди това. Хората в Българската армия си вършат съвестно работата", добави от своя страна депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и член на комисията по отбрана Ивайло Мирчев.

"Ще зададем адекватни въпроси на министър Тодор Тагарев и тогава ще можем да коментираме. В момента трябва да успокоим хората, да видим какво точно се е случило там, а не да говорим за смяна на министъра. Ако не е действано адекватно, ще има съответната проверка. Не трябва да имате никакви съмнения, че ние ще действаме адекватно в тази ситуация", каза още Мирчев. 

"Министърът явно е имал предвид, че всякак седмица се обезвреждат невзривени боеприпаси от Втората световна война, от Балканските войни. Модулните групи, които се занимават с обезвреждане на боеприпаси, са достъчно големи професионалисти. Нека да видим дали е погрешно разбран министър Тагарев", каза още Гаджев по повод твърденията на министъра на отбраната, че всяка седмица в България се случват подобни инциденти. 

По думите му тази добра новина има практически измерения. 

Тя трябва да се използва от сегашното правителство по два начина - вътрешен и външен. Външният начин е да се използва като допълнителен аргумент за убеждаване на скептичните членки да ни допуснат в Шенген. Нидерландия твърде дълго се кри зад аргумента на този механизъм. Сега тази преграда падна. Вътрешната част е, че не трябва да се заблуждава никой, че Европейската комисия спи и че това значи край на реформите. Напротив. Това е акт, който трябва да насърчи задълбочаването на реформите", категоричен бе той.

Зарков алармира обаче, че през последните 100 дни няма напредък в тази насока.

"Остава усещането, че правителството е заклещено, захванато в една много сложна сглобка. Заклещено между един дневен ред, който е негов и официален, разписан в управленска програма и един друг дневен ред, който въобще не е толкова виден, макар че го чухме и по записи и който ни води по манастирските магерници. И в това нещо се надявам правителството да успее, включително доц. Славов, на когото разчитам, да води кораба в правилната посока", допълни бившият служебен правосъден министър.

"Ако "хората с Майбасите" получават незаконно пари, държавата да си свърши работата. От 70 хил. души 10 да имат "Майбах". Какво трябва да направят останалите? Властта да не ги поставя като пилон. Аз "Майбах" нямам. Институциите да си свършат работата", поде Жекова, която бе прекъсната от Виктор Николаев, който се опита няколко пъти да зададе уточняващи въпроси. Без успех. 

"На думата "Майбах" откачихте", заяви Виктор Николаев. 

"Не съм откачила. Аз в такъв разговор няма да влизам. Аз съм спокойна. Нямам "Майбах", повтори още Жекова. 

"Въпросът не беше дали вие имате "Майбах", а дали са концентрирани огромен брой от средствата в малък брой хора", обясни Николаев. 

"Не мога да отговоря. Институциите да си свършат работата. 20 лева е субсидията за 1 декар производство. 13 лева получаваме от Европейската комисия за това, че спазваме зелените изисквания. Това е плащането, което получаваме за 2022 г.", отсече Жекова. 

Яростният спор всъщност е предизвикан от вчерашното решение на парламента да вдигне забраната върху вноса на украинско зърно - решение, заради което от бранша заплашиха с протести. Ембаргото беше въведено от служебното правителство през април, заедно с още четири държави в Европа. Според настоящия кабинет обаче тя е ощетила хазната с милиони, а вноса на украинско зърно ще спомогне за овладяване на инфлацията. 

Икономистът Лъчезар Богданов коментира в социалните мрежи данни за печалби от 2,5 млрд. 

“За мен е много важно, ако в даден бранш има много голям шок от непредвидено външно събитие – бедствие, война, и има рязка промяна в икономическите условия, то там да има целенасочена помощ, която да компенсира щети и разходи, понесени от външни шокове, извън контрола на съответния предприемач. Но бланкетното помагане – това е малко класова борба”, смята Лъчезар Богданов.  

Той коментира, че България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнасяли.

При слънчогледа ситуацията била друга.

“Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио”, обясни Богданов.

“За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.

“Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци,  на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.

“В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство”, заяви Богданов.

“Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители. По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

“Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.

В доклада, който ще подготвят в следвашщите 2-3 седмици, те ще представят своето становище и своите препоръки, добави той.

Важното е, че внесените текстове в парламента следват много плътно получаваните досега препоръки от Венецианската комисия. Когато сме работили по законовите промени, сме се опитвали да следваме много плътно тези препоръки, посочи Славов.

С предложените промени ще има служебно правителство, като президентът ще трябва да избира за премиер от следните трима – председателя на парламента, председателя на БНБ и председателя на Конституционния съд. Избраният за премиер предлага на президента състав на правителство. Предлага се, ако в едносемичен срок президентът не назначи служебно правителство, то да бъде назначено от парламента, поясни правосъдният министър.

Европейският модел е, когато едно правителство е в оставка и няма избрано редовно правителството, правителството в оставка да остава до избирането на редовно правителство. Избраният от депутатите вариант е по-сложен, но може би ще си го подкрепят, отбеляза Атанас Славов.

От Венецианската комисия разбраха, че България иска да запази парламентаризма, тъй като служебните правителства в последните 2 г. създадоха определни проблеми в това отношение, заяви министърът на правосъдието.

Той коментира, че свързаните с Висшия съдебен съвет законови промени целят да се постигне отчетност на ВСС. По думите му във ВСС трябва да влязат професионалисти без зависимости, с авторитет, с достатъчно стаж и опит, които са и високо морални.

Има такива хора, въпросът е мнозинството, което ги избира, да има волята да ги селектира, подчерта Славов.

Работим за това да има добри закони, въпреки че има проблеми с процедурата, и вярвам, че резултатът ще е добър, каза още правосъдният министър.

Между двете четения могат да бъдат внесени други текстове, които концептуално не биха могли обаче да променят идеите, заложени в настоящия проект. Това заяви пред БНР Иван Брегов от правната програма на Института за пазарна икономика.

Според него идеите, свързани със служебното правителство и правомощията на президента и с националния празник са несъществените елементи от конституционния проект. За него основният фокус е в глава 6 - устройство на съдебната власт.

Правомощията на президента се засягат в 2 направления, напомни Брегов в интервю за предаването "Преди всички" и уточни, че те са свързани със служебните кабинети и избирането на председателите на върховните съдилища и главния прокурор, което вече ще става само с решение на ВСС без необходимост от указ на президента.

Според него обаче това правомощие би следвало да остане:

"То е важно, защото президентската институция се явяваше някакъв опит за коректив на избора на ВСС, за рестартиране на процедурата и за мотивираното отказване да се извърши този избор. Тази процедура не подлежи на никакъв друг съдебен или инстанционен контрол от друга държавна институция".

Опитвам се да не виждам прякото политическо противопоставяне, отбеляза Иван Брегов и добави: "Тези въпроси трябваше да бъдат изведени на територията на политиката, а не на територията на законодателството".

Конституционният проект е подписан от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС. Авторството е неизвестно, но то не е необходимо да бъде назовавано, изказа мнение правният експерт.

"Тази тема беше табу до преди 2-3 години. Сега виждаме, че хората, които медийно потискаха тази тема, са вносители на този законопроект, което показва, че има много сериозна промяна в българската политическа среда. /.../ Знаем, че те са предмет на санкционен режим от дружа държава, от САЩ. Ако това може да ги мотивира, това е сериозен стимул човек да е по-прореформатовски настроен, още повече, че виждаме, че г-н Пеевски изземва изцяло инициативата от ПП-ДБ, искайки да предизвикат вече сериозно забавения избор на инспектор в Инспектората".

"Ако това е линията на ДПС - да са прореформатовски устроени, бих ги призовал да повдигнат въпроса за 2 казуса. Първият е отнемането на едно от ключовите дела по КТБ от съдия Милен Василев и разпределянето на председателката на Софийския апелативен съд г-жа Дончева. Много важен е казусът КТБ. Дали също толкова прореформаторски ще е г-н Пеевски. Другият казус, който също е много важен и пряко засягаше съдебната независимост и то на конкретен съдия - Мирослава Тодорова, когато бяха публикувани неправомерно нейните лични данни от Инспектората. Тези две проверки могат да разплетат зависимостите в Инспектората към ВСС.

Призовавам г-н Пеевски да инициира комисия в НС, която да направи изслушване и да подаде необходимите сигнали в прокуратурата. Това би било полезно".

По думите му всяка власт трябва да има коректив. Според него сам по себе си Инспекторатът е скъп и безполезен орган. "Дали в него не трябва да влизат съдии и прокурори, които са в предпенсионна възраст, така че да не могат да се върнат в системата, което да им развърже ръцете и да бъдат по-смели", предложи Иван Брегов. Според него този орган "може и за съжаление действа под политическо давление".

В конституционния проект много добре е предвидено съдиите да се самоуправляват, но на всяка мярка за самоуправление трябва да има контрамярка за отчетност и отговорност, категоричен бе експертът. И добави:

"Ако това не се случи, рискуваме да приемем приличен проект на Конституцията, който да не получи възможност да се правоприложи добре чрез Закона за съдебната власт".

Политиците много добре осъзнават, че механизмът за разследване на главния прокурор е важен, изказа мнението си Брегов. По думите му има текст в конституционния проект, който казва, че със закон се урежда статутът за разследване на главния прокурор. Според него е добре да има такъв текст.

Това заяви пред bTV зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС Росен Костурков.

По думите му България най-вероятно няма да се включи в продължаването на забраната, защото няма смисъл за нас.

"По-скоро има някакво неразбиране", коментира Костурков. Той допълни, че забраната у нас ще бъде отменена.

„България произвежда слънчогледово семе два пъти по-малко отколкото е капацитетът на преработвателите у нас. Страната ни е огромен преработвател на слънчогледово семе. Произвеждаме рафинирано олио и бял слънчоглед – експортни стоки с висока добавена стойност“, отбеляза той.

"Държавата е загубила около 200 милиона тази година от ДДС само от забраната на внос на зърното", категоричен бе зам.-председателят на Комисията по земеделие в НС.

Междувременно се подготвят протести заради отпадането на забраната за внос на украинско зърно. Слънчогледът е една от културите, които са „ябълките на раздора“ - да отпадне или да остане забраната за внос на украинско зърно.

Зърнопроизводителят Мария Дикова е категорично против отпадането й.

„Това означава нашата продукция да остане в складовете. Все още има 6000 тона непродаден слънчоглед от миналата година. Очаква се производството в нашия бранш да е от около 2 милиона лева. В момента, в който се заговори за тази декларация, търговията спря, цената се срина. Произвели сме продукция с много добри показатели, но интерес към нея няма“, коментира тя.

Припомняме, че на 2 септември, малко след 21 ч. Петър Тодоров блъсна момчето, което е пресичало по улица "Гурко". Тогава дрегерът отчете наличие на над два промила алкохол в кръвта му.

По време на последното съдебно заседанието стана ясно, че Тодоров се е движил и с превишена скорост - с 88 километра в час при ограничение от 30 километра.

Очаква се в 18 ч. ученици от столичното 32-ро училище да организират шествие от сградата на учебното заведение до мястото на тежката катастрофа.

Това стана ясно след среща между представителите на компанията и премиера акад. Николай Денков, предават от Агенция “Фокус”. 

Повод за разговора е предложението за предсрочното прекратяване на изключението от общоевропейското ембарго, наложено на Русия. За идеята се разбра преди лятната ваканция на депутатите. 

Дерогацията бе дадена от Европейската комисия в средата на миналата година, след като Брюксел взе решение да наложи ембарго за внос на петрол от Русия. Правото на дерогация ни бе дадено след преговори по време на предишното правителство на Кирил Петков. Основният мотив - специфичното географско положение на страната ни. Докато влезе в сила обаче служебното правителство на Гълъб Донев влезе в спор с ЕК относно параметрите й. 

Европейската комисия трябваше да уточни, че България не може да продава руски петрол или продукти, произведени от такъв, след като служебното правителство на Гълъб Донев (и по-специално тогавашния министър на енергетиката Росен Христов) посочи, че страната ни няма да наруши условията на дерогацията, ако изнася горива, получени при преработката на руски нефт.

Представители на “Лукойл” са се срещнали днес и с президента Румен Радев. Във фокуса на разговора бяха възможностите на компанията за алтернативни доставки на петрол, за осигуряване на непрекъснатост в производствения процес и за гарантиране на заетостта на работещите в новата ситуация след прекратяването на концесията на пристанище “Росенец“, както и предприетите от управляващите действия за предсрочно преустановяване на дерогацията за внос на руски суров петрол.