Иска Американската - Новини

Слънчевите панели, които обикновено се прикрепят към спътниците, могат да генерират енергия за техните бордови системи като камери и радиостанции, но не могат да помогнат на орбиталните обекти да коригират позициите си, обяснява Фабер, който е съосновател на компанията през 2018 г.

"Всичко винаги се отклонява и така много бързо не сте там, където е трябвало да бъдете - така че трябва да продължите да се приспособявате, което означава, че трябва да продължите да изразходвате гориво", казва той пред АФП на годишната среща на космическата индустрия в Колорадо Спрингс, Колорадо.

Следователно животът на спътниците е ограничен от количеството гориво, което могат да носят със себе си - поне засега.

"Ако можете да зареждате с гориво спътниците в орбита", казва Фабер, "можете да спрете да ги изхвърляте" - модел, който той определя като "безумен" поради високите разходи за производството и изстрелването им.

Компанията му предвижда да изпрати в орбита няколко големи резервоара, всеки от които да съдържа до няколко тона гориво.

След това по-малки, по-лесно маневриращи съдове ще се движат напред-назад между резервоарите и сателитите - като роботизирани помпи.

Запитан какви са рисковете, свързани с експлоатацията на такава система в орбита, Фабер е откровен: "Всичко, което можете да си представите."

Но той уверява, че с много тестове на земята и в орбита "ще бъде безопасно".

Подобно на автомобилите, спътниците, които се надяват да получат допълнително гориво от Orbit Fab, ще трябва да имат съвместими портове за гориво.

По-малко тегло, повече печалба

Фабер казва, че вече се проектират между 200 и 250 спътника, които да използват системата на неговата компания.

Това е пазар с възможности за развитие: По данни на консултантската компания Euroconsult в периода 2022-2031 г. са планирани около 24 500 спътника за изстрелване.

Компанията Orbit Fab, в която работят около 60 души и която иска да наеме още 25, вече е изстреляла един резервоар в орбита, а след това планира да проведе тестове за прехвърляне на гориво.

През 2019 г. тя доказа осъществимостта на системата с тестове за пренос на вода на Международната космическа станция.

"Първият ни договор с правителството на САЩ е да им доставяме гориво през 2025 г." за спътниците на Космическите сили, казва Фабер.

Той казва, че планират да изстрелят само няколко совалки с гориво в геостационарна орбита, където спътниците се намират предимно в "една равнина около екватора" на голяма височина от около 22 000 мили (36 000 км).

Спътниците в ниска околоземна орбита имат много по-различни траектории и ще са необходими повече совалки с гориво.

Друго допълнително предимство на зареждането с гориво в орбита е възможността да се освободи ключов показател при изстрелването на ракети: теглото.

Така проекти, които преди това са били смятани за неосъществими поради това, че са твърде тежки, могат да видят бял свят.