Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Румъния винаги е имала много по-агресивен начин на поведение и много повече е показвала мускули. Ние сме имали доста по-мек подход, много се разминаваме в това как водим външната си политика, посочи бившият зам.-външен министър..

Що се касае до Европейския съюз, тук съм съгласен с президента, че двустранните срещи и разговори с Нидерландия и Австрия са ключови, затова да да бъдат убедени, че България се справя с охраната и границата. Според мен решение е да се върнем отново на двустепенното влизане в Шенген, първо с летища и пристанища, и след това са сухопътните граници, добави той.

Ето какво още каза още тя:

Фактът, че влизаме в кампания, дава своя отпечатък. Партньорите навсякъде по общините ще бъдат конкуренти и е нормално да се опитват да се разграничат. Мисля, че ще наблюдаваме поредица от вербални престрелки.

„Сглобката“ не е заплашена - тя винаги е заплашена, но не мисля, че ще се разглоби.

Каквито и критики да чуваме от ГЕРБ, виждаме, че това не се отнася към мнозинството в парламента. Затова не виждаме знаци ГЕРБ да излиза от коалицията. А по-ранната ротация ще е промяна в първоначалната уговорка и ще създаде напрежение, а ГЕРБ не се стремят към това.

Проблеми в земеделието у нас има и то е ясно дори за нас, които не сме експерти. Те не са въпрос само на вноса на зърно от Украйна. Тези протести ще имат политически отзвук, не толкова реален в сектора. Ще напомнят на управляващите, че не са оставени безкритично.

„Възраждане“ поискаха оставката на правителството - дали има режисьор, е спекулация. Фактът е, че ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС гласуваха да падне забраната. БСП и „Възраждане“ искат оставката на правителството.

Много е важно да имаме предвид и икономическата ситуация - дали тя ще отшумява или ще се задълбочава. Ако цените растат, ще се стигне до недоволство.

Ще се промени политическата карта, не само че герб ще загуби част от кметовете, но и общинските съвети. Вие гледате кметските битки, но вотът за общинските съвети е много по-важен. А там очакваме много повече места, на които ще се правят сглобки.

Трябва да видим кого ще излъчи ГЕРБ за София, не съм привърженик на идеята, че вече има някаква сделка. Не очаквам договорка с ПП/ДБ, няма сигнали засега, че ще има кандидатура, на която ще е лесно да спечели изборите.

"Президентът очаква с нетърпение да чуе от президента Зеленски за контраофанзивата им и за напредъка, който постигат, нещо като негова оценка за това как изглежда бойното поле", отбеляза Кърби.

Байдън желае освен това да увери Зеленски, че когато САЩ твърдят, че ще останат с Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, украинците трябва да разберат, че подкрепата ще продължи, подчерта говорителят.

Кърби посочи, че срещата в Белия дом между Байдън и Зеленски ще се състои в "критичен момент". Той добави, че украинските въоръжени сили продължават да постигат напредък в контранастъплението си, докато Русия се обръща към нелоялни режими като Северна Корея, а международната общност продължава да се сплотява в подкрепа на Украйна, по-специално в така наречения " Формат от Рамщайн".

Говорителят на Белия дом по националната сигурност потвърди, че президентът на Украйна възнамерява да посети Конгреса на САЩ по време на посещението си във Вашингтон. "За членовете на Конгреса е важно да чуят директно от президента Зеленски за същите неща, които президентът Байдън ще чуе от него", каза още Кърби.

Той бе категоричен, че украинският държавен глава винаги, както публично, така и в частни разговори, е изразявал благодарността си за всичко, което САЩ правят в подкрепа на въоръжените сили на Украйна.

Това обявиха самите изпълнители във Facebook, след като вчера стана ясно, че Аргирови са били поканени да пеят заедно с Росица Кирилова. 

Новината за участието им в русофилския събор предизвика бурни реакции в социалните мрежи.

Съборът на русофилите се провежда днес в местността “Паниците” край Калофер. Организатор е Национално Движение "Русофили“ и учреденото през март т.г. в Москва Международно движение на русофилите (МДР) – и на двете е председател Николай Малинов, обвинен от българската прокуратура за шпионаж в полза на Русия и награден с медал от самия Владимир Путин за заслуги към Москва. Малинов често се появява в ефира на руските държавни телевизии, за да коментира актуални теми и да разпространява дезинформация, особено за обстановката в България. 

"Уважаеми почитатели, държим да ви информираме, че няма да участваме в днешния шумно рекламиран събор. Бяхме подведени, че събитието няма политически характер и е само културно мероприятие с цел забава и развлечение от типа на есенен събор. Нашия дует винаги е пропагандирал само музиката си. Така ще бъде и занапред!", написаха Светослав и Благовест Аргирови. 

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook

Видимо беше, че започваме с различен старт. Оказа се разбира се, че район “Нови Искър” е имал навреме пари и има изготвени технически паспорти. Е това някак си е ясно и явно за управлението на ГЕРБ, някак си кметът на Столична община е майка на нейните си кметове от нейната партия и мащеха за останалите. Колегата от Панчерево се отказа веднага. Каза, че този срок е неизпълним и няма намерение да си къса нервите за нещо недостижимо. Аз обаче не. Познавате ме, трудно се отказвам. Скапах колегите си, свършихме много работа от тази, която трябваше да свърши фирмата, работихме почти денонощно и успяхме.

Тук е моментът да благодаря на колегите си. И на луната с вас тръгвам.

И така доволни и щастливи ние живеехме допреди два дни, защото знаехме, че за сградите на кметствата в кварталите Враждебна и Кремиковци чакаме одобрение по проекти от Фонда за развитие и възстановяване. Преди тези два напрегнати дни, колегите Дани Йорданова и Йовчо Йовчев ми носят писмо с искане до Столична общита да осигурят пари за авариен ремонт, защото покривът на кметството в Кремиковци много тече. Ядосвам се аз и им казвам - знаете, че голямата община пари няма да даде, звъннете в тяхната дирекция, отговаряща за европрограмите и питайте кога ще бъдат разглеждани депозираните проекти. Е това беше достатъчно лош момент за мен и колегите. Йовчо се връща след малко и достатъчно притеснен ми казва - Лили тези не са внесли проектите в срок и му били казали, че виновната колежка вече не работела в общината.

Ако искате ми вярвайте, но вдигнах кръвно 200 за секунди, нямам думи. Това не е нормално. Аз все пак съм кмет на района, ние се справихме, въпреки неадекватните срокове, а те дори не решиха, че трябва да ми кажат. Изпратих разбира се веднага съобщение на вайбър на г-жа Фандъкова, е и след това отговор не получих. Боли ме много и ми тежи, защото точно от ресора на г-жа Савина преди малко повече от четири години не защитиха проектите за канализация за районите Кремиковци и Панчерево , сега други проекти.

Отново се оказва, че ние дори няма нужда да знаем - е кои сме ние, някакъв район с някакъв кмет. Жестоко е и обидно също. Не знам докога ние ще сме нищо за общината, защото не става въпрос за къщата на кмета, а за сгради публична общинстка собственост, не районна.

Вярвам и искам от сърце отношението към този район и жителите му да се промени и знам, че това няма да се промени със сегашното управление. Моля се да бъдем забелязани. От сегашното мога винаги да получа обаждане с текст - “ако за теб е приемливо да напишеш в доклада като съвносител ….. ……”- общински съветник от ГЕРБ, “защото само така мога да обясня на групата съветници “ ГЕРБ-СДС “защо ти давам пари, ще ти ги дадем” и аз разбира се да отговоря - г-жо ……… всичко полезно за жителите на района за мен е приемливо. Ама госпожо Кмет, защо вие трябва да обяснявате на нашите съветници, та нали вие сте кмет и на този район?! Е оставям изводите всеки сам да си направи.

Бъдете здрави!

Публикувам и снимки от двете сгради, за да разберете колко наистина е необходим ремонта им.

Лилия Донкова, Facebook