Веднъж чаках на опашка да си пусна препоръчано писмо в

Веднъж чаках на опашка да си пусна предложено писмо в пощата на Трийсет и трета улица и Осмо Авеню в Ню Йорк. Забелязах, че служителят беше отегчен от работата си – да мери предложени писма, да издава разписки – все една и съща монотонна работа години наред.

Тогава си споделих: „ Ще направя по този начин, че този служител да ме хареса. Очевидно, с цел да го накарам да ме хареса, би трябвало да му кажа нещо прелестно, и то не за себе си, а за него. ” Зададох си въпроса: „ Има ли в него нещо, на което мога откровено да се възхитя? ” На този въпрос от време на време мъчно се намира отговор, изключително при непознати хора, само че в този случай беше елементарно. Веднага забелязах нещо, което провокира безкрайното ми удивление.

Докато теглеше моето писмо, аз означих възторжено: „ Как ми се желае да имах коса като вашата. ”

Той подвигна взор, ненадейно, лицето му блестна в усмивка. „ Е не е като в миналото ”, рече непретенциозно. Аз го уверих, че може и да е позагубила от тогавашното си величие, само че все пак е страхотна. Той беше необикновено удовлетворен. Поговорихме си прелестно, и последното, което той ми сподели, беше: „ Много хора са се възхищавали от косата ми. ”

Обзалагам се, че този ден индивидът е летял над земята, тръгвайки на обяд. Обзалагам се, вечерта се е прибрал и разказал тази преживелица на жена си. Обзалагам се, че се е погледнал в огледалото и си е споделил: „ Хубава коса, в действителност. ”

Веднъж описах тази история пред доста хора и един от тях след това ме попита: „ Какво искахте да получите от този човек? ”

Какво съм желал да получа от него!!! Какво съм желал да получа!!!

Ако сме такива презрени егоисти, че да не можем да дадем малко благополучие, и малко откровено удивление, без да се опитваме да получим нещо в подмяна – в случай че сърцата ни не са по-големи от кисели диви ябълки, ще се провалим, както несъмнено ни се пада.

О, да, аз в действителност желаех нещо от този човек. Исках нещо скъпо. И го получих. Получих чувството, че съм направил нещо за него, без той да може да направи за мен каквото и да било в подмяна. Това е чувство, което звъни в паметта ви дълго, откакто случката е останала в предишното. Има един значим закон на човешкото държание. Ако го съблюдаваме, съвсем в никакъв случай няма да имаме неприятности. Всъщност, в случай че го съблюдаваме, този закон ще ни подари с безчет другари и извънредно благополучие. Но в мига, в който го нарушим, ще се забъркаме в безкрайни неприятности.

Този закон гласи: „ Винаги прави по този начин, че другия да се усеща важен ”. Джон Дюи, както към този момент отбелязахме, твърди, че желанието да се чувстваш важен е най-силната тяга на човешката природа, а Уилям Джеймс споделя: „ Най-дълбокият принцип, заложен в човешката природа, е жаждата да бъдеш оценен ”. Както към този момент акцентирах, точно това ни отличава от животните. Вечният блян по-съвършенство е основал цивилизацията.

Философите разсъждават върху разпоредбите на човешките взаимоотношения от хиляди години и от всичките им разсъждения до в този момент се оформило едно значимо наставление. То не е ново. Старо е като света. Заратруста е съветвал почитателите си постоянно да се преценяват с него в Персия преди две хиляди и петстотин години. Конфуций го е проповядвал в Китай преди двайсет и четири века. Лао- дзъ, създателят на даоизма, го предава на учениците си в долината Хан, Буда го проповядва на брега на свещената Ганг петстотин години преди Христа. Намерило е място в свещените книги на индуизма хиляди години преди този момент. Исус го проповядва измежду каменистите хълмове на Юдея преди деветнайсет века. Той го показва в едно изречение – може би най-важното предписание на света: „ Всичко, което желаете да вършат вам индивидите, същото правете и вие тям. ”

Вие очаквате утвърждението на хората, с които поддържате връзка. Искате те да ви правят оценка по достолепие. Искате да се чувствате значими в своя дребен свят. Не желаете да слушате евтини и неискрени ласкателства, само че жадувате откровено удивление. Искате вашите другари и сътрудници да бъдат по думите на Чарлс Шуоб, „ откровени в утвърждението и великодушни в похвалите ”. Всички желаеме това.

Затова да следваме златното предписание и да се отнасяме към другите по този начин, както желаеме те да се отнасят към нас.

Как? Кога? Къде? Отговорът е: постоянно и на всички места.

От „ Как да печелим другари и да влияем на другите ”, Дейл Карнеги, изд. Кибеа
Снимка: imdb.com