Най-ценното в живота е добротата ♥ Дмитрий ЛИХАЧОВ
♥ И въпреки всичко, кое е най-важното в живота?
Човек би могъл да има свое персонално и неповторимо най-важно нещо. Но това най-важно би трябвало да го има всеки. Животът не трябва да се пилее на дребно, да се прахосва напразно. Колкото и персонално да е най-важното за всеки от нас, то безусловно би трябвало да бъде положително и значимо.
Човек би трябвало да може освен да се изкачва, само че и да се извисява над самия себе си, над своите делнични грижи, и да разсъждава за смисъла на живота, да премисля предишното, да надниква в бъдещето.
Ако живееш единствено за себе си, с дребнички грижи за личното си благоденствие, няма да остане и диря от претърпяното. Ако ли пък живееш за другите, те ще опазят това, на което си служил, за което си отдавал сили.
Може би читателят е забелязал, че неприятното и дребното в живота бързо се не помнят. Хората изпитват злост към егоиста, към неприятния човек и към осъщественото от него зло, само че самият той е пропуснат, липсващ е от паметта им. Тези, които не се грижат за никого, потъват в давност, а хората, които служат на другите и имат в живота си добра и огромна цел, се запомнят задълго. Помнят думите им, постъпките им, образа им, шегите им, даже странностите им. За тях се приказва. Много по-рядко и, несъмнено, с неприятно възприятие се загатват неприятните.
Човек би трябвало да има в живота си цел, на която да служи. Тя може да е дребна, само че в случай че си й правилен, ще бъде огромна.
Най-ценното в живота е добротата – умната и целенасочена добрина. Тя е и най-ценното у индивида, най-предразполагащото към него, тя е най-верният път към щастието.
Открива щастието оня, който се стреми да прави и другите щастливи, който е кадърен да не помни личните си ползи.
Много е значимо да знаем това, постоянно да го помним, да следваме пътя на положителното. Повярвайте ми!
Из: „ Писма за положителното и прелестното “, Дмитрий Лихачов, ДИ „ Народна култура “, 1986 г.
Снимка: Момент истины
