“…Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото

“…Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, тъй като самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени. Защото все някой ни е крив пред погледа, тъй като вместо да се усмихнем напразно в косите ние се дразним, че ни се е развалила прическата.

Ей такива работи, хлапе…
Добре, че не ги разбираш.

И в случай че на следващия ден или след време някой нацупен възрастен стартира да ти коментира с еднакъв и дуднещ звук, че панталоните ти не са на раирани карета а би трябвало да бъдат, отминавай по-бързо. Не се опитвай да разбираш хорските приумици и недомислия. Никога не си губи времето да убеждаваш някого, че усмивката е по-важна от изтърканите обувки. Който е останал ЧОВЕК няма потребност да му разясняваш цветовете на сърцето ти, тъй като авансово ще ги е видял и ще им се е зарадвал… ”

Из “Слънчогледови истории ”