Ивет Лалова: Формата ми не е случайна
Звездата в леката атлетика Ивет Лалова-Колио гостува в предаването “Код Спорт “ по ТВ+. Спринтьорката е фаворитка на цяла България, покорява даже ледените сърца с лъчезарната си усмивка, а на пистата е неудържима години наред. В Токио 2020 ще взе участие за пети път на олимпийски игри в кариерата си, като непроменяемо е измежду елита и в късия, и в дългия спринт. Преди седмица в Мадрид направи най-силното си тичане на 100 м от шест години насам. С това даде поръчка за първо място на Балканския шампионат в Правец и началото на идната седмица, както и за Световното състезание в Доха, което започва в края на септември.
- Ивет, здравей! Добре пристигнала в “Код Спорт “! Как си?
- Благодаря доста за поканата! За мен е голямо наслаждение да вземам участие в предаването! Добре съм, леко под стрес, както всякога, когато съм у дома, в София. Но на мен ми харесва да пребивавам на бързи обороти. Не мога да се движа постепенно през всекидневието.
- Усмивката ти е в положение да стопи “ледено сърце “, само че какво може да те накара да не се усмихваш?
- Нещо мъчно. Може би страдалчество, компликация на непосредствен човек или даже на някой чужд. Това в действителност може да ми “замрази “ усмивката, да ме накара да се замисля и, несъмнено, в случай че мога да оказа помощ с нещо. Така че има неща, които могат да ми трансформират усмивката и лицето.
- Пропусна зимния сезон поради един безразсъден случай в банята. Наложи се да оперираш сухожилие на безименния пръст на дясната ти ръка. Как се случи това? Как одобри обстоятелството, че оставаш за малко отвън пистата?
- Инцидент в банята звучи малко недвусмислено. По-скоро е некачествена душ кабина в български хотел. Тя не би трябвало да бъде от стъкло или кристал, а в тази ситуация беше от кристал. Докато се къпех, тя се пръсна на хиляди мънички късчета, които където ме допираха, правеха сечения по кожата ми. За благополучие краката не пострадаха. Имах доста дребен прорез на ръката и в този миг даже не съм схванала, че ми е срязано сухожилието. Чак месец по-късно, когато започнах да упражнявам, изпитах болежка, заран не можех да си движа китката и в един миг потърсих експерт в България. Отидох да ми извадят стъкло и се разсъниха с гипсирана ръка до лакътя. Но почтено казано това ме стимулира, тъй като Световното състезание беше толкоз късно, а и не знаех дали ще тичам зимата… Бях доста добре физически преди самата интервенция, само че като чели фактът, че имах толкоз доста време малко ме беше поразпуснал. Когато се разсъниха след интервенцията, разбрах, че нямам право на повече неточности и на губене на повече време. Стегнах се, мотивирах се. Направих доста положителни тренировки, през по-голямата част от времето упражнявах сама. За благополучие, съумях да се приготвя и нямах повече проблеми.
- Като приказваме за травми, ти си минала през пъкъла.
- Това беше просто следващата. Наистина човек просто би трябвало да се приспособява. Например аз не трябваше да спирам да върша тренировки с тежести, само че с тази ръка не можех да хвана лоста. Имахме и доста нелепи моменти, на които в този момент със Симоне се смеем и се забавляваме. Например по какъв начин с цел да върша клек, той ми слагаше ръката с шината и с гипса и завърташе лоста. Но това е нашият живот. Разбира се, елементарно е когато си добре, всичко е наред и тренираш на драго сърце, само че има и такива моменти и би трябвало да се минава и през тях.
@@@
- Това, че пропусна надпреварите през зимата, оказа ли някакво въздействие за мощните ти изяви навън?
- Може би съумях да се приготвя по-добре за 200 м. Знаем, че не съм спринтьорка на 60 м. Никога не съм имала особени триумфи в тази дисциплинираност. Не съм успявала да направя своето тичане, тъй като моята техника и моят метод на тичане е по-различен. Дори моята скорост на 60 м спрямо другите спринтьорки, видяхме и преди няколко дни в Мадрид, е друга. Аз нямам подобен пик на скоростта, какъвто имат те. Но надлежно не изгубвам толкоз скорост, колкото губят те в последните метри. Има една заблуда, че като чели най-после аз форсирам. А по-скоро те губят скорост, която аз не изгубвам. Тъй като от няколко години главната ми дисциплинираност е 200 м, считам, че съумях да остана съсредоточена върху тази подготовка, върху по-дългите бягания. Зимата 60 м в зала са доста характерни надпревари и губиш ужасно доста време в подготовка тъкмо за това нещо. Казвам, че целогодишно съм на открито. Трябват ми дълги писти, огромни игрища, доста повторения и прави.
- На базата на твоята кариера, към този момент имаш право да избираш.
- Разбира се. И най-много да залагам на сигурното.
- Очакваше ли тези резултати, които си постигала преди пет-шест години, а в този момент да ги подобриш?
- Честно казано ги чаках. Знаете, че при нас го има факторът хронометър, който е и на подготовка. Той всеки ден споделя истината, такава каквато е. Дали е хубава или мъчителна, той не лъже. Затова и аз знам във всеки един миг каква е моята форма, къде се намирам, върху какво още би трябвало да работя. Обръщам доста внимание на тези неща. Моята форма не е просто някаква изненада или нещо, което идва инцидентно. Всичко е доста, доста от дълго време планувано. Много точно се изпипва, с цел да може в точните моменти да съм в пик и в топ форма, с цел да направя такива бягания. Знаех още по метода, по който мина подготовката ми, че съм добре. Оттам нататък единствено шанс и късмет. Трябва и късмет, с цел да успееш да направиш нещата.
- Месец май се оказа много добър за теб. Спечели квота за игрите в Токио на 200 м, победи с клубната купа на Стария континент с турския клуб ЕНКА. Разкажи ни за триумфа с твоя тим на Пиренеите…
- Успехите през месец май в действителност пристигнаха доста скоростно. Сезонът стартира доста мощно. Още с първото тичане надминах даже личните си упования. Знаеш, че си във форма, само че въпреки всичко зависиш от доста фактори – пътешестване, отмалялост, вятър, дали си спал, какво си ял. Крайният резултат в действителност зависи от доста неща. За мен сезонът стартира доста прелестно. След тура в Азия с първите два старта, участвах за поредна година като задграничен спортист за клуб ЕНКА. Наистина са ми извънредно признателни, тъй като с моя помощ стигнаха до европейската клубна купа. Много приятни надпревари. За мен беше огромна отговорност и риск, тъй като бяха доста близо едно след друго. Целта ми беше най-много да се опазя здрава и да не се контузя, което за жалост се случи единствено няколко дни по-късно. Но няма по какъв начин, аз обичам да се състезавам. Ако приемех шампионат в Азия, трябваше да направя повече от един старт, с цел да има смисъл пътуването до такава степен.
- С помощта ти България резервира мястото си във втора лига на европейското отборно. Спечели и двата спринта в Хърватия. Имаше ли съмнения дали да участваш? Стана нещо като мода да не се взе участие за България…
- Явно има някаква мода, тъй като към този момент получавах подобен въпрос няколко пъти. Не съм осведомена какво се случва сега. Но за мен в никакъв случай не е имало съмнение и в никакъв случай не е стояло под въпрос това нещо. Винаги във всеки спорт има връзки сред състезатели и ръководещи и в двете направления. Някой път не знаем какво тъкмо се случва. Аз съм в прелестни връзки с Българска федерация по лека атлетика и с министерството. От уважението, поддръжката и разбирателството, които получавам от тях, най-малкото, което мога да направя е да вземам участие на тези два старта, които се желаят от мен през годината, без даже да се замисля. А най-много това са стартовете за националния тим, тъй че в случай че не вземам участие там, какво ми остава? Само комерсиални шампионати. За мен в действителност постоянно е било голямо наслаждение да тичам.
@@@
- Преди седмица на шампионата в Мадрид си обезпечи квота на 100 м за игрите следващата година в Япония. Резултатът ти е най-хубаво достижение насам от 2013 година в Осло. Мнозина си задават въпроса какво се случва с Ивет Лалова? Как съумява толкоз години да е в елита?
- Не спирам да се изучавам, непрекъснато узнавам, диря и разбирам нови неща за себе си, за това по какъв начин да се храня, по какъв начин да се вардя от травми, по какъв начин да планувам обстановки, които през годините са ми изигравали неприятна смешка и на подготовка, и на надпревари, по какъв начин да почивам по-добре, по какъв начин да извлека максимума от себе си. Този развой е доста тясно обвързван с едно себеопознаване и ми оказва помощ доста да ходя напред с още по-голямо предпочитание и обич. От една страна, малко скърбя, че чак в този момент стартира това нещо, може би към края на моята кариера, а не се случи преди години, с цел да мога още тогава да екстрахирам максимума от себе си. Уча се непрекъснато, трансформирам нещата. Събрала съм към себе си един екип от невероятни хора, които имат вяра в мен, доста мощно стимулирани са да работим дружно и да реализираме огромни резултати. През годините съм построила една машина, която работи съвършено, с цел да мога да демонстрирам най-хубавото от това, което ми е обещано.
- А използваш ли от тези прословути барокамери, които Силвио Берлускони беше обезпечил на Милан и там футболистите Малдини, Барези и Костакурта играха до 40-те си години?
- Доколкото знам тези барокамери са неразрешени в Италия. Считат се за неразрешени способи за възобновяване, за подготовка и така нататък Берлускони е бил изпреварил времето. Аз залагам на по-прости способи като едно обикновено възобновяване, едно положително хранене, пиянство на вода, сън, разтривки. По-класически неща.
- В испанската столица изпревари настоящата международна шампионка и носителка на сребърен орден от игрите в Рио Тори Боуи. Как ще коментираш този факт?
- Може би го чаках, тъй като е елементарно да победиш някой, когато той не е в топ формата си. Нека бъдем почтени – аз не се самозалъгвам, че съм победила международната шампионка, когато тя е била в топ форма. Знам, че тази година тя стартира по-късно сезона, имаше компликации. Във финалното тичане тя също разви своя резултат и имам вяра, че когато пристигна моментът за нея да пази купата си на международното състезание, тя ще бъде в своята оптимална форма. Надявах се да съумея да я победя, тъй като въпреки всичко си има една психическа игра.
- В началото на идната седмица почитателите ти ще имат опция да те следят на Балканиадата по лека атлетика в Правец. Каква цел си си сложила и не е ли малко необичайно, че надпреварите ще са в понеделник и вторник?
- Наистина е малко необичайно, само че съм сигурна, че има доста значима причина за това нещо. Можем да разберем от БФЛА каква е тя. За мен задачата на това съревнование е да съберем оптимален брой хора на стадиона. Знам, че ще дойдат доста познати, другари, деца, в това число и от моя клуб. Моята цел е да се докосна до тях, да им дам опция да ме видят, а не да ме гледат единствено по надпревари отвън родината. Моите бягания в България постоянно са били доста сполучливи, прочувствени, изпълнени с доста заряд и сила. Аз одобрявам любовта на хората и тя ми дава извънредно доста сила. Преди бяганията това ми оказва помощ. Знаем, че съм правила най-хубавите бягания в кариерата си точно в България. Затова чакам с неспокойствие, още повече се надявам, да има хубава конкуренция. Надявам се две от девойките, с които бягахме на европейския екипен шампионат, да участват на Балканиадата, защото техните страни влизат в тази категория. Надявам се те да са тук и да създадем страхотни бягания.
- Черешката на тортата въпреки всичко ще е Световното в Доха през септември. Имаш ли съответни цели или просто под ентусиазъм ще гониш най-хубав резултат?
- Винаги давам отговор, че моята цел е да бъда в топ форма на Световното състезание. Именно там да бъде пикът на моята работа. Работих извънредно доста през този сезон. В началото на юни имах едно доста малко скъсване от 4 мм на доста неприятно място. Това ме накара да откажа доста значими надпревари, надлежно изгубих Диамантената лига и класиране за край в нея. Но за мен постоянно Световното състезание е стояло най-горе. Трудно е, когато сезонът е толкоз дълъг, тъй като това значи работа, работа, работа, тренировки, тренировки, тренировки… Има едни безкрайни дни и седмици, в които навеждаш глава и страдаш, минаваш през болки всеки ден. Затова дано стигнем до там, да сме живи и здрави. Дано имаме триумф целият тим и нека всички покажем това, за което сме подготвени. Аз би трябвало да съм подготвена за хубави неща. Дай боже, да имам късмет да ги покажа и да стигна оптимално на първо време.
- Все още си най-бързата бяла жена – по какъв начин се чувстваш в компанията на цветнокожите ти съпернички и по какъв начин гледат те на теб?
- Знаете, че не обичам да бъда наричана по този начин, тъй като се пробвам да не разделям хората по цвят на кожата или по различен метод. Имам ужасно доста приятелки измежду тези девойки. Но има и злоба, има всевъзможни хора. Някой показва неустановеност, нападайки те и показвайки повече почитание. Това е и на пистата, може би примесено с малко повече страст. Но през годините, колкото повече ходя напред, получавам повече почитание и почит към мен от доста от тези девойки. Някои от тях ме гледат от началото на своя път в атлетиката, отраснали са с мен. Много от тях даже към този момент се отхвърлят, а аз не преставам. За мен е наслаждение да бъда толкоз уважавана и ценена на пистата.
- Пета олимпиада следващата година – ти ще си единствената българска лекоатлетка с такова достижение. Замисляла ли си се над този факт?
- Светла Димитрова се е класирала за пета олимпиада, само че за жалост в Атина тя не започва в сериите на 100 м с трудности. Дай боже, аз да бъда първата, която започва и допира с шпайковете пистата в Токио. Никога не съм си представяла това нещо. През цялата ми кариера съм си поставяла по-близки цели. Все съм мислела, че след тази или след онази олимпиада ще се откажа. А в този момент колкото повече ходя напред, толкоз повече не желая да се отхвърлям. Не мисля за отричане. Въобще не съм мислила, че ще стигна дотук и се веселя, че съумявам. Оценявам го доста и в действителност го върша с доста любов. Надявам се да давам образец на младите, че би трябвало да спортуват и че спортът е нещо прелестно.
- Каза, че Мадрид ти е благополучен град, а Токио?
- Токио също ми е доста благополучен град. Дай боже, да имаме шанс всички!
- От кои олимпийски игри имаш най-хубави мемоари?
- Може би ще помислите, че това е Атина, само че оттова имам малко мемоари, тъй като осъзнах доста по-късно случилото се, на какво съм била подготвена и какъв късмет съм имала преди да счупя бедрената си кост единствено година по-късно. Затова моите най-хубави мемоари може би са от Рио. Това беше една доста прочувствена година за мен. Много мъчно стигнах до този край, доста хора се съмняваха в това, тъй като към този момент бях на 32 години. Като че ли 12 години по-късно за мен това беше едно голямо завръщане на олимпийския край и голямо благополучие.
- Споделяш, че си оживяла в спорта с помощта на първия си треньор Константин Миланов, само че си схванала какво значат тежки тренировки чак на 30 години при Роберто Бономи. Каква е разликата и какъв брой време ти беше належащо да се адаптираш?
- Адаптирах се последователно и доста постепенно. Минаха години преди да направя същинските огромни натоварвания. Да ви призная почтено, това продължи една-две години. В момента моите тренировки още веднъж са приспособени към мен и към този момент не върша такива безкрайни натоварвания. Вярвам, че всеки спортист е характерност и всяко тяло има своите потребности. Колкото повече един треньор умее да се приспособява, да ползва нови неща, да не се опасява да трансформира тренировки и да рискува, да бъде убеден в тяхната успеваемост, толкоз повече един спортист ще продължава напред. Знаете, че тялото се приспособява. Прилагаме му един напън, стрес, то дава отговор от другата страна. Винаги съм казвала, че не може да правиш едно и също и да искаш разнообразни резултати. Затова постоянно трансформирам доста. Но когато отида на лагер, към момента виждам, че съм една от дребното спринтьорки, които работят толкоз доста. Това ми дава огромна убеденост, в действителност упражнявам доста. Работя доста и резултатите се виждат. Разбира се, че беше значимо, че Константин Миланов ме резервира като дребна. Повтарям на децата в моя клуб, че колкото по-късно стартират натоварванията, толкоз по-големи триумфи ще дойдат. Много е рисковано един млад организъм, изключително в атлетиката, да бъде претрупан на 16-18 години. Веднага има резултати и отговор на това нещо, само че за жалост по-късно идват тежки моменти.
- През ноември предходната година завоюва трети мандат за място в комисията на спортистите към Европейската атлетика. В нея има единствено осем спортисти – четири дами и четирима мъже. Какво значи за теб това самопризнание?
- Означава огромно почитание от Европейската атлетика. Наистина за мен е наслаждение толкоз години да работя в тази комисия. Срещаме се най-малко два пъти в годината. Разбираме първи за новостите, които предстоят в европейската и международната лека атлетика. Много е занимателно и забавно. Разбира се, доста мъчно се трансформират нещата, тъй като ние би трябвало да сме гласът на спортистите. Това, което спортистите подават към нас, би трябвало да бъде завършено от нас и подадено по-нагоре. Но е имало утвърждения и промени, с помощта на тази комисия и на това, че гласът на спортистите се чува. За мен е нещо доста потребно и вярно, би трябвало да има такава комисия. Удоволствие е да работя в нея.
- Да излезем малко от леката атлетика – по какъв начин стартира да се увличаш по логиката на психиката?
- Трябва да уточня, че не става въпрос за логиката на психиката – такава, каквато я познаваме. Миналата година работих с така наречен „ motivational coach”. Те не са психолози, а по-скоро експерти, които минават курс по невролингвистична терапия. Това е нещо доста просто и аз го разбирам прелестно като състезател. Така както мускулът реагира на нещо, по този начин и мозъкът ни си има реакции, които са доста обикновени. Когато ги опознаем и знаем тези механизми, по този начин както упражняваме тялото си, по този начин можем да упражняваме и мозъка си. В спорта това е безпределно значимо съгласно мен. Научих го доста късно, само че непрекъснато го дублирам, че даже и да си 24 часа в залата или на стадиона, само че не тренираш нещата горе в главата, доста мъчно се получава. Мозъкът е основан, с цел да ни защищити и да оцелее, а не да бъдем първенци.
- Ако можеше да върнеш времето обратно, има ли нещо, което би желала да не повтаряш?
- Със сигурност има такива неща. Но имам вяра, че всяко нещо се е случило, тъй като е трябвало да се случи и е довело до останалите неща. Така че не бих трансформирала нищо.
- В някои изявленията казваш, че през годините си схванала, че не може да бъдеш харесвана от всички. Какво имаш поради, тъй като несъмнено си измежду най-харесваните спортисти в историята на България?
- Тук също имах поради нещо друго – човек, който се пробва да угоди на хората, да бъде харесван и има компликация да наранява. Такава бях аз като по-млада. Не желаех никой да остава с неприятно усещане от мен, желаех всички да са удовлетворени и да се усещат добре, да не ги наскърбявам по никакъв метод. С времето узрях и разбрах, че това не може постоянно да бъде по този начин. Най-важно е най-истинските и скъпи хора към теб да бъдат окей. Ето един образец – на финала съм поздравявала мои съпернички, само че те не са отвръщали със същото.
- Посланик си на акцията “Открито за диабета “, една от задачите ти е да пропагандираш и здравословното хранене. Какво искаш да кажеш по тези тематики?
- Здравето е по-важно от всичко. Знаем, че с пари се купува всичко, само че здравето е нещо, което би трябвало да пазим и да се грижим за него. За мен здравето е в основата на продължението на моята кариера и към момента да имам опция да се състезавам. Едно от главните неща е, че през последните години с доста четене и търсене на информация се научих по какъв начин тъкмо да се храня. Престанах да хапвам захар, а да работя в тази акция и да оказвам помощ на толкоз доста хора, ми пристигна прелестно. Честно казано станах огромен съперник на захарта и притеснявам всички към мен с това нещо. Важното е, че би трябвало да се изследваме. Знаете, че има два вида диабет. Единият е по завещание, другият обаче можем да си докараме сами. Най-много ме тормозят дребните деца, които не се хранят вярно. Давам образец – в Мадрид на закуска видях едно доста мъничко детенце, може би на 2-3 години, пред което мама беше поставила голяма паница с шоколадови донати, всички тортички. Дойде ми предпочитание да отида и да попитам “защо “. Няма нищо хранително в това нещо, то е една голяма захарна бомба, която ще докара диабет на това дете, още преди да е навършило 10 години. Няма разграждане. Затова дано да се учим, да четем малко повече, да се опитаме да намерим повече информация по какъв начин да бъдем по-здрави, какво да ядем, с цел да се усещаме по-добре и в живота, и на пистата. Особено за спортистите това е доста значимо.
- Имаш над 111 хиляди почитатели в една от обществените мрежи. Как се чувстваш всеки ден в такава публика?
- Радвам се, че ги впечатлявам или че съм им забавна с нещо, с цел да ме следват толкоз доста хора. Благодарна съм, тъй като обществените мрежи ми дадоха опция да бъда по-близо до своите почитатели, което е доста хубаво. Дава ми доста обич, противоположна сила, една доста хубава връзка. В същото време съм и виновна. Знам, че доста от тези почитатели са дребни деца, които порастват и се развиват. Това е една отговорност и от мен да бъда добър образец. Така че внимавам и с това нещо.
- Кога ще забележим новата Ивет Лалова и може ли тя да излезе от твоя клуб?
- Със сигурност рано или късно ще я забележим. Много се надявам тя да излезе от моя клуб. Много ще се веселя. Правя всичко допустимо да предам на тези деца своите познания и опит.
- Какво следва на твоя клуб?
- Предстои второто съревнование, което организираме – “Открий първенеца в теб “ на 15 септември на стадион “Васил Левски “. Миналата година се получи прелестно празненство. За мен не беше съревнование, а по-скоро едно празненство на стадиона. Много прелестно с над 350 деца. Моята усмивка беше от 9 сутринта до 15:30 следобяд. Беше ужасно, с толкоз доста фотоси, подписи. Дори това малко да влиза в нарушаване с подготовката ми за Доха, в този ден ще бъда тук и още веднъж ще бъда с всички тези малчугани, които желаят да стъпят на пистата и да бъдат лекоатлети.
- Как се вижда Ивет Лалова след 10 години?
- Очаквам с неспокойствие това време, тъй като колкото повече ходя напред, толкоз повече неща узнавам, усещам се по-добре в кожата си, по-уверена, по-стабилна, знам тъкмо какво желая. Така че след 10 години се виждам сигурно вечно обвързвана със спорта. От това не мога да избягам. Надявам се да имам друга сполучлива кариера. Надявам се да имам дечица. И, несъмнено, да бъда отново толкоз усмихната.
Снимки: Sportal.bg
- Ивет, здравей! Добре пристигнала в “Код Спорт “! Как си?
- Благодаря доста за поканата! За мен е голямо наслаждение да вземам участие в предаването! Добре съм, леко под стрес, както всякога, когато съм у дома, в София. Но на мен ми харесва да пребивавам на бързи обороти. Не мога да се движа постепенно през всекидневието.
- Усмивката ти е в положение да стопи “ледено сърце “, само че какво може да те накара да не се усмихваш?
- Нещо мъчно. Може би страдалчество, компликация на непосредствен човек или даже на някой чужд. Това в действителност може да ми “замрази “ усмивката, да ме накара да се замисля и, несъмнено, в случай че мога да оказа помощ с нещо. Така че има неща, които могат да ми трансформират усмивката и лицето.
- Пропусна зимния сезон поради един безразсъден случай в банята. Наложи се да оперираш сухожилие на безименния пръст на дясната ти ръка. Как се случи това? Как одобри обстоятелството, че оставаш за малко отвън пистата?
- Инцидент в банята звучи малко недвусмислено. По-скоро е некачествена душ кабина в български хотел. Тя не би трябвало да бъде от стъкло или кристал, а в тази ситуация беше от кристал. Докато се къпех, тя се пръсна на хиляди мънички късчета, които където ме допираха, правеха сечения по кожата ми. За благополучие краката не пострадаха. Имах доста дребен прорез на ръката и в този миг даже не съм схванала, че ми е срязано сухожилието. Чак месец по-късно, когато започнах да упражнявам, изпитах болежка, заран не можех да си движа китката и в един миг потърсих експерт в България. Отидох да ми извадят стъкло и се разсъниха с гипсирана ръка до лакътя. Но почтено казано това ме стимулира, тъй като Световното състезание беше толкоз късно, а и не знаех дали ще тичам зимата… Бях доста добре физически преди самата интервенция, само че като чели фактът, че имах толкоз доста време малко ме беше поразпуснал. Когато се разсъниха след интервенцията, разбрах, че нямам право на повече неточности и на губене на повече време. Стегнах се, мотивирах се. Направих доста положителни тренировки, през по-голямата част от времето упражнявах сама. За благополучие, съумях да се приготвя и нямах повече проблеми.
- Като приказваме за травми, ти си минала през пъкъла.
- Това беше просто следващата. Наистина човек просто би трябвало да се приспособява. Например аз не трябваше да спирам да върша тренировки с тежести, само че с тази ръка не можех да хвана лоста. Имахме и доста нелепи моменти, на които в този момент със Симоне се смеем и се забавляваме. Например по какъв начин с цел да върша клек, той ми слагаше ръката с шината и с гипса и завърташе лоста. Но това е нашият живот. Разбира се, елементарно е когато си добре, всичко е наред и тренираш на драго сърце, само че има и такива моменти и би трябвало да се минава и през тях.
@@@ - Това, че пропусна надпреварите през зимата, оказа ли някакво въздействие за мощните ти изяви навън?
- Може би съумях да се приготвя по-добре за 200 м. Знаем, че не съм спринтьорка на 60 м. Никога не съм имала особени триумфи в тази дисциплинираност. Не съм успявала да направя своето тичане, тъй като моята техника и моят метод на тичане е по-различен. Дори моята скорост на 60 м спрямо другите спринтьорки, видяхме и преди няколко дни в Мадрид, е друга. Аз нямам подобен пик на скоростта, какъвто имат те. Но надлежно не изгубвам толкоз скорост, колкото губят те в последните метри. Има една заблуда, че като чели най-после аз форсирам. А по-скоро те губят скорост, която аз не изгубвам. Тъй като от няколко години главната ми дисциплинираност е 200 м, считам, че съумях да остана съсредоточена върху тази подготовка, върху по-дългите бягания. Зимата 60 м в зала са доста характерни надпревари и губиш ужасно доста време в подготовка тъкмо за това нещо. Казвам, че целогодишно съм на открито. Трябват ми дълги писти, огромни игрища, доста повторения и прави.
- На базата на твоята кариера, към този момент имаш право да избираш.
- Разбира се. И най-много да залагам на сигурното.
- Очакваше ли тези резултати, които си постигала преди пет-шест години, а в този момент да ги подобриш?
- Честно казано ги чаках. Знаете, че при нас го има факторът хронометър, който е и на подготовка. Той всеки ден споделя истината, такава каквато е. Дали е хубава или мъчителна, той не лъже. Затова и аз знам във всеки един миг каква е моята форма, къде се намирам, върху какво още би трябвало да работя. Обръщам доста внимание на тези неща. Моята форма не е просто някаква изненада или нещо, което идва инцидентно. Всичко е доста, доста от дълго време планувано. Много точно се изпипва, с цел да може в точните моменти да съм в пик и в топ форма, с цел да направя такива бягания. Знаех още по метода, по който мина подготовката ми, че съм добре. Оттам нататък единствено шанс и късмет. Трябва и късмет, с цел да успееш да направиш нещата.
- Месец май се оказа много добър за теб. Спечели квота за игрите в Токио на 200 м, победи с клубната купа на Стария континент с турския клуб ЕНКА. Разкажи ни за триумфа с твоя тим на Пиренеите…
- Успехите през месец май в действителност пристигнаха доста скоростно. Сезонът стартира доста мощно. Още с първото тичане надминах даже личните си упования. Знаеш, че си във форма, само че въпреки всичко зависиш от доста фактори – пътешестване, отмалялост, вятър, дали си спал, какво си ял. Крайният резултат в действителност зависи от доста неща. За мен сезонът стартира доста прелестно. След тура в Азия с първите два старта, участвах за поредна година като задграничен спортист за клуб ЕНКА. Наистина са ми извънредно признателни, тъй като с моя помощ стигнаха до европейската клубна купа. Много приятни надпревари. За мен беше огромна отговорност и риск, тъй като бяха доста близо едно след друго. Целта ми беше най-много да се опазя здрава и да не се контузя, което за жалост се случи единствено няколко дни по-късно. Но няма по какъв начин, аз обичам да се състезавам. Ако приемех шампионат в Азия, трябваше да направя повече от един старт, с цел да има смисъл пътуването до такава степен.
- С помощта ти България резервира мястото си във втора лига на европейското отборно. Спечели и двата спринта в Хърватия. Имаше ли съмнения дали да участваш? Стана нещо като мода да не се взе участие за България…
- Явно има някаква мода, тъй като към този момент получавах подобен въпрос няколко пъти. Не съм осведомена какво се случва сега. Но за мен в никакъв случай не е имало съмнение и в никакъв случай не е стояло под въпрос това нещо. Винаги във всеки спорт има връзки сред състезатели и ръководещи и в двете направления. Някой път не знаем какво тъкмо се случва. Аз съм в прелестни връзки с Българска федерация по лека атлетика и с министерството. От уважението, поддръжката и разбирателството, които получавам от тях, най-малкото, което мога да направя е да вземам участие на тези два старта, които се желаят от мен през годината, без даже да се замисля. А най-много това са стартовете за националния тим, тъй че в случай че не вземам участие там, какво ми остава? Само комерсиални шампионати. За мен в действителност постоянно е било голямо наслаждение да тичам.
@@@ - Преди седмица на шампионата в Мадрид си обезпечи квота на 100 м за игрите следващата година в Япония. Резултатът ти е най-хубаво достижение насам от 2013 година в Осло. Мнозина си задават въпроса какво се случва с Ивет Лалова? Как съумява толкоз години да е в елита?
- Не спирам да се изучавам, непрекъснато узнавам, диря и разбирам нови неща за себе си, за това по какъв начин да се храня, по какъв начин да се вардя от травми, по какъв начин да планувам обстановки, които през годините са ми изигравали неприятна смешка и на подготовка, и на надпревари, по какъв начин да почивам по-добре, по какъв начин да извлека максимума от себе си. Този развой е доста тясно обвързван с едно себеопознаване и ми оказва помощ доста да ходя напред с още по-голямо предпочитание и обич. От една страна, малко скърбя, че чак в този момент стартира това нещо, може би към края на моята кариера, а не се случи преди години, с цел да мога още тогава да екстрахирам максимума от себе си. Уча се непрекъснато, трансформирам нещата. Събрала съм към себе си един екип от невероятни хора, които имат вяра в мен, доста мощно стимулирани са да работим дружно и да реализираме огромни резултати. През годините съм построила една машина, която работи съвършено, с цел да мога да демонстрирам най-хубавото от това, което ми е обещано.
- А използваш ли от тези прословути барокамери, които Силвио Берлускони беше обезпечил на Милан и там футболистите Малдини, Барези и Костакурта играха до 40-те си години?
- Доколкото знам тези барокамери са неразрешени в Италия. Считат се за неразрешени способи за възобновяване, за подготовка и така нататък Берлускони е бил изпреварил времето. Аз залагам на по-прости способи като едно обикновено възобновяване, едно положително хранене, пиянство на вода, сън, разтривки. По-класически неща.
- В испанската столица изпревари настоящата международна шампионка и носителка на сребърен орден от игрите в Рио Тори Боуи. Как ще коментираш този факт?
- Може би го чаках, тъй като е елементарно да победиш някой, когато той не е в топ формата си. Нека бъдем почтени – аз не се самозалъгвам, че съм победила международната шампионка, когато тя е била в топ форма. Знам, че тази година тя стартира по-късно сезона, имаше компликации. Във финалното тичане тя също разви своя резултат и имам вяра, че когато пристигна моментът за нея да пази купата си на международното състезание, тя ще бъде в своята оптимална форма. Надявах се да съумея да я победя, тъй като въпреки всичко си има една психическа игра.
- В началото на идната седмица почитателите ти ще имат опция да те следят на Балканиадата по лека атлетика в Правец. Каква цел си си сложила и не е ли малко необичайно, че надпреварите ще са в понеделник и вторник?
- Наистина е малко необичайно, само че съм сигурна, че има доста значима причина за това нещо. Можем да разберем от БФЛА каква е тя. За мен задачата на това съревнование е да съберем оптимален брой хора на стадиона. Знам, че ще дойдат доста познати, другари, деца, в това число и от моя клуб. Моята цел е да се докосна до тях, да им дам опция да ме видят, а не да ме гледат единствено по надпревари отвън родината. Моите бягания в България постоянно са били доста сполучливи, прочувствени, изпълнени с доста заряд и сила. Аз одобрявам любовта на хората и тя ми дава извънредно доста сила. Преди бяганията това ми оказва помощ. Знаем, че съм правила най-хубавите бягания в кариерата си точно в България. Затова чакам с неспокойствие, още повече се надявам, да има хубава конкуренция. Надявам се две от девойките, с които бягахме на европейския екипен шампионат, да участват на Балканиадата, защото техните страни влизат в тази категория. Надявам се те да са тук и да създадем страхотни бягания.
- Черешката на тортата въпреки всичко ще е Световното в Доха през септември. Имаш ли съответни цели или просто под ентусиазъм ще гониш най-хубав резултат?
- Винаги давам отговор, че моята цел е да бъда в топ форма на Световното състезание. Именно там да бъде пикът на моята работа. Работих извънредно доста през този сезон. В началото на юни имах едно доста малко скъсване от 4 мм на доста неприятно място. Това ме накара да откажа доста значими надпревари, надлежно изгубих Диамантената лига и класиране за край в нея. Но за мен постоянно Световното състезание е стояло най-горе. Трудно е, когато сезонът е толкоз дълъг, тъй като това значи работа, работа, работа, тренировки, тренировки, тренировки… Има едни безкрайни дни и седмици, в които навеждаш глава и страдаш, минаваш през болки всеки ден. Затова дано стигнем до там, да сме живи и здрави. Дано имаме триумф целият тим и нека всички покажем това, за което сме подготвени. Аз би трябвало да съм подготвена за хубави неща. Дай боже, да имам късмет да ги покажа и да стигна оптимално на първо време.
- Все още си най-бързата бяла жена – по какъв начин се чувстваш в компанията на цветнокожите ти съпернички и по какъв начин гледат те на теб?
- Знаете, че не обичам да бъда наричана по този начин, тъй като се пробвам да не разделям хората по цвят на кожата или по различен метод. Имам ужасно доста приятелки измежду тези девойки. Но има и злоба, има всевъзможни хора. Някой показва неустановеност, нападайки те и показвайки повече почитание. Това е и на пистата, може би примесено с малко повече страст. Но през годините, колкото повече ходя напред, получавам повече почитание и почит към мен от доста от тези девойки. Някои от тях ме гледат от началото на своя път в атлетиката, отраснали са с мен. Много от тях даже към този момент се отхвърлят, а аз не преставам. За мен е наслаждение да бъда толкоз уважавана и ценена на пистата.
- Пета олимпиада следващата година – ти ще си единствената българска лекоатлетка с такова достижение. Замисляла ли си се над този факт?
- Светла Димитрова се е класирала за пета олимпиада, само че за жалост в Атина тя не започва в сериите на 100 м с трудности. Дай боже, аз да бъда първата, която започва и допира с шпайковете пистата в Токио. Никога не съм си представяла това нещо. През цялата ми кариера съм си поставяла по-близки цели. Все съм мислела, че след тази или след онази олимпиада ще се откажа. А в този момент колкото повече ходя напред, толкоз повече не желая да се отхвърлям. Не мисля за отричане. Въобще не съм мислила, че ще стигна дотук и се веселя, че съумявам. Оценявам го доста и в действителност го върша с доста любов. Надявам се да давам образец на младите, че би трябвало да спортуват и че спортът е нещо прелестно.
- Каза, че Мадрид ти е благополучен град, а Токио?
- Токио също ми е доста благополучен град. Дай боже, да имаме шанс всички!
- От кои олимпийски игри имаш най-хубави мемоари?
- Може би ще помислите, че това е Атина, само че оттова имам малко мемоари, тъй като осъзнах доста по-късно случилото се, на какво съм била подготвена и какъв късмет съм имала преди да счупя бедрената си кост единствено година по-късно. Затова моите най-хубави мемоари може би са от Рио. Това беше една доста прочувствена година за мен. Много мъчно стигнах до този край, доста хора се съмняваха в това, тъй като към този момент бях на 32 години. Като че ли 12 години по-късно за мен това беше едно голямо завръщане на олимпийския край и голямо благополучие.
- Споделяш, че си оживяла в спорта с помощта на първия си треньор Константин Миланов, само че си схванала какво значат тежки тренировки чак на 30 години при Роберто Бономи. Каква е разликата и какъв брой време ти беше належащо да се адаптираш?
- Адаптирах се последователно и доста постепенно. Минаха години преди да направя същинските огромни натоварвания. Да ви призная почтено, това продължи една-две години. В момента моите тренировки още веднъж са приспособени към мен и към този момент не върша такива безкрайни натоварвания. Вярвам, че всеки спортист е характерност и всяко тяло има своите потребности. Колкото повече един треньор умее да се приспособява, да ползва нови неща, да не се опасява да трансформира тренировки и да рискува, да бъде убеден в тяхната успеваемост, толкоз повече един спортист ще продължава напред. Знаете, че тялото се приспособява. Прилагаме му един напън, стрес, то дава отговор от другата страна. Винаги съм казвала, че не може да правиш едно и също и да искаш разнообразни резултати. Затова постоянно трансформирам доста. Но когато отида на лагер, към момента виждам, че съм една от дребното спринтьорки, които работят толкоз доста. Това ми дава огромна убеденост, в действителност упражнявам доста. Работя доста и резултатите се виждат. Разбира се, че беше значимо, че Константин Миланов ме резервира като дребна. Повтарям на децата в моя клуб, че колкото по-късно стартират натоварванията, толкоз по-големи триумфи ще дойдат. Много е рисковано един млад организъм, изключително в атлетиката, да бъде претрупан на 16-18 години. Веднага има резултати и отговор на това нещо, само че за жалост по-късно идват тежки моменти.
- През ноември предходната година завоюва трети мандат за място в комисията на спортистите към Европейската атлетика. В нея има единствено осем спортисти – четири дами и четирима мъже. Какво значи за теб това самопризнание?
- Означава огромно почитание от Европейската атлетика. Наистина за мен е наслаждение толкоз години да работя в тази комисия. Срещаме се най-малко два пъти в годината. Разбираме първи за новостите, които предстоят в европейската и международната лека атлетика. Много е занимателно и забавно. Разбира се, доста мъчно се трансформират нещата, тъй като ние би трябвало да сме гласът на спортистите. Това, което спортистите подават към нас, би трябвало да бъде завършено от нас и подадено по-нагоре. Но е имало утвърждения и промени, с помощта на тази комисия и на това, че гласът на спортистите се чува. За мен е нещо доста потребно и вярно, би трябвало да има такава комисия. Удоволствие е да работя в нея.
- Да излезем малко от леката атлетика – по какъв начин стартира да се увличаш по логиката на психиката?
- Трябва да уточня, че не става въпрос за логиката на психиката – такава, каквато я познаваме. Миналата година работих с така наречен „ motivational coach”. Те не са психолози, а по-скоро експерти, които минават курс по невролингвистична терапия. Това е нещо доста просто и аз го разбирам прелестно като състезател. Така както мускулът реагира на нещо, по този начин и мозъкът ни си има реакции, които са доста обикновени. Когато ги опознаем и знаем тези механизми, по този начин както упражняваме тялото си, по този начин можем да упражняваме и мозъка си. В спорта това е безпределно значимо съгласно мен. Научих го доста късно, само че непрекъснато го дублирам, че даже и да си 24 часа в залата или на стадиона, само че не тренираш нещата горе в главата, доста мъчно се получава. Мозъкът е основан, с цел да ни защищити и да оцелее, а не да бъдем първенци.
- Ако можеше да върнеш времето обратно, има ли нещо, което би желала да не повтаряш?
- Със сигурност има такива неща. Но имам вяра, че всяко нещо се е случило, тъй като е трябвало да се случи и е довело до останалите неща. Така че не бих трансформирала нищо.
- В някои изявленията казваш, че през годините си схванала, че не може да бъдеш харесвана от всички. Какво имаш поради, тъй като несъмнено си измежду най-харесваните спортисти в историята на България?
- Тук също имах поради нещо друго – човек, който се пробва да угоди на хората, да бъде харесван и има компликация да наранява. Такава бях аз като по-млада. Не желаех никой да остава с неприятно усещане от мен, желаех всички да са удовлетворени и да се усещат добре, да не ги наскърбявам по никакъв метод. С времето узрях и разбрах, че това не може постоянно да бъде по този начин. Най-важно е най-истинските и скъпи хора към теб да бъдат окей. Ето един образец – на финала съм поздравявала мои съпернички, само че те не са отвръщали със същото.
- Посланик си на акцията “Открито за диабета “, една от задачите ти е да пропагандираш и здравословното хранене. Какво искаш да кажеш по тези тематики?
- Здравето е по-важно от всичко. Знаем, че с пари се купува всичко, само че здравето е нещо, което би трябвало да пазим и да се грижим за него. За мен здравето е в основата на продължението на моята кариера и към момента да имам опция да се състезавам. Едно от главните неща е, че през последните години с доста четене и търсене на информация се научих по какъв начин тъкмо да се храня. Престанах да хапвам захар, а да работя в тази акция и да оказвам помощ на толкоз доста хора, ми пристигна прелестно. Честно казано станах огромен съперник на захарта и притеснявам всички към мен с това нещо. Важното е, че би трябвало да се изследваме. Знаете, че има два вида диабет. Единият е по завещание, другият обаче можем да си докараме сами. Най-много ме тормозят дребните деца, които не се хранят вярно. Давам образец – в Мадрид на закуска видях едно доста мъничко детенце, може би на 2-3 години, пред което мама беше поставила голяма паница с шоколадови донати, всички тортички. Дойде ми предпочитание да отида и да попитам “защо “. Няма нищо хранително в това нещо, то е една голяма захарна бомба, която ще докара диабет на това дете, още преди да е навършило 10 години. Няма разграждане. Затова дано да се учим, да четем малко повече, да се опитаме да намерим повече информация по какъв начин да бъдем по-здрави, какво да ядем, с цел да се усещаме по-добре и в живота, и на пистата. Особено за спортистите това е доста значимо.
- Имаш над 111 хиляди почитатели в една от обществените мрежи. Как се чувстваш всеки ден в такава публика?
- Радвам се, че ги впечатлявам или че съм им забавна с нещо, с цел да ме следват толкоз доста хора. Благодарна съм, тъй като обществените мрежи ми дадоха опция да бъда по-близо до своите почитатели, което е доста хубаво. Дава ми доста обич, противоположна сила, една доста хубава връзка. В същото време съм и виновна. Знам, че доста от тези почитатели са дребни деца, които порастват и се развиват. Това е една отговорност и от мен да бъда добър образец. Така че внимавам и с това нещо.
- Кога ще забележим новата Ивет Лалова и може ли тя да излезе от твоя клуб?
- Със сигурност рано или късно ще я забележим. Много се надявам тя да излезе от моя клуб. Много ще се веселя. Правя всичко допустимо да предам на тези деца своите познания и опит.
- Какво следва на твоя клуб?
- Предстои второто съревнование, което организираме – “Открий първенеца в теб “ на 15 септември на стадион “Васил Левски “. Миналата година се получи прелестно празненство. За мен не беше съревнование, а по-скоро едно празненство на стадиона. Много прелестно с над 350 деца. Моята усмивка беше от 9 сутринта до 15:30 следобяд. Беше ужасно, с толкоз доста фотоси, подписи. Дори това малко да влиза в нарушаване с подготовката ми за Доха, в този ден ще бъда тук и още веднъж ще бъда с всички тези малчугани, които желаят да стъпят на пистата и да бъдат лекоатлети.
- Как се вижда Ивет Лалова след 10 години?
- Очаквам с неспокойствие това време, тъй като колкото повече ходя напред, толкоз повече неща узнавам, усещам се по-добре в кожата си, по-уверена, по-стабилна, знам тъкмо какво желая. Така че след 10 години се виждам сигурно вечно обвързвана със спорта. От това не мога да избягам. Надявам се да имам друга сполучлива кариера. Надявам се да имам дечица. И, несъмнено, да бъда отново толкоз усмихната.
Снимки: Sportal.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ