Вие какво искате, да са вечни ли?!“, беше се изпуснала

„ Вие какво желаете, да са безконечни ли?! “, беше се изпуснала шефка на дом за остарели хора, където за малко време починаха 9 негови жители, написа Deutsche Welle . Какво (не) прави страната за възрастните – Емилия Милчева изследва въпроса.

„ … Беше уплашена и дезориентирана, не е посмяла да повика никого, тъй като им се карат. Съседката ѝ по стая я блъснала, тъй като желала да гледа друга телевизионна стратегия ”.

“… Заварихме го напикан и по потник измежду зима, в стаята си беше хладно. Като попитахме за какво, ни споделиха, че доста се поти, а памперси се сменят единствено два пъти на ден. Поискаха ни цялата сума за две седмици – 1500 лв., той умря в края на първата седмица, само че не върнаха остатъка, обясниха за някакви разноски. А облеклата му не ги върнаха, споделиха, че някой простъпка ги бил изхвърлил ”.

“… През 2019 година за месец престой в поделение за палиативни грижи в частна софийска болница платихме 2700 лв., без пелените, памперсите и други консумативи. Като условия – много положително, с съвременни кревати, и дотук. Нямаше пералня за възрастните хора – околните носят в къщи и перат, даже сешоар нямаше. Ако се наложи да се извика доктор от друго поделение, да вземем за пример невролог, се плащаше настрана. Гледачките, най-вече от ромски генезис, бяха претрупани от смени. Взимаха на воля пари, с цел да извърнат внимание някому, за което съвсем не ги упреквам ”.

Няма човек без персонална история, обвързвана с грижи за непосредствен – терминално болен или прекомерно възрастен, с цел да се грижи самичък за себе си. Много от тези прекарвания са травматични, защото оставят възприятие на виновност поради тежки последни дни, месеци или години от живота на родители, прекарани тук-там, където “добрите грижи ” сe оказват единствено в рекламните брошури. Понякога грижите са положителни, изискванията също – чисто е, има градина, топла вода и топлота в стаите, идват даже аниматори. Но цената на месец надвишава доста минималната работна заплата от 910 лв., а значи също и добър мениджмънт.

В България, където възрастните хора стават от ден на ден, а миграцията продължава, въпросът кой ще се грижи за тях е мъчителна тематика. Дори и да има домове, контролът е занижен, а личен състав няма и въобще се намира мъчно – и дипломиран, и неквалифициран. Ако възрастните хора желаят да останат вкъщи, липсват междинни различни услуги в домашна среда. В системата за обществен патронаж са обхванати малко над 40 000 души в цяла България, към 50 000 употребяват персонален помощник, само че това не са единствено възрастни хора, а и други хора с трайни увреждания, измежду които и деца, на които е прието правото да употребяват непозната помощ.

Какво прави страната и каква е действителността?

В уеб страниците за разгласи дневният ценоразпис за гледане и обгрижване на възрастни хора в София да вземем за пример върви сред 20-27 лв. за промяна на памперс, хранене – 10 до 20 лв., къпане сред 20 и 30 лв., бръснене и подкастряне – по 20-25 лв.. Може и комбинации – промяна на памперс и хранене за 30 лв.. Намират се предложения за 2000 лв. месечно – с даване на независима стая за живеене, оферти за гледане против унаследяване на парцел, също и хора, които търсят някой, който да наглежда за по 2-3 часа седмично родител против цени по договаряне или пък 200-300 лв.. Рискът да се попадне на злонамерени, които желаят да злоупотребят с възрастните, особени при неявяване на близки – деца в чужбина, самотни старци и други, не е за подценяване.

Какво предлага страната? Държавните домове за остарели хора в България са 82, с общ потенциал 5 598 места, настанените са 4 395, чакащите – 782, дадоха отговор от Агенцията за обществено подкрепяне на въпроси на Дойче Веле (ДВ). Действат и 9 центъра за настаняване от фамилен вид за остарели хора с общ потенциал 128 места, настанените в тях са 100, чакащите – петима. Таксата в тези домове е 70 на 100 от брутния доход на настанените в тях възрастни, като тук се включват освен пенсиите, само че и компенсации, наеми, помощи и други

Около 130 са частните домове за възрастни, с малко по-голям от този на държавния потенциал, само че все по този начин непълен.

А 26 лечебни заведения – частни и държавни, в това число сложни онкологични центрове (КОЦ), пък оферират палиативни грижи за онкоболни по клинична пътека 253 – с толкоз са подписани контракти, дадоха отговор от НЗОК на въпроси на Дъждовни води. Условията по пътеката, разчетена на 162 лв. дневно, плануват, че болният не може да остане повече от 20 дни “в рамките на терминалния етап “, т.е. когато за него има прогноза, че ще почине до 6 месеца. Според предоставените от здравната каса данни, за 2022 година и 2023 година на лечебните заведения са изплатени надлежно към 2.097 милиона лв. и 2.894 млн. лв. за подписаните контракти, като най-големите получатели са КОЦ във Враца, Шумен, Бургас и Лом. Това са скромни суми на фона на данните за увеличената в България смъртност от рак от от 229 на 242 случая на 100 хиляди души за интервала 2011- 2019 година

А казусът с “долекуването ” и “продължителното лекуване ” след инсулти, парези, множествена склероза след припадък и други е голям. Ако околните желаят да настанят болния си възрастен, защото нямат опция да му обезпечат профилирани грижи вкъщи, цените варират сред 70 и 100 лв. в заведения, които подсигуряват лекарско наблюдаване – само че в тази сума не влизат медицинските консумативи и спомагателните проучвания. В един от приютите помнят случай, при който жена е призната след инсулт, само че защото децата ѝ в чужбина не обезпечили спомагателни средства за рехабилитация, бързо умряла.

Преди време жители бяха сложили казуса пред омбудсмана, че нито един приют няма контракт с НЗОК за палиативни грижи, а сумите в частните приюти не са по силите на мнозина. Но по този начин и няма решение. А даже и да се планува в бъдеще такава опция, е належащо да бъде укрепен контролът – слабото място на всяка българска институция. Две са институциите, които ревизират домовете за остарели хора и приютите – основаната през 2020  година Агенцията за качество на обществените услуги (АКСУ), върху която пада главната отговорност за всички снабдители на обществени услуги, и Изпълнителна организация “Медицински контрол ” (ИАМН).

Контролът

На въпрос на ДВ колко приюта, в това число отделения в лечебни заведения, сключили контракт по клиничната пътека за палиативни грижи, е проверила ИА „ Медицински контрол “ за 2023 година и какви наказания са наложени, ни дадоха отговор, че те са общо седем. Тоест, за цялата година са тествани 7 приюта на територията на цялата страна – и не са осъществявани инспекции в отделения за палиативни грижи в лечебни заведения за болнична помощ.

Проверките са инициирани по тъжби от жители. В четири от случаите не са открити нарушавания в тестваните лечебни заведения, в другите три има позволени нарушавания – че лечебното заведение е заличено със заповед на шефа на ИАМН, само че продължава да работи; че лечебната активност в приюта не се управлява от медицински експерт, както изисква законът, и за нередовни финансови документи, издадени 15 дни след изписване на пациент. През 2023 година два приюта са били заличени по тяхно искане.

От АКСУ не отговориха на въпросите на Дъждовни води. Агенцията е разгласила два отчета, вторият – за 2022 година, от който излиза наяве, че за 2022 година са осъществени 808 инспекции, при които са открити единствено пет случая на даване на обществени услуги без лиценз. Но за последните АКСУ не може да направи нищо – законът ѝ дава право да глоби единствено лицензираните. А законодателите по този начин и не поправят закона, признат през 2020 година – и нелицензираните работят, тъй като дупката в закона си стои и все по този начин няма институция, която да я затвори. Смъртта на старците, които изгоряха в пожар в домове край Варна, или на други умряли след побой не впечатлява парламентаристите. Данни за смъртността в домовете за възрастни в отчетите на АКСУ няма.

dariknews.bg