Знам кой е подпалил Царските конюшни. Изглежда като сомалийския пират

Знам кой е запалил Царските конюшни. Изглежда като сомалийския корсар от американския филм " Капитан Филипс ". Роден е в град без улици и в страна без държавно управление, само че овреме е разкрил, че има и по-затънтено място - интернационалните води, в които напълно пък няма кой да му търси сметка. Отвлича кораби против откуп, воден от два съществени претекста - да натрие носа на цивилизацията и да натрупа пари. С парите счита да се добере до цивилизацията и да заживее в нея човешки.

Филмът е по същински случай, а достоверният корсар от дълго време е в американски затвор. Но подозрението си остава: по какъв начин по този начин е в пандиза, откакто в центъра на София вилнее някой със същия почерк? Запалена е историческа постройка, а няма кой да я отбрани, тъй като тя е като че ли в интернационалните води - ничия не е. Извършителят е воден от два претекста - да натрие носа на цивилизацията и да завоюва пари, откакто построи небостъргач върху пепелището. С парите има намерение да се добере до статута на законно забогатял член на едно цивилизовано общество.

Този филм сме го гледали

Софийският подпалвач няма да види затвор и това го знаят всички. Бъдещето е видно като на длан: ще има и други подпалени здания. Няма по какъв начин да е другояче, щом следователи и прокурори не съумяват да намерят и да реализират присъда за причинителите, Министерството на културата смъква юридическата отбрана от историческите здания, вместо да построява нови, а общината просто твърди, че за нищо не е отговорна.

Номерът на подпалвача минава години наред и води до преднамерено ликвидиране за всяко архитектурно създание, заемащо по-централно място и терен, на който може да се издигне модерна високоетажна структура. Всъщност, пожарът е единствено едно от оръжията и е известно едвам неотдавна. По-традиционните са други: запускане на постройките, умишленото им увреждане до степен да станат невъзстановими, смяната на статута им.

Най-разнообразна примес от всички тези токсини беше приложена към " Двойната къща " на бул. Васил Левски 19 (арх. Георги Тодоров, 1907). В последните две десетилетия тя беше изоставена на саморазрушението, отчасти опожарявана, обживявана от бездомници и най-после осъмна с премахнат статут на монумент на културата. Тя беше разрушена на 29 април 2017.

През 2016 в Пловдив бяха подпалени 4 от Тютюневите хранилища (арх. Камен Петков, арх. Васил Търпоманов, арх. Димитър Попов-Професора) - герои не просто на архитектурата, само че и на литературата, посредством романа на Димитър Димов. Изгоряха също като Царските конюшни в София (арх. Фридрих Грюнангер, края на 19 век) - една от първите здания в града, строени след Освобождението.

Грозна картина

Предполага се, че всяко едно от тези опустошения изостря публичната реакция и води до по-голяма нерешителност на институциите - в случай че не от грижа за културното завещание, то най-малко от терзание, че могат да станат обект на грозни кавги в медиите. Но това съмнение е неправилно, случва се тъкмо противоположното - всяко опустошение води до оправдание за осъществяване на последващо. Такава уговорка е планувана и в нормативната база - една постройка може да изгуби статута си на монумент на културата, в случай че архитектурната среда към нея се е изменила. Ами не се ли е изменила към този момент средата на тогавашния " тютюнев град " да вземем за пример? Вижте какво става в София - на 23 февруари 2018 беше съборена " Къщата с кулата " на бул. " Джеймс Баучер " (арх. Иван Банков, 1932), която няколко години по-рано загуби статута си на монумент на културата. Един от причините беше, че към тази къща към този момент има 5-етажни блокове.

До този миг публичният напън съумява единствено да отсрочи заличаването на една или друга постройка, само че не и да го осуети. Най-силен образец е десетилетната мъка на Захарна фабрика в София (1898), която към този момент съвсем не съществува. И то при нестихващи митинги на архитекти и дейни жители. Какво ли да кажем за всички останали здания, чийто живот безусловно виси на косъм и за които не е мобилизирана кой знае какъв брой поддръжка. В момента на риск са изложени първото българско кино " Модерен спектакъл " на бул. " Княгиня Мария-Луиза " (арх. Димитър Начев, 1908), по този начин наречената " Къща с ягодите " на ул. " Сан Стефано " 6 (арх. Георги Кунев, 1927-1930), бившето кино " Ренесанс ", по-късно " Възраждане " (арх. Никола Лазаров, 1906-1910, постройката е разрушавана, възстановявана и преустроявана впоследствие), къщата на Никола Гешов на бул. " Патриарх Евтимий " 7 (арх. Никола Лазаров, 1905-1907). Последните две са отплавали толкоз надалече от брега, че май към този момент са навлезли в онази ничия територия, от която няма избавление.

Б. ред. - Коментарът на Татяна Ваксберг е написан за " Дойче веле ".