Знаете ли коя е най-старата запазена сграда в София?
Знаете ли коя е най-старата непокътната постройка в София? Тя се намира във вътрешния двор сред постройките на първокласен столичен квартал и Президентството на равнище с няколко метра по-ниско от актуалните софийски улици, а през днешния ден Sofia24.bg ще ви опише за нея. Това е ротондата " Свети Георги Победоносец ", която е сърцето на античния Константинов квартал. Поради архитектурния си вид храмът е прочут като Ротондата (ротонда - постройка, застроена на кръгообразна повърхност, постоянно покрита с купол). В този регион се е намирал и дворецът на римския император Константин Велики и жилищата на знатните му жители.
Това е най-старият архитектурен монумент в София и единствената непокътната до покрив сграда в града датираща от римската империя. Появата ú съответствува с миг на огромен подем на Сердика, като един от най-големите и обилни римски градове на Балканския полуостров.
От самото начало постройката е била паметна, евентуално мартирион. Появата на Ротондата датира от началото на IV век от времето на император Константин Велики (306-337 г.), който неведнъж е обитавал в Сердика. На него преписват фразата “Сердика – моят Рим ". Първоначалната постройка е била издигната за тържествени церемонии, свързани с визитите на св. Константин Велики в античната Сердика. Предполага се, че в нея са провеждани съвещания на Сердикийския събор (343/344 г.). През V век постройката е била разрушена от хуните, само че по-късно е издигната още веднъж, към този момент като православен храм. През XIV в., по време на османското иго, храмът е трансфорат в джамия. До XV век неповторимите й фрески - част от тях са на възраст 1500 години, са били скрити от мазилката и сменени с растителни претекстове. Ротондата е открита едвам през 1953 година по време на разкопките при построяването на постройката на Министерския съвет. Запазеният през днешния ден храм-музей е част от огромен археологичен комплекс, на изток от който се намират разкопките на римско населено място.
Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Специалистите я дефинират като една от най-красивите постройки на Сердика-Средец. Тук са се съхранявали светите мощи на небесния настойник на България – свети Иван Рилски и съгласно преданието са излекували византийския император Мануил I Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, унищожават и разграбват града. След малко престояване в столицата Естергом, където католическият свещеник мълчалив, откакто се отнесъл непочтено с тях, те са върнати в България през 1187 година.
Според Уикипедия, мощите на светеца са почивали тук още един път, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е заровен и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала " Света Неделя “). Външно от северната страна на основната апсида е светият гроб на Св. мчк Георги Софийски Най-нови.
След Освобождението на България от османско господство тя е изоставена и занемарена. Едва при гибелта на Александър Батенберг е пригодена за краткотраен пантеон, в който били сложени тленните му остатъци, до момента в който бъдат пренесени в особено издигнатия за него пантеон през 1898 година През 1915 година ротондата е изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ѝ в джамия. Съборено е минарето, вътрешната мазилка е отстранена и се открива средновековната живопис. Няколко пласта фрески, най-ранният от които датира X-XI век. Това са фрагменти от изображения на осем ангела на вътрешната част на купола на църквата. Високият съвсем 14 метра купол датира от XIV в. и изобразява Господ Иисус Христос Вседържител (Пантократор) със свети ангели и пророци.
След реставрирането на храма отново е възобновено делничното свещенодействие и с изключение на като монумент на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата отново извършва своята най-важна функционалност, за която и била издигната преди 1600 години – да привежда хората към Бога.
Днес в храма се прави всекидневно православно свещенодействие, осъществявано на античния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се извършват на присъщото за античната православна черква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.
Това е най-старият архитектурен монумент в София и единствената непокътната до покрив сграда в града датираща от римската империя. Появата ú съответствува с миг на огромен подем на Сердика, като един от най-големите и обилни римски градове на Балканския полуостров.
От самото начало постройката е била паметна, евентуално мартирион. Появата на Ротондата датира от началото на IV век от времето на император Константин Велики (306-337 г.), който неведнъж е обитавал в Сердика. На него преписват фразата “Сердика – моят Рим ". Първоначалната постройка е била издигната за тържествени церемонии, свързани с визитите на св. Константин Велики в античната Сердика. Предполага се, че в нея са провеждани съвещания на Сердикийския събор (343/344 г.). През V век постройката е била разрушена от хуните, само че по-късно е издигната още веднъж, към този момент като православен храм. През XIV в., по време на османското иго, храмът е трансфорат в джамия. До XV век неповторимите й фрески - част от тях са на възраст 1500 години, са били скрити от мазилката и сменени с растителни претекстове. Ротондата е открита едвам през 1953 година по време на разкопките при построяването на постройката на Министерския съвет. Запазеният през днешния ден храм-музей е част от огромен археологичен комплекс, на изток от който се намират разкопките на римско населено място.
Църквата е част от по-голям археологически комплекс. Специалистите я дефинират като една от най-красивите постройки на Сердика-Средец. Тук са се съхранявали светите мощи на небесния настойник на България – свети Иван Рилски и съгласно преданието са излекували византийския император Мануил I Комнин. Мощите са заграбени от унгарците в 1183 г., по времето на крал Бела III, когато съюзените войски на сърби и маджари нахлуват в Средец, унищожават и разграбват града. След малко престояване в столицата Естергом, където католическият свещеник мълчалив, откакто се отнесъл непочтено с тях, те са върнати в България през 1187 година.
Според Уикипедия, мощите на светеца са почивали тук още един път, когато са били тържествено пренасяни от Търновград към Рилския манастир в 1469 г. Първоначално тук е заровен и сръбският крал-светец Стефан Милутин, чиито мощи по-късно са пренесени в църквата Свети крал (днешната катедрала " Света Неделя “). Външно от северната страна на основната апсида е светият гроб на Св. мчк Георги Софийски Най-нови.
След Освобождението на България от османско господство тя е изоставена и занемарена. Едва при гибелта на Александър Батенберг е пригодена за краткотраен пантеон, в който били сложени тленните му остатъци, до момента в който бъдат пренесени в особено издигнатия за него пантеон през 1898 година През 1915 година ротондата е изчистена от всичко, прибавено в нея при превръщането ѝ в джамия. Съборено е минарето, вътрешната мазилка е отстранена и се открива средновековната живопис. Няколко пласта фрески, най-ранният от които датира X-XI век. Това са фрагменти от изображения на осем ангела на вътрешната част на купола на църквата. Високият съвсем 14 метра купол датира от XIV в. и изобразява Господ Иисус Христос Вседържител (Пантократор) със свети ангели и пророци.
След реставрирането на храма отново е възобновено делничното свещенодействие и с изключение на като монумент на християнското изкуство свидетелствуващ за непреходността на Църквата Христова Ротондата отново извършва своята най-важна функционалност, за която и била издигната преди 1600 години – да привежда хората към Бога.
Днес в храма се прави всекидневно православно свещенодействие, осъществявано на античния литургически език на православните славяни – църковнославянски, като песнопенията се извършват на присъщото за античната православна черква – източно църковно пеене, известно и като византийска музика.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ